Школа за магии (Книга втора)
Шрифт:
— Сам, просто ми се къса сърцето. Как могат тези мръсници да причиняват такива неща на хората? Да ги откъсват от семействата им… да им отнемат живота…
Известно време Холис съзерцаваше огъня, после каза:
— Те ни наричат Главния враг. С главна буква. Вярват, че ако Главният враг бъде победен, повечето от проблемите им ще се разрешат. Междувременно Америка отделя на Съветския съюз някакво внимание, равнозначно на 10 от работните ни проблеми.
Лиза се загледа в телевизора. Роки и руснакът се биеха и тълпата вече изпадаше в истерия.
— Този филм е глупав. Знам, че е глупав. Но защо не ми се струва така идиотски като първия път, когато го гледах?
— Разбирам какво имаш предвид — усмихна се Холис.
— И ти ли мислиш за тях като за Главния враг? — каза тя.
— Знаеш ли, понякога ми е приятно да мисля, че правя нещо и за тях — каза Холис и вдигна крака върху ниската масичка. — Естествено не говоря за членовете на партията и за КГБ. Имам предвид руските хора и другите националности, затворени извън нашия затвор. Не мога да забравя за Яблоня, Лиза. Такава, каквато беше, когато пристигнахме там, такава, каквато я видях от вертолета, и такава, каквато можеше да бъде, ако хората от Москва бяха различни.
Тя го погледна, след това положи глава на рамото му:
— Как ли
— Все още не знам.
— Какво прави, докато ме нямаше?
— Буров идва.
— Какво искаше?
— Искаше просто да види как сме.
— Какъв мръсник!
— Не се оставяй тези хора да те пречупят, Лиза.
— Проблемът е в него. Той… той те удари… зашлеви ми шамар… Той…
— Какво?
— Той беше… в килията ми… докато… жената ме претърсваше…
— Добре. Сега не мисли за това. Трябва да разбереш, че през цялото време той е искал да работим за него. Затова сме тук, а не на Лубянка. Затова и не ни причини нищо, което според него да не можем да му простим.
— Разбирам.
— Донесе ни и разни неща за четене — каза Холис. — Готова ли си да прочетеш за смъртта си?
Известно време тя мълчаливо гледа право пред себе си, после кимна.
Холис стана и отиде до едно шкафче на библиотеката. Върна се с куп вестници и списания и седна отново до нея. Протегна й лонгайлъндския „Нюз дей“, отворен на страницата с некролозите.
Лиза погледна към снимката си и прочете заглавието: „Лиза Роудс загинала при катастрофа“. Тя се изкашля.
— Сигурно майка ми им е дала тази стара снимка. Винаги я е харесвала…
Холис забеляза как на вестника капна една сълза и го взе от ръцете й. Стана и наля две чаши бренди. Подаде й едната и тя отпи. Опита се да се овладее.
— Семейството ми ме е погребало… Горкият татко. Струва ми се, че го виждам пред очите си как се опитва да сдържи сълзите си. — Тя погледна към Холис. — А ти? Твоето семейство?…
Холис отвори „Вашингтон пост“ на страницата с некролозите.
— Отдали са ми всички военни почести в Арлингтън. Вероятно родителите ми са недоволствали от това, че е трябвало да долетят от Япония.
Тя погледна към некролога и бавно го прочете.
— Не съм знаела, че си толкова значителна фигура.
— Просто обстоятелствата около смъртта ни са породили известен интерес. Ето… — той отвори едно по-късно издание на „Вашингтон пост“ и й посочи една статия в първия свитък със заглавие „САЩ приема съветското обяснение и нарича фаталната катастрофа нещастен случай“.
Тя го погледна, после отново се съсредоточи върху статията и прочете:
Държавният департамент заяви вчера, че е „задоволен по същество“ от обяснението, дадено от Съветския съюз за смъртта на двамата американци, загинали миналата седмица при катастрофата на съветски военен вертолет близо до руския град Минск. В изготвеното изявление, разпространено тук и в Москва, департаментът нарича катастрофата „трагична злополука“ и заявява, че не вижда причина в това да се търси някаква „злонамерена игра“.
Американското посолство в Москва е поискало от съветската страна да проведе пълно разследване на обстоятелствата около смъртта на полковник Самюъл Дж. Холис, 46 г., военно аташе от военновъздушните сили на САЩ, и Лиза Роудс, 29 г., заместник на завеждащия Отдела за връзки с обществеността при Информационната служба на САЩ. И двамата са били екстрадирани от страната, когато вертолетът, в който са летели, се е разбил по неизвестни причини. Фактът, че Холис и Роудс са били обявени за „персона нон грата“ от съветската страна и са пътували в руски военен вертолет без съпровод на други западни представители, когато е станала катастрофата, бе дал повод за безпокойство в Държавния департамент.
