Школа за магии (Книга първа)
Шрифт:
Буров неохотно кимна.
— Кажете им да приберат пистолетите. Веднага!
Буров издаде заповедта.
Алеви се загледа в лицето на Буров, сякаш се опитваше да запамети всяка негова черта, и каза:
— Знаете ли кой съм?
— О, да. Вие сте мръсният дребен евреин, главният шеф на ЦРУ тук.
— Е, няма да спорим за определенията. Само искам да ви уведомя, че в кариерата ви се задава сериозна криза. Разбирате ли за какво говоря?
— Майната ви!
Холис се доближи до Алеви
— Въпреки всичко очаквам утре да ми се обадите във връзка с Додсън.
Холис и Алеви придружиха Лиза до една от волгите и тримата се качиха на задната седалка. Другите служители от охраната също се качиха в колите и всички потеглиха към центъра на града.
— Искам една цигара — каза Лиза.
— Свали прозореца — помоли Алеви.
Лиза запали цигарата с треперещи ръце.
— Господи!…
— Добре ли си? — попита Холис.
— Да. Искаш ли цигара?
— Точно сега не.
— Мисля, че юмрукът в лицето на един полковник от КГБ не бе много добра идея — обърна се Алеви към Холис.
— В оня момент ми се струваше добра.
Двамата от охраната на предната седалка се засмяха.
— Юмрукът беше заради Бренън, нали така, полковник? — каза шофьорът.
— Отчасти заради Бренън, отчасти заради мен самия.
— Най-добре е физическото насилие да се избягва — каза сериозно Алеви. — Тук няма място за лични отмъщения.
Холис мислеше че има, а знаеше, че и Алеви е убеден в същото.
— Ето така започват тия неща — продължи Алеви. — Сега при първия удобен случай той ще ти счупи ченето.
— Ако му се удаде подобна възможност, значи съм си заслужил да ми счупи ченето.
— Те се отнесоха грубо с нас, Сет — прекъсна го Лиза. — Имаме право да се защитаваме.
— Не, не и тук! — отсече Алеви. — И ти си в техния списък. Не видях точно какво направи…
— Ритнах оня дебелак Виктор в слабините.
Мъжете отпред отново се засмяха. Седналият до шофьора каза:
— Само така, госпожице Роудс.
Алеви повдигна рамене и се обърна към Холис:
— Обзалагам се, че поне за момент си помислил, че ще ви оставя да ви приберат.
— Мисля, че малко се позабави — отговори Холис. — Очаквах да се появиш по-рано.
— Всичко това планирано ли беше? — попита Лиза.
Никой не отговори.
— Вие и двамата сте луди. Сега наистина се чувствам като употребена носна кърпичка. Не съм стръв.
Отново никой нищо не каза. Лиза се облегна назад и дръпна от цигарата си.
— Вижте, ще ви помогна. Но в бъдеще искам да ме информирате как стоят нещата, иначе развалям сделката. Става ли?
Алеви и Холис приеха.
— Сега вече съм убеден, че Буров е един от основните играчи — изрече Холис.
Алеви кимна.
— Не си спомням да съм го виждал, но ще прегледам снимките
— Разбрах, че когато споменеш Школата за магии на госпожа Иванова, отиваш в затвора.
— Интересно.
— Това са безумци, Сет. Никога не съм ги виждал толкова вбесени, че чак да тръгнат да отвличат американци с дипломатически имунитет, да не говорим за убийство.
Алеви отново кимна.
— Съвсем са обезумели. — А после добави: — Те нарушиха правилата на играта, така че и ние ще направим същото. В добрата стара Москва ще стане доста напечено. За съжаление нямаме техните средства. Ще трябва да разнищим тая история много бързо, преди да са ни изгонили или пък убили.
— Ако дадем гласност на случая, ще спечелим малко закрила — каза Холис.
— Да, но нареждането от Вашингтон е дипломатите да уредят нещата без много шум.
— Кои неща? — попита Лиза.
— Репатрирането на майор Джак Додсън — отговори Алеви.
— Ами ако той не иска да бъде репатриран? Буров каза, че е дезертьор.
— Ще трябва да говорим с него за това — каза Холис.
Колата наближи входа на посолството и Холис видя, че близо до чайките бяха паркирани три форда.
— Ние сме в пълна бойна готовност, така ли? — попита той.
— О, да — отговори Алеви.
— В тая история има още нещо, нали? — обади се Лиза. — Не става въпрос само за Додсън. Какво представлява Школата за магии? Място за промиване на мозъци ли? Дали Додсън е при Буров, или пък се крие? Някой ще ми отговори ли на тия въпроси?
Всички мълчаха.
— Имам си начин да накарам мъжете да говорят — заяви Лиза.
18.
Холис, Алеви и Лиза стояха във фоайето на административната сграда.
— Заповядайте у дома да пийнем по нещо — предложи Лиза. — Имам нужда от нещо по-силничко.
— Трябва да изпратя едни съобщения тая вечер, преди във Вашингтон да е станало пет часа. Ще се видим утре — каза Алеви и се запъти към асансьора.
— А ти? И ти ли трябва да изпращаш вечерни съобщения? — обърна се Лиза към Холис.
— Не, ще дойда да пийнем набързо по едно.
— Набързо? — усмихна се тя.
— Както и да е.
Излязоха на терасата отзад и по алеята стигнаха до жилищните постройки. Тя отвори вратата на апартамента си и го поведе към всекидневната.
— Какво ще пиеш?
— Скоч без лед.
Лиза сипа питиетата. Холис се огледа. Апартаментът бе в съвременен стил. В единия край на всекидневната бе кътчето за трапезарията, а оттам се влизаше в малка кухничка. Спалнята трябва да бе на горния етаж. Мебелите, както и повечето дреболийки наоколо, бяха от Финландия — най-близката западна страна, от която най-лесно можеха да се внесат качествени стоки за бита.