Школа за магии (Книга втора)
Шрифт:
Холис представи Лиза на Ландис и те си стиснаха ръцете.
— Не мога да разбера как се чувства човек тук — като в чистилището след смъртта, или сякаш живееш в ада? — попита тя.
— Ами зависи от това с какво настроение се събуждате сутрин и какво сте сънували през нощта — отговори с разбиране Ландис. После си потърка челото. — Вижте, тук съм от близо двадесет години, не се чувствам като у дома си, но и вече не знам какво значи да имаш дом. Освен понякога, когато се събуждам посред нощ и мога да си
За известно време настъпи мълчание, после Ландис се усмихна на Холис.
— Хей, Сам, радвам се, че не те свалиха.
— Ами всъщност ме свалиха. Над Пърл Харбър. Последната атака във войната. Но ме извадиха от супата. — За момент Холис се поколеба, после каза: — Вторият ми пилот беше Ърни Симс. Той тук ли е?
— Вече не — отговори Ландис.
— Значи е бил тук?
— Да.
— И?
— Ами… виж… това стана през 1974-а. Точно беше пристигнал тук от Ханой. Всъщност, сега като го споменаваш, си спомням, че ми каза, че е бил с теб. Каза, че и ти си бил свален, но не знаеше какво ти се е случило. Така че и него са го извадили от същата супа, предполагам. Имал разкъсана артерия, но хирурзите го закърпили и когато пристигна тук, вече беше добре.
— Какво се случи после?
— Застреляха го.
— Защо?
— Ами, той им каза да се разкарат. Каза на местния шеф, някакво лайно от военновъздушните сили на Червената армия, чието име не мога да си спомня, че няма да работи за тях. И те го разстреляха.
Холис кимна.
— По онова време можеха да получат колкото си щат пилоти от жълтите, така че си позволяваха да разстрелват опърничавите — каза Ландис. — После войната свърши и ръководството на лагера започна да преминава в ръцете на КГБ. Знаете ли всичко това?
— Не.
— Искате ли да ви разкажа?
— Някой друг път.
— Добре. Съжалявам за Симс. Но мисля, че тук има още няколко души от групата ни, които трябва да познаваш. Джеси Гейтс?
— Лудия Гейтс?
— Същият — Ландис изреди още дузина имена, от които Холис си спомни три или четири. — Ей, да ви представя моя малчуган — каза Ландис. Той се обърна към момчето и го повика. — Тими, ела да се запознаеш с един мой стар приятел.
Момчето скочи от гумата и хукна към тях.
— Тими, това е… какъв си сега, Сам, генерал? — попита Ландис.
— Полковник.
— Страхотно. Тими, това са полковник Холис и госпожица Роудс. А това е Тимъти младши.
Всички си стиснаха ръцете и момчето се усмихна срамежливо.
— Тими е почти на шест — каза Ландис. — Тук има още няколко деца на неговата възраст, но не са много. Но той така или иначе предпочита по-големите. Нали така, момчето ми?
Тими кимна.
— Джоуи Рийвс е най-добрият ми приятел и е на девет. — Той погледна към Холис. — Вие от Америка
— Да.
— Някой ден и аз ще отида в Америка.
— Чудесно. Там ще ти хареса.
— Ще отида там, за да работя в името на мира.
Холис не отговори.
— Америка е чудесна страна.
— Да, така е.
— Но е управлявана от лоши хора.
Холис погледна към Ландис.
— Говориш ли руски? — попита го Лиза.
— Не — отговори момчето. — Но учим много неща за Русия на английски.
— И какво ви учат.
— Русия е велика страна, която работи в името на мира. Някой ден Русия и Америка ще станат приятелски страни. Тогава татко, мама и аз ще можем да си заминем оттук и да отидем да живеем в Америка, ако искаме. Или в Русия. Русия е наблизо. Америка е много далеч оттук.
— Америка също иска мир — каза Лиза, като коленичи и взе ръката на момчето в своята.
— Но в правителството има лоши хора.
Холис сложи ръка на рамото на Лиза и тя се изправи.
— Върви да играеш — каза Ландис на сина си.
Момчето хукна нанякъде. Ландис се загледа след него.
— В началото си мислеха, че сексът ще ни е достатъчен, но после разбраха, че някои от нас имат бащински инстинкти, а жените ни искат да имат деца. Тогава ни оставиха да си направим бебета. Искат да се чувстваме спокойни и да се залисваме с ежедневните си проблеми. Но решенията на едни проблеми водят до други. Като децата например. Сега тук има около шестдесет. Най-голямото е детето на Бруъп, Рик. Той е на десет. Жената на Тед Бруъп, Светлана, забременя първа, след като вдигнаха забраната.
— И какъв е проблемът? — попита Холис.
— Ами те не знаеха как да възпитават тези деца. Затова измислиха тази смесена система, според която обучават децата по леко изменена американска учебна програма на английски език, като им преподават допълнително и история на Русия, и съветската идеология. Всичко това е доста изнервящо. Те смятат, че ще могат да изпратят тези деца в Америка също като руските курсанти. Но аз не съм сигурен, че това ще стане. Мисля, че когато децата пораснат, ще осъзнаят, че ги държат в затвор. — Ландис погледна сина си, който отново се люлееше на гумата. — Горкото ми момченце.
Лиза погледна момчето, после Ландис.
— Казвате ли им истината вкъщи?
— Не.
— Защо не? Бихте могли по много деликатен начин…
— Госпожице Роудс, те ми казаха, че ако разберат, че го правя, ще убият момчето. Няма да ми го вземат, а ще го убият. Ще убият и жена ми.
— Господи! Извинете.
— Тук ни държат с железни юмруци, облечени в кадифени ръкавици — сви рамене Ландис. — Той се обърна към Холис. — Кажи ми, Сам, чувал ли си нещо за жена ми? Искам да кажа, за американската ми жена, Маги?