Чарлз Банкс, един от служителите в американското посолство в Москва, е казал, според цитат от вчерашното изявление, че посолството е „задоволено по същество“ от съветското обяснение за инцидента. Банкс е заявил, че няма повод да се смята, че Холис и Роудс са били обект на „злонамерени действия“. Вчера в Москва, в съветския вестник „Правда“, излезе статия в три колони за вертолетната катастрофа. В нея се казва, че пилотът на вертолета и неговият помощник също са загинали при катастрофата. „Правда“ рядко публикува материали за злополуки на територията на Съветския съюз и това кара американските дипломати да виждат в нея публично извинение за случая от страна на Кремъл.
Изявлението на Държавния департамент бе публикувано вчера часове след погребението на Холис в Националното гробище в Арлингтън, което бе съпроводено с всички военни почести. Роудс също е била погребана вчера в Сий Клиф, малко селище на Лонг Айлънд, близо до Ню Йорк. Високопоставен служител на Държавния департамент каза, че вчерашното изявление е било публикувано, за да успокои семействата и за да сложи край на „неоправданите твърдения“ на пресата по повод на тяхната смърт.
Съветското правителство нареди на Холис и Роудс да напуснат страната преди две седмици, след като ги обвини, че са предприели непозволено пътуване с автомобил през страната. Държавният департамент отказа да потвърди или отрече съветските обвинения, но говорител на американското посолство в Москва призна, че по това време Холис е бил изпратен от посолството до Можайск със знанието и разрешението на съветското правителство, за да изиска тялото на американския турист Грегъри Фишър, 23 г., от Ню Канаан, Кънектикът. Фишър загинал при автомобилна катастрофа в околностите на Москва по-рано този месец и според думите на говорителя Холис е разследвал този случай. Както каза говорителят, Роудс е придружила Холис до Можайск, защото били приятели, а не защото е била изпратена с мисия от посолството. Но независимо от това и двамата са разполагали с пропуски, издадени от съветското правителство, които са необходими за служителите на посолството при пътуване извън Москва.
Като компенсация за експулсирането на Холис и Роудс Държавният департамент е разпоредил експулсирането на двама от служителите на съветското посолство във Вашингтон. Официален представител на Държавния департамент отрече, че тази поредица от експулсирания, след редица години на добри дипломатически отношения, може да се разглежда като сигнал за забавяне в пропукването на леда. „Това е само отделен инцидент — казал служителят — и няма да се отрази на развиващите се отношения и инициативи между двете страни.“
Членовете на семейство Фишър заявиха вчера, че все още не са доволни от обяснението, което Съветският съюз и Държавният департамент дават за смъртта на Грегъри Фишър. Един от членовете на семейството заяви, че намира за „странно“, че Холис и Роудс били експулсирани, а по-късно
Решението на Кремъл за експулсирането на Холис и Роудс се оценява като твърде строго от американските дипломати, които казаха, че обикновено съветското правителство се ограничава с изпращане на формални оплаквания в случаите, когато открие нарушения на ограниченията за пътуване из страната. Острата реакция от съветска страна подтикна някои от западните дипломати да признаят, че Холис и Роудс вероятно са се възползвали от пътуването, за да огледат строго охраняваните съветски военни обекти в този район. Но Пентагонът и Информационната служба на САЩ решително отрекоха възможността Холис и Роудс да са били въвлечени в каквато и да било дейност, свързана с „наблюдение и шпионаж“. Информационната служба на САЩ разпространи остро изявление, в което подчертава, че служителите му „никога не са участвали и никога няма да участват“ в разузнавачески дейности. „Информационната служба на САЩ не е част от този свят“, каза говорителят на Информационната служба. Говорителят на Пентагона призна, че „в някои страни, включително и в Съветския съюз, посолствата използват военните аташета за събиране на информация за разузнаването“, но отрече Холис да е взимал участие в подобна работа. Приятели на семейство Холис казаха, че баща му, генералът от авиацията Бенджамин Холис, е поискал от Пентагона подробна информация около смъртта на сина си. Един от тях заяви, че генерал Холис е бил загрижен, защото тялото на сина му било така обгоряло, че не могло да бъде разпознато със сигурност.
Високопоставен служител в посолството в Москва, посетил мястото на катастрофата, казал на Джералдин Калахан от московското представителство на „Вашингтон пост“, че след като се разбил, вертолетът изгорял с „неестествена интензивност“, а огънят бил толкова силен, че напълно изпепелил четирите тела на борда. „Останките бяха просто прах и парчета кости и разпознаването им бе напълно невъзможно“ — уточнил той.
