Школа за магии (Книга втора)

Болдаччи Дэвид

— Когато за пръв път говорихме за това, ти казах, че продължителността на полета при вертолетите се изчислява особено трудно — отговори О’Шей, след като се замисли за момент. — Самолетите с фиксирани крила имат по-определени параметри. Излиташ, летиш и се приземяваш. Но с вертолета правиш и други неща. Като например увисването във въздуха, при което се харчи много гориво.

Алеви остави О’Шей да говори, защото знаеше, че има нужда от това. А и защото имаха да убива три часа.

— Много неща

зависят от вятъра, температурата на въздуха, товара, височината на летене и вида на маневрите, които ще извършим — продължи О’Шей. — Икономисването на гориво зависи и от мен, но аз не съм добре запознат с този вертолет, за да мога да изцедя от него максималната продължителност на полета при максимално изминато разстояние и минимален разход на гориво. — Известно време О’Шей помълча, след което отговори на въпроса на Алеви. — В най-лошия случай разполагаме с два часа полет. В най-добрия — около четири.

— Максималното разстояние, което можем да покрием по права линия?

— Ами… при скорост от около сто мили в час — от двеста до четиристотин мили.

— Дори и при най-добро стечение на обстоятелствата ще бъдем на ръба — отбеляза Бърт Милс.

Бренън, който като че ли не се интересуваше от проблемите с горивото, проверяваше своя „Макаров“. Той извади и постави отново магазина, а след това провери плъзгача като човек, имащ крайно неприятни спомени от боравене с чуждо оръжие.

— Проверете пистолетите си — каза той.

Всички го послушаха, тъй като той беше оръжейникът на експедицията. След това Бренън порови из ръчния багаж на Алеви, който бе останал на борда, и извади частите на разглобената снайперска пушка „Драгунов“ и бързо я комплектува в тъмнината. Монтира й визьора за нощно виждане с четири степени и я зареди, след това насочи пушката към предното стъкло и включи електронния визьор.

— Не е лоша за съветско производство.