Школа за магии (Книга първа)
Шрифт:
— Много е красиво.
— Ти си третият мъж, който влиза в тая спалня.
— Това наистина е особена привилегия. Виж, съзнаваш ли, че аз съм почти двадесет години по-възрастен от теб?
— Другите двама също. Е, и какво?
Холис я погледна. Нещо в Лиза Роудс силно го привличаше. Тя беше малко мъжкарана, но в същото време много женствена, наивна и пряма, а освен това — и проницателна. Понякога се държеше съвсем трезво, а понякога реагираше по детски необмислено.
— Двадесет и девет определено ми харесва — каза Холис.
— Никога не съм опитвала тая поза.
— Говоря за твоята възраст.
—
— Би било чудесно.
Будилникът иззвъня и Холис се протегна да го натисне, но той не бе на мястото си. Лиза го изключи откъм своята страна.
— А, значи и ти си имаш своя страна.
— Къде съм?
— В Париж. Казвам се Колет.
— Приятно ми е да се запознаем.
Щорите бяха спуснати, а завесите покриваха плътно прозореца според тукашните заповеди. Холис светна лампата.
— Преди обичах много слънцето да влиза сутрин през прозореца ми — каза Лиза.
— Аз също — отговори той, — но тук така или иначе няма слънце, само микровълни, идващи откъм отсрещните сгради.
Тя се сгуши до него и прокара ръка по слабините му, докато в същото време го целуваше по бузата.
— Много си нежна.
— А ти не си — отбеляза тя.
— Дай ми малко време.
— Разбирам. — Тя стана от леглото и отиде в банята.
Холис чу, че пусна водата. Телефонът на нощното шкафче иззвъня. Той го остави да звъни известно време. После, в противоречие с трезвия разум, вдигна слушалката.
— Ало?
— Добро утро — беше гласът на Сет Алеви.
— Добро утро.
— Исках да говоря с теб.
— Тогава ми се обади в моя апартамент.
— Но тебе те няма там.
Холис провеси крака от леглото.
— Опитай пак.
— Искам да се видим в единадесет тази сутрин — троснато отговори Алеви.
— В 10,30 имам среща с двама полковници от съветските военновъздушни сили.
— Тя е отложена.
— Кой я отложи?
— Помоли и Лиза да дойде на срещата. И нейната програма е освободена за този час. Ще се видим в обезопасената стая на Отдела за разузнаване. — Алеви затвори.
— Къде си? — провикна се Лиза от банята.
— Сега съм си на моята страна. — Холис стана.
„Копеле.“ Помисли, че Алеви би могъл да изчака и да се обади в кабинета му. Замисли се за живота на американците тук, между тухлените стени. Тук човек би могъл да играе боулинг, да плува в закрития басейн, да играе скуош или да гледа някой филм в киното. Но ако нито едно от тия занимания не ти е по вкуса, би могъл да се побъркаш, както твърдеше за себе си жена му, или пък да се отпуснеш в едно или друго що-годе относително приемливо за обществото поведение — сексът извън семейството, алкохолизмът или социалната отчужденост бяха тук твърде често срещано явление. По-приемливите начинания включваха четенето на дълги руски романи, работа по шестнадесет часа в денонощието или пък опознаване на местните хора и страната им, така както правеше Лиза. Последното хоби обаче би могло да те изправи пред разочарования и проблеми, защото страната домакин, за разлика от повечето други страни, не се ласкаеше от подобен интерес и не искаше другите да я опознават. Дори перфектното владеене на езика им вече те правеше потенциален
Холис дръпна завесите само няколко сантиметра и надникна навън в току-що пукналото се утро.
Новото посолство трябваше да бъде построено точно тук, защото това бе единственото място, отпуснато им от съветското правителство. Освен нездравословните изпарения от реката имаше още един проблем. Ниското местоположение даваше чудесна възможност на КГБ да инсталира в целия участък наоколо подслушвателни устройства, чиито микровълни действаха с дълъг обхват и техният ефект върху човешкия живот не беше изяснен, но се подозираше, че един от резултатите е левкемия.
Дори телефонните разговори вътре в самия район, например между апартаментите на Алеви и Лиза, се подслушваха, а стаите непрекъснато се наблюдаваха, поради което щорите почти винаги бяха спуснати.
Лиза излезе от банята само с една кърпа около врата си.
— Кой се обади?
Холис я погледна в сумрака. С дрехи изглеждаше слаба, почти фина. Но гола — имаше едри гърди и добре закръглени бедра. Космите й отпред бяха леко червеникави.
— Лицето ми е тук горе.
— О, да… — каза Холис. — Обади се Сет.
— А…
— Иска да разговаря и с двама ни в единадесет. Програмата ти за деня е изчистена.
— Сега пък какво мислиш, че ще искат?
— Кой знае?
— Да не би да си имаме неприятности заради… това? — попита Лиза.
— Аз — може би да. Аз съм женен. Вие, несемейните, винаги се измъквате.
Тя се замисли, после каза:
— Това не бе много добра идея. Постъпих егоистично. Ти можеш да изгубиш повече неща от мен.
— Дами и господа, току-що приключи задължителната реч след коитус.
Те стояха на метър разстояние един от друг, и двамата голи. Погледът на Лиза мина по тялото му от горе до долу.
— Я какво чудо си имаш там! Малкият е много палав.
Холис се усмихна, въпреки че бе ядосан от обаждането на Сет.
— Хайде да сбъркаме ония слухари от КГБ с нашите сексуални желания — каза Лиза.
Тя хвана ръката му и го поведе към банята. Любиха се под душа и въпреки протестите му тя го обръсна с розовото си пластмасово ножче. Даде му четка за зъби, после слезе в кухнята да приготви кафе.
Докато се триеше с хавлията, Холис разгледа множеството женски дреболии на етажерката в банята. Предположи, че и Катрин е имала почти същите, но никога не ги бе забелязал. Всичко това тук му се струваше съвсем непознато. Несъзнателно взе някакво шишенце с тоалетно мляко и го помириса.
19.
Тоя път срещата им бе в обезопасената стая на Отдела за разузнаване, защото в своята обезопасена стая посланикът имаше среща с четирима мъже, пристигнали току-що от Вашингтон. Очевидно положението бе доста напечено. Служителите в посолството, дори и тези, които нямаха нищо общо с дипломацията и разузнаването, разбраха, че става нещо необичайно, защото се случиха доста неща: Бренън отлетя за Лондон, целият в бинтове; волги, фордове и чайки фучаха нощем.