Школа за магии (Книга първа)
Шрифт:
След като си тръгна от Лиза, Холис както обикновено отиде в снекбара. Установи, че закусва в компания от шестима на маса за четирима. Опитаха се да го подмамят да говори, като му пуснаха най-различни слухове, но Холис им отговори кратко и неопределено нещо от рода на: „Аз съм само служител на военновъздушните сили. Не знам нищо повече от това, което знаете вие.“
Чарлз Банкс се покашля леко. Погледът му срещна очите на Холис, после и на Лиза, и той започна:
— Полковник Холис, госпожице Роудс, имам неприятното задължение да ви информирам, че съветското
Лиза погледна Алеви, после Холис. И двамата мълчаха. След малко тя заговори с развълнуван глас:
— Това не е честно. Не е честно, Чарлз.
Банкс не й обърна внимание и продължи:
— Както може би знаете от работата си тук, съветско — американските отношения са на път да се подобрят. В резултат на това се влошават китайско — американските отношения. Китайците сега искат да започнат преговори с руснаците. Подготвя се ново преразпределяне на световните сили и нашето правителство се тревожи да не остане изолирано.
— Не съм имала намерение да нарушавам баланса на световните сили — прекъсна го саркастично Лиза. — Не мисля, че това е целял и Сам. Нали, Сам?
Холис се направи, че не я е чул. Алеви едва сдържа усмивката си. Банкс преглътна и се облегна назад.
— Балансът на световните сили, госпожице Роудс, не е шега работа.
— Не съм някоя празноглавка, Чарлз — отвърна троснато Лиза. — Нито пък имам намерение да променям същността си, или пък да правя компромиси с принципите си, за да угодя на моментните нужди на своето правителство. Убийството си е убийство. Освен това там, някъде навън, се намира един американски военнопленник, който е в опасност. Щом не мога да му помогна, а и вие няма да го направите, тогава ще подам оставката си и ще направя този случай публично достояние.
— Благодаря за разсъжденията ви, госпожице Роудс — отговори Банкс хладно. — Моля да разберете, че оттук не ви изритват Щатите, а съветското външно министерство. Ние не искаме нито сътрудничеството, нито оставката ви, нито каквото и да е друго от вас. Искаме само да си съберете багажа и да си тръгнете, така както ни умоляват. И нищо няма да правите публично достояние.
Лиза се извърна на другата страна и като че ли не обърна никакво внимание на Банкс.
— Във вашето досие — обърна се той към Холис, — както и в досието на госпожица Роудс, няма да има нищо, което да уронва престижа ви. Ще направим изявление, в което ще съобщим, че напускането ви не се дължи на непристойно поведение. Това задоволява ли ви, полковник?
— Генерал.
— Моля?
— Искам да получа звание „генерал“, господин Банкс.
— О… разбирам. Да, ще предам това на… съответните хора. Ако имате необходимите прослужени години, необходимите заслуги и други…
— Не, нямам, но ще предадете на главнокомандващия да пренебрегне тия подробности.
Банкс задържа
— И на двама ви ще дадат тридесетдневен отпуск. Ще получите и нови назначения, които ще бъдат перспективни за бъдещите ви кариери.
— Искаме да бъдем назначени на едно и също място — обади се Лиза.
Банкс погледна Алеви, после се обърна към нея.
— Това е невъзможно.
— Защо?
— От гледна точка на сигурността.
— Какво означава това?
Банкс погледна часовника си така, че всички да го забележат.
— Трябва да се кача горе. Господин Алеви през това време ще ви разясни подробностите по отпътуването ви. — После добави с по-мек тон. — Лично аз съжалявам, че си тръгвате. Всички смятаме, че работата ви е изключително ценна за цялата дипломатическа мисия. Вашият руски е просто несравним. Сам, Лиза, желая ви късмет. — И Банкс излезе.
Алеви отиде до барчето и си наля водка и леденостуден портокалов сок. Имаше и подноси с различни деликатеси.
— Заповядайте, вземете си. Чарлз нареди да сервират някои вкусни неща, за да се почувствате по-добре.
Лиза стана и си наля гореща вода за чай от сребърна кана.
— Сам, искаш ли нещо? — попита тя Холис.
— Кафе, ако обичаш.
Тя му поднесе кафето и седна на стола до него. Алеви сложи на масата табла, отрупана с червен и черен хайвер, сметана, препечени филийки и масло.
— Когато тук ти бият дузпата, поне замазват положението с масло — забеляза Лиза.
Алеви дъвчеше някаква сладка.
— Не си справедлива, Лиза. — Той изтри пръстите си с памучна салфетка. — Сега ще ви прочета някои точки от Закона за държавна сигурност, в който се казва, че сте длъжни да не говорите за това, което сте видели, чули или чели, докато сте заемали своите длъжности тук.
Алеви им прочете инструкциите и накрая ги помоли да разпишат някакви заявления — част от стандартната процедура в подобни случаи.
Алеви седна срещу тях и остави питието си на масата. Намаза си триъгълна филийка със сметана и хайвер и се обърна към тях:
— Така е по-добре.
— Мисля, че с масло е по-хубаво — отговори Холис.
Алеви отхапа от филийката и го погледна хладно.
— Исках да кажа, че е по-добре, че ви изритват. Ако не ви гонеха, това би означавало, че КГБ е убедило политбюро да им даде още една възможност да ви пипнат. Очевидно политбюро, в ролята си на пъдар, е отговорило на КГБ, че вече са пропуснали шанса си и че ловният сезон за разни там Лизи и Самовци е приключил.
Холис допи кафето си.
— Това ли е всичко, Сет?
— Не. Съветвам и двама ви да не напускате района на посолството през дните, които ви остават.
— Възнамерявам да си купя някои изделия на руските художествени занаяти, преди да си тръгна, да направя снимки, и други такива неща — каза Лиза.
— Това е моят личен съвет — вдигна рамене Алеви. — А следващото е официална заповед — не трябва да напускате вратите на посолството сами и не трябва да излизате след залез-слънце.