Школа за магии (Книга първа)

Болдаччи Дэвид

— Водя досиета на всички тук. Не е ли отвратително?

— Без коментар.

— Що се отнася до жените от другите западни посолства, те също са забранени за нас двамата от разузнаването. Не ни остава нищо друго, освен да ухажваме само неомъжени американки. Можеш да пообиколиш баровете, в които се работи с твърда валута, и да намериш някоя свободна американска туристка.

— Правил ли си го?

— Може би да. — Алеви погледна Холис. — Доколкото разбрах, жена ти няма да се връща повече. Въпреки това, докато не получиш официален развод, ще трябва да спазваш правилата. — Алеви се усмихна и потупа

Холис по рамото — рядък жест на фамилиарност. — Но ти всъщност все още не знаеш как да живееш като ерген. Твърде дълго си бил женен.

Холис не отговори.

— Имаше ли някоя предвид, като ме попита за това? — каза Алеви.

— Не, просто исках да си изясня правилата.

Алеви задържа погледа си върху Холис, после попита:

— Случи ли се нещо между теб и Лиза? Това е чисто служебен въпрос.

— Тогава погледни досиетата си.

— Е — с малко по-спокоен вид каза той, — сега искам да се съсредоточиш върху Аса.

— Ами, уговорих се да се срещнем на площад „Дзержински“. Появиха се някакви тъпаци от КГБ и Аса пребледня. Човек не може да контролира лесно цвета на лицето си.

Алеви сви рамене.

— Чувал съм за подобен случай — някакъв тип наистина успял, използвайки азотно вещество. Станал блед като пепел. Идеята за „Дзержински“ никак не е лоша. Доста изобретателна за един военен. Въпреки че е било малко рисковано.

Холис отпи от бирата си.

— Що се отнася до Аса — каза Алеви, — ако го чупиш, ние пак имаме преднина в играта, независимо дали него ще го има или не. Ако продължиш да работиш с него, би могъл да разбереш какво замисля. Но ако това, което замисля, е убийство, тогава може да е вече твърде късно.

— Всъщност нещата се развиха по друг начин.

— Моля?

— Той иска да замине на Запад.

— Нима?

— Поне така каза.

Алеви се замисли.

— Навярно иска да разбере как измъкваме хората оттук.

— Може би. Но може пък и наистина да иска просто да се чупи.

Холис разклащаше леко бирената бутилка и наблюдаваше как пяната се надига и след това изчезва. Слабото място на Алеви като професионалист беше, че изпитваше лична неприязън към повечето руснаци. Той не можеше да приеме, че някой, който е плод на съветския режим, може да не бъде предател и подлец. И навярно бе прав. Безспорно генерал Суриков бе ярък пример за „новата съветска личност“.

— Не искам нито да го чупя, нито пък да ти го пусна, ако това се опитваш да ме убедиш.

— Не ме разбра. Очевидно той иска да работи с негов побратим от военновъздушните сили. Аз няма да се оправя с него. А какво предлага в замяна на билета си за Запад? Сензационна тайна за Бородино?

— Да.

— Може би ти си му внушил това. А може и да си измисли някакви небивалици, само и само да се измъкне оттук.

— Скоро ще разберем.

— Отново ли ще се срещаш с него?

— Да. — Холис остави бирата на пода и изтри ръце в панталоните си. — Но не искам да си имам „опашка“.

— И аз бих искал да разговарям с тоя тип.

— Не мисля, че е добра идеята главният шеф на ЦРУ, най-важната личност на западното разузнаване в Съветския съюз, да препуска из Москва, опитвайки се да се срещне с руски информатори. Какво ще кажеш?

— Остави ме сам да се грижа за служебните си задължения.

—

Разбира се.

Холис се опита да си спомни какво още знае за Алеви. Лангли го определяше като гений на политическия анализ, чиито предвиждания за съветските намерения, по-специално за плановете на Горбачов за гласност, се оказали толкова точни, че сякаш го бе информирал приятел от политбюро. Алеви бе пристигнал в Москва преди около три години като трети заместник на главния шеф на ЦРУ. А сега той е самият шеф. Не му бе позволено да напуска района на посолството без поне двама бодигардове и едно хапче цианид. Холис знаеше, че Алеви понякога излиза и без охрана, но никога — без хапчето.

Официално длъжността на Алеви в дипломатическата мисия бе съветник по политическите въпроси, но тази маска бе доста прозрачна. КГБ знаеше кой е той, както и по-голямата част от по-висшестоящите в американското посолство.

— Може би точно това цели Аса — каза Холис, опипвайки почвата, — да те подмами навън, за да могат да те убият.

— Дори те не убиват американски дипломати от висок ранг.

— Ще направят изключение за теб. Както и да е, ти не си дипломат.

— Дипломат съм. Имам дипломатически паспорт. Ходя на всички приеми и говоря като дипломат загубеняк.

Холис стана.

— Какво правеше в Садовники в петък вечер?

Алеви също се изправи.

— Бях на Ханука — еврейски празник по случай прибирането на реколтата. Нещо като нашия Ден на благодарността.

Холис кимна. Бе чувал, че навремето Алеви е прекарал няколко месеца в руската еврейска общност в района на Брайтън Бийч в Бруклин. Ето защо той говореше руски с московско — ленинградски акцент и бе навярно единственият човек в посолството, който можеше в действителност да мине за руснак дори и при едно по-щателно наблюдение. Холис смяташе, че от приятелите си в Брайтън Бийч Алеви бе разбрал за религиозните преследвания и бе научил и няколко имена за директен контакт в Москва. Така той бе пристигнал тук с много преимущества, каквито никой друг в посолството нямаше.

— Знаеш ли нещо за юдейската религия? — попита Алеви.

— Знам, че руснаците не си падат много по нея. Знам също, че религиозните обичаи могат да привлекат лесно вниманието на ония глупаци от КГБ.

— Да върви по дяволите негово превъзходителство.

После Алеви добави:

— Евреите тук са политически неблагонадеждни, така че с тях може да се дружи.

Холис се замисли върху иронията в това изказване. Навремето американските евреи също се смятаха за политически неблагонадеждни от ЦРУ. А сега Алеви бе главният шеф на ЦРУ в Москва отчасти и именно заради това, че е евреин. Как се променят времената.

Сякаш прочел мислите на Холис, Алеви каза:

— Еврейските дисиденти са нашата пета колона тук, Сам. Трябва да изграждаме все повече мостове за връзка с тяхната общност.

— Така ли? — Но Холис знаеше, че Алеви играе една много опасна игра: опасна, защото се бе превърнала в лична, без какъвто и да е гръб за прикритие и подкрепа. Някой ден Алеви щеше да се окаже сам с хапчето си цианид. Без да се усети, Холис каза нещо, за което бе мислил в избата на Павел: — Тези хора и без друго си имат достатъчно проблеми, Сет. Не е нужно да утежняваш положението им.