Школа за магии (Книга първа)

Болдаччи Дэвид

— Мъжа в стаята на Фишър? Шилър?

— Да. Как беше той? Безупречен, нали?

— Да, чак тръпки ме побиват, като се сетя. — Холис се замисли за момент. — Та според вас тия… които са излезли от това училище, са се внедрили в американския живот, в самата Америка?

— Убедени сме. Може да не работят точно за моята компания, но биха могли да работят за някои от нашите нещатни сътрудници. Биха могли да ми бъдат съседи в Бетезда или пък да изхвърлят боклука в Главната квартира на ЦРУ. Биха могли да ми поставят телефона и да ми отчитат сметките. Биха могли да посещават школи по компютърно обучение или пък други технически школи и съвсем спокойно биха

могли да постъпят в армията. — Той погледна Холис. — Е, та кой игра шортстоп за „Доджърс“ през 1956-а?

— Хауди Дуви.

— Пук! Мъртъв си — Алеви отново си наля бренди.

— Искаш ли нещо?

Холис забеляза, че Алеви изглежда уморен и отпуснат, което се дължеше предимно на кофеина и отчасти на алкохола. Холис отиде до масичката с напитките и си сипа последното кафе.

— Значи те крякат като патици, изглеждат като патици и дори снасят яйца като патици. Но с тая разлика, че не са патици.

— Не, не са, Сам. Това са истински червени лисици. Лисици насред кокошарника. Или, ако предпочиташ — сатани в светия храм.

— Как смяташ, колко души са завършили това училище?

— Когато е започнало всичко това, там навярно е имало повече американци — да ги наречем инструктори, — отколкото са сега. Школата за магии може би съществува вече 12–15 години. Обучението навярно продължава поне една година. Може би броят на учениците е равен на броя на инструкторите. Малкият червен ученик асимилира американеца като цяло — знания, личност, акцент и така нататък.

— Нашествието на похитителите на човешки тела.

— Съвършено точно. Така че от училището годишно са излизали няколко стотици агенти. Да приемем, че някои от русначетата са изчезнали оттам поради лошите си резултати и че някои от американските инструктори също са изчезнали в буквалния смисъл на думата. Освен това ние не смятаме, че институтите на КГБ в Москва или в Ленинград са в състояние да осигурят толкова много студенти, подходящи за тази школа за следдипломна квалификация — така нарекохме това обучение. Но майор Додсън го е нарекъл „Школата за магии на госпожа Иванова“ и това е право от устата на един достоверен източник. Предполагам, че американците, които се намират там, са го нарекли така на шега. Ние все още не знаем как го наричат руснаците. Навярно нещо като Шпионска школа № 5. Както и да е, не сме сигурни, че абсолютно всички завършили са се внедрили в Щатите. Така че, да отговоря на въпроса ти — според мен броят на завършилите тази школа е някъде между 1500 и 2000. А може и да са повече.

— Искаш да кажеш, че в Америка вече има около 2000 руски агенти, които минават за американци?

— Минават не е точната дума — каза Алеви. — Те са американци. Първите дипломанти са там от цели 15 години. Достатъчно дълго време, за да осъзнаят американската мечта. Е, с малко помощ от страна на приятелите си. Достатъчно дълго време, за да са се оженили и да имат деца, които сега са членове на юношеската Спортна лига. Достатъчно дълго време, за да са в състояние вече да нанасят реални злини.

— И досега никого ли не са хванали?

Алеви поклати отрицателно глава.

— Поне аз не съм чул за такъв. Доскоро никой и не подозираше за това. А и какви хора да търсим? Такива, които пият чая си от стъклена чаша, или пък пишат буквата N отзад напред?

— Хора, хванати при опит за шпионаж.

— Та те вероятно не вършат шпионската си работа по традиционния начин. Навярно са разпределени в различни категории: изчакващи агенти, агенти с определена цел, агенти с влияние и т.н. Прикритията им са безупречни

и те никога не привличат вниманието върху себе си. Дори и да пипнем някого да шпионира, доста ще се поозорим, за да докажем, че е роден и израсъл във Волгоград, след като той упорито поддържа своята версия.

— Но ако сложите електроди на топките му и токът го раздруса, докато проговори на руски, тогава ще чуете самата истина.

— Да ти кажа ли нещо? Не мисля, че такъв човек би проговорил на руски. Но дори и да се издаде, каква полза от това? Та той не е част от никаква клетка или верига. Той трябва да работи сам за себе си, за да може тази система да действа в тяхна полза.

— Но той би трябвало да има някакъв контролиращ началник, Сет. Някой от съветското посолство във Вашингтон, или в делегацията на ООН в Ню Йорк, или пък в консулството в Сан Франциско. Каква е ползата от него, ако работи изцяло сам за себе си? Как им предава резултатите от работата си? Не биха се доверили на тайни радиостанции и изоставени обекти, нали?

— Разбира се. Той трябва да предаде резултатите от своята работа и да се отчете лично устно. Затова отива на почивка в чужбина, както всички останали американци. Може би дори се записва в някоя от груповите екскурзии до Москва. Както предполагаме ние, всичките контакти на агентите се осъществяват в чужбина.

Холис пристъпи към висок бюфет — очевидно антикварна рядкост. Лавиците му бяха отрупани с малки фигури от порцелан — статуетки от 18 век на дами с дълбоко изрязани деколтета и златни къдрици и на господа в къси голфове и с перуки. Нищо не им пречи да бъдат французи или англичани от същия период, помисли Холис, но в тях имаше нещо, което не беше съвсем в ред, нещо различно от оригиналните статуетки, които бе виждал в антикварните магазини в Лондон. Той отвори бюфета и взе една фигурка, висока около 15 сантиметра — мъж, облечен в жокейски дрехи. Обърна се към Сет и го попита:

— Какво е това, Сет? Татарско или монголско влияние? Или влиянието на казаците? Защо те са по-различни от нас? Знаем, че могат да приличат на скандинавци или на немци, като Буров например, но има нещо повече от генетичното наследство. Става въпрос за една съвсем различна душевност и психика, за една наследствена памет. Става въпрос за вечното чувство, че са по-низши от онези на Запад и че са се повлияли от Европа и от кирилицата, и от славянския фатализъм, и от едно опозорено християнство, и от кой знае още какво, дявол да го вземе! Но каквото и да е то, човек може да го забележи; те могат да се забележат, така както истинският творец отдалече може веднага да различи копието от оригинала. — Той погледна фигурката в ръката си и я подхвърли на Алеви. — Разбираш ли?

Алеви я пое внимателно.

— Разбирам. Но не можем да открием всичките две хиляди по тоя начин. — Той остави статуетката.

— Естествено. — Холис понечи да затвори бюфета и забеляза кутията от Палех, която Лиза купи от антиквариата на улица „Арбат“. Спомни си техния разговор и осъзна, че още тогава бе разбрал онова, което Алеви току-що му каза за Школата за магии. Една зловеща мисъл мина през ума му — ами ако самата Лиза е продукт на това училище? Разбира се, това не бе възможно, имайки предвид безупречното й минало, което бе двукратно проверено от разузнавателните служби на Държавния департамент. Но след като той самият се усъмни за миг, то какъв ли страх и недоверие биха завладели американското общество, армията, институциите и правителството, ако се разчуе, че сред тях навярно работят около две хиляди агенти на КГБ.