Школа за магии (Книга първа)
Шрифт:
— Добре — кимна Алеви. — Може би малко по-късно ще отегчиш само мен. — Той погледна за момент Лиза, после се обърна към Банкс. — Сър?
— Посланикът подготвя официално съболезнователно писмо до родителите на Фишър — обърна се Банкс към Лиза. — Бих искал да им напишете известие лично от ваше име, в което да посочите, че сте се погрижили за тленните останки на сина им, за личните му вещи и всичко останало по случая. Включете и това, че съветските власти са ви уверили, че Грегъри Фишър е починал на място и не е страдал, и така нататък. В документацията
— Да напиша стандартно писмо от мое име?
— Не — отговори Банкс студено. — Лично съболезнователно писмо по стандартен модел… — След кратка пауза като че ли осмисли противоречието в тоя израз и каза: — Ще пригодите модела по ваше усмотрение.
Лиза побарабани с пръсти по масата.
— Да им кажа ли, че съм разговаряла със сина им преди смъртта му? Че той се обади в посолството от хотел „Русия“ и помоли за помощ?
— Разбира се, че не. Току-що ви обясних какво да им пишете, госпожице Роудс. Може би полковник Холис също ще напише подобно писмо до родителите на починалия — добави той.
— Ще разгледам стандартните модели — обеща Холис.
Лиза изгледа последователно всички.
— На бюрото ми има телефонни съобщения от Питър Стилс от „Ню Йорк таймс“, Фей Лаури от „Вашингтон пост“, Майк Салерно от информационния център „Пасифик нюз“ и от четири-пет други информационни агенции. Явно в мое отсъствие някой от нашия отдел е изпратил съобщение за пресата относно случая „Грегъри Фишър“. Очевидно някои журналисти подушват тук нещо по-значително.
Банкс се наведе към нея.
— Няма нищо по-значително, освен факта, че един американски турист е загинал при автомобилна катастрофа.
— Ако тая автомобилна катастрофа бе станала във Франция или в Англия, това не би представлявало никаква новина — каза Лиза. — Но тук, в Съветския съюз, хората са любопитни. Това е любопитна страна, Чарлз. Сигурно сте забелязали. — После добави: — Точно затова, когато разговаряме за важни неща, седим в стаи без прозорци като тая, в която сме сега. Това не е параноя, това е реалност, въпреки че надали хората на Запад ще повярват и на половината от тия неща.
Най-накрая Чарлз Банкс й обясни:
— Вашият отдел наистина е изпратил съобщение за пресата. Може да изпрати и още, ако се появят нови факти по случая. С това се е заела Кей. Вие не сте ангажирана с тая история.
Лиза си пое дълбоко дъх.
— А защо в съобщението за пресата не са изнесли всички известни факти? Обаждането от хотел „Русия“…
— По-късно и това може да стане — прекъсна я Алеви. — Засега няма да съобщаваме тези факти. Ние, както и ти, ясно съзнаваме, че в тая история има някаква загадка. Но се опитваме да съберем фактите, преди да отправим каквито и да било обвинения. Трябва да се съобразяваме с топенето на ледовете сред дипломатическите среди. Вярвай ни.
Лиза кимна неохотно. Холис измъкна от джоба си разшифровано радиосъобщение.
— Вече изпратих запитване до Министерството на отбраната съществува ли името майор Джак или Джон
— И ние направихме същото запитване пред Държавния департамент. Отговорът също е отрицателен. Така че по тоя въпрос и пред нас остават неизвестни в случая с господин Фишър — каза Чарлз Банкс.
— Така ли? — Холис продължи. — Говорехме за доверието. В моята работа, както и в тая на Сет, правило номер едно е: „Не се доверявай на никого, включително и на своите хора.“ — Той си наля чаша минерална вода. — Така че вчера отидох в библиотеката ни тук и намерих една книга, написана от ваш летец от военноморския флот, военнопленник във Виетнам. В книгата имаше приложен списък на около хиляда души, за които още нищо не се знае. Сред тях е името на Джак Додсън — майор от военновъздушните сили.
Всички мълчаха.
— Отговорът на моето запитване е отрицателен — това го знам, но не съм сигурен дали вашият отговор наистина е отрицателен. Струва ми се, че някой си прави мръсни номера — допълни Холис.
— Сам, стига — каза Алеви.
— Полковник — взе думата Чарлз Банкс. — Ние провеждаме официално разследване по дипломатически и други канали. Нито вие, нито госпожица Роудс трябва да се занимавате със случая, освен ако не се изисква от вас да дадете някакви показания. Това очевидно е извън служебните ви задължения. — После добави: — Посланикът би желал да получи писмен доклад за това къде и какво сте правили от момента, в който сте напуснали Москва вчера следобед, до завръщането ви в посолството. Благодаря ви, че се погрижихте за тленните останки на младежа.
Холис стана.
— Господин Банкс, моля ви, предайте на посланика, че ще продължа разследването си по случая дотогава, докато не ми забранят лично преките ми началници.
Лиза също стана.
— Чарлз, един американски гражданин на име Грегъри Фишър е умрял при загадъчни обстоятелства в Съветския съюз. Същият този Грегъри Фишър ни каза по телефона, че в боровата гора северно от Бородино е срещнал друг американски гражданин, преследван от съветските власти…
Сет Алеви я прекъсна:
— Спомням си от записа, че господин Фишър споменава някаква гора, но не си спомням да казва нещо за борова гора. — Той наведе стола си напред, погледна Лиза, след това Холис. — Каква борова гора?
— Трябва да си сверим записките в някой от близките дни — отговори Холис и излезе.
Той изчака Лиза при асансьора. Минаха две минути, след това пет и той слезе надолу сам.
14.
Сам Холис вървеше по Калинински проспект — московското „Пето авеню“. Беше най-оживеният час от деня и всички мъкнеха чанти, като се опитваха да изкупят всичко, каквото се продаваше в магазините. Московчани и провинциалисти всекидневно се изсипваха в центъра на Москва заради това, което те наричаха пазаруване, въпреки че според Холис то приличаше повече на плячкосване на града.