Пентагонът отказа да коментира състоянието на телата и желанието на генерал Холис за допълнителна информация. Но говорителят на Пентагона, генерал Ърл Вандермулън, каза вчера, че „военният вертолет е бил с турбореактивен двигател и че не е невъзможно пожарът, възникнал при катастрофа с такъв тип вертолет, да предизвика изключително буен огън, особено ако резервоарите му не са били пълни“. Семейство Холис не направи никакво изявление и отказа да говори с журналистите по време на погребението.
Държавният департамент съобщи, че съветското правителство дало за злополуката следната информация:
Холис и Роудс се качили на полет на Пан Ам 415 миналия петък в Москва, като се предполагало, че това трябва да бъде директен рейс от Москва до Франкфурт. Самолетът бил принуден да направи аварийно кацане в Минск, след като съветските власти съобщили на пилота по радиото, че в самолета има поставена бомба. Поради дипломатическия си статут Холис и Роудс били информирани от служителите в Минск, че могат незабавно да се завърнат в Москва с военен вертолет, който ще ги достави навреме за полета на Луфтханза до Франкфурт. Вертолетът с Холис и Роудс на борда катастрофирал петнадесет минути след като напуснал летището в Минск.
Майк Салерно, кореспондент на „Пасифик Нюз Сървис“, каза, че седял до Холис и Роудс при излитането на самолета на Пан Ам от Москва. Според думите му Холис и Роудс се зарадвали на възможността да се завърнат в Москва с вертолет. Те го помолили да уведоми американското посолство за измененията в плановете им за полетите, което той и направил. „Съветските власти ми предложиха също да се кача във вертолета до Москва — каза Салерно, — но аз нямах нищо против да поостана в Минск. Сам Холис и Лиза Роудс бързаха, за да хванат връзката за другия полет във Франкфурт.“ Говорител на Пан Ам съобщи, че съветските власти задържали самолета в Минск цяла нощ, преди да му разрешат да продължи полета си, а пътниците прекарали нощта в местния хотел. Съветската страна отказа да даде информация за бомбата.
Приятели на семейството казаха, че генерал Холис посрещнал тялото на сина си в сряда във военновъздушната база „Андрюс“. Полковник Холис е бил женен, но живеел разделен от жена си Катрин през последните шест месеца, както съобщи един приятел на семейството. Катрин Холис пристигна вчера във Вашингтон от дома си в Лондон, за да присъства на погребението, но отказа да говори с журналистите.
Роудс бе погребана миналата седмица в Сий Клиф, Ню Йорк. Майка й, Ива Роудс, описа дъщеря си като „енергична млада жена, която се гордеела с работата си“ и била „почитателка на руския език и култура“. Говорител на Информационната служба на САЩ каза, че Роудс била смятана за „много добър служител“ от колегите си. Проявявала определен интерес към руската история. Работела в Информационната служба от шест години, последните две от които в Москва.
Холис, изявен ветеран от войната във Виетнам, постъпил в авиацията през 1962 г. като випускник на военновъздушната академия на САЩ. Отговарял за поддържането на връзки със съветската армия, от взаимен интерес за двете страни.
Държавният департамент заяви, че смята случая за приключен, освен ако не се появи „съществена нова информация“ във връзка с „катастрофата на вертолета“.
Лиза затвори вестника и се загледа в горящите дърва. Холис наля още две чаши бренди. Забеляза, че бузите й са облени в сълзи.
— Те нищо не подозират — каза накрая тя.
— Поне не официално. — Но Сет…
Холис леко се подразни, но отговори:
— Да, Сет вероятно знае.
— Нямаме нужда от него, за да се измъкнем оттук — каза тя, почувствала раздразнението му. — Можем да се справим и сами. Ти успя да ни измъкнеш от Можайск и от държавния кооператив.
— Точно така. Ще поработим върху това заедно.
Тя погледна към вестниците, разпилени по масата, стана, събра ги и ги хвърли в огъня. Пламъците осветиха цялата стая и Холис огледа лицето й във внезапната ярка светлина. Помисли си, че Лиза вече бе на път да се овладее. Забеляза, че някъде между Арбат и това място бе доста остаряла.
Седна до него на двойното канапе и хвана ръката му. Филмът на видеото продължаваше да се върти, огънят гореше, а брендито започна да ги хваща. И двамата заспаха.
Чукане по вратата събуди Холис и той седна. Видеофилмът беше свършил, а огънят гаснеше. Часовникът на камината показваше 10,15 вечерта. Той се изправи.
— Къде отиваш? — промърмори събудилата се Лиза.
На вратата се почука отново. Холис отвори. На студа отвън стоеше мъж на около петдесет години, облечен в яке за ски.
— Извинете за безпокойството, полковник. Срещнахме се в гората. Аз съм Луи Пул. Може ли да вляза за малко?
— Зависи. Роден сте Луи Пул, или сте един от летящите червеи на Буров?