Школа за магии (Книга първа)
Шрифт:
— Не че проявявам недоверие към един полковник от КГБ, но какво става със снимката във вестник „Правда“? — попита той.
— Мога да ви я покажа.
— Без фотомонтажи, нали? Искам снимката и негатива.
— Това не мога да направя. Мога само да ви я покажа.
— Тогава си я задръжте за вас.
— Не зная какво друго мога да кажа, полковник Холис.
— Можете да кажете „да“.
— Ще разговарям отново с майор Додсън.
— Нима? Ами как ще реагирате, ако ви кажа, че майор Додсън
— Не насилвай нещата — прошепна Алеви на Холис.
В първия момент Буров замълча, след това отговори:
— Не е възможно, полковник. Само преди двадесет минути разговарях с него.
— Не ми се вярва.
— Ами щом е при вас, дайте ми го да го чуя.
— След няколко дни можете да го видите по телевизията.
Макар и сдържан, тонът на Буров издаваше вълнението му.
— Пак ще ви потърся във връзка с майор Додсън.
— Чудесно! Къде мога да ви намеря, полковник Буров?
— Можете да се обадите в Лефортово и да оставите съобщение за мен.
— Нямате ли домашен телефон, на който да ви търся в почивните дни?
— Съжалявам, но нямам. Просто звъннете в Лефортово. Там работят денонощно без прекъсване.
— А не мога ли да ви търся в Можайск или Бородино?
— Не, аз работя тук.
— В кой отдел?
— Не е важно за вас.
— А имате ли собствено име?
— Да, Пьотр.
— Съвсем християнско. Обзалагам се, че родителите ви са били християни.
— Това не е ваша работа — отговори Буров троснато.
— Добре, добре, Пьотр.
— Не се заяждайте с мен, Холис. И без друго вече ви дължа нещо.
— Е, това вече си е оня Буров, когото познавам. Как ви е ченето?
Алеви се усмихна.
— Непрекъснато ми напомня за вас — отговори Буров. — Знаете ли, Сам, от това, което съм чувал за вас, разбрах, че животът ви досега върви добре. Гледайте късметът да не ви напусне.
— Това заплаха ли е?
— Не, ясновидство. Не мога да си позволя да ви заплашвам по телефона. Вашите хора записват всичко.
— Тогава да запишем и вашия отговор на моя следващ въпрос: къде е колата на господин Фишър?
— Задайте тоя въпрос на московската полиция.
— Оттам отговориха, че не е при тях. От Америка пристигна екип от съдебни експерти, за да направи оглед на колата. Къде е тя, полковник Буров?
— Ще се опитам да разбера.
— Моля ви, направете го. И се постарайте този път да се справите по-добре, отколкото с другите неща, за които ви бях помолил. Е, полковник, извинете ме, но ако няма какво друго да кажете, нека да приключим, защото трябва да продължа с оня видеоматериал, подготвен от разузнавателните сателити. Тъкмо бях стигнал до новия завод за ракети на твърдо гориво край Калининград, който се вижда съвсем ясно, но около
Буров отговори, без да обърне внимание на казаното:
— Между другото един мой приятел от Лондон ми съобщи, че жена ви прекарва половината част от времето си на Бонд Стрийт. Надявам се, че не разполага с вашите кредитни карти. Или пък всичко е за сметка на мъжа, с когото излиза всекидневно. От това, което чух, излиза, че е доста заможен.
— Сам, откажи се. Не можеш да спечелиш тая битка — прошепна Алеви. Холис кимна.
— Окей, Буров. Ще ви държа в течение по отношение на майор Додсън.
— И аз вас, полковник. Случайно ми се обади един друг мой приятел от Министерството на външните работи и ми съобщи неприятната вест за преждевременното ви отпътуване от страната ни. За мен бе истинско удоволствие да работя с вас. Бихме могли да обядваме заедно, преди да си тръгнете. Да речем, в понеделник. Искате ли отново да се срещнем в ресторант „Лефортово“?
— Разбира се. Ще се опитам да го вместя в програмата си.
— Добре. А с кого ще работя след понеделник?
Алеви посочи с пръст към себе си.
Холис отговори по телефона:
— Със Сет Алеви. Познавате го, нали?
— О, да. Тук всички познават господин Алеви. С нетърпение очаквам отново да се срещна с него. Предайте му моите сърдечни поздрави.
— Непременно ще му ги предам.
— Ако не се видим, полковник, или пък ако не се чуем, ви пожелавам пътуването към къщи да мине без проблеми.
— И аз това искам.
— Лека нощ.
— Лека нощ, полковник Буров. — Холис остави телефонната слушалка. — Мръсен кучи син!
— Боже мой, та той така добре говори английски, нали? — забеляза Алеви.
— Защото си има работа с много американци.
Алеви поклати глава.
— Ама и ти го вдигна под пара за майор Додсън. Сега има да се чуди дали знаем само някои неща за Школата за магии, или пък знаем всичко. От време на време е добре човек да го увърта и да чака да види какво ще излезе накрая. Понякога излиза заек, понякога — мечка стръвница.
— Нямам проблеми с мечките. Заредил съм се добре с ловни патрони.
— Това е страна на мечките — засмя се Алеви.
— Без паника, Сет. Ти можеш да се справиш. Ще ми пишеш как вървят нещата.
Алеви отново се засмя.
— Голям идиот си. Вбесяваш, го, после ме оставяш да се оправям сам-самичък.
— Та нали ти пожела. Иначе щях да го предам на моя заместник.
— Не, аз ще се заема с Буров. Той е надежден източник. Струва ми се, че след като се изясни цялата тая история, ще мога даже да излизам на разходка с него. Дори бих могъл да работя с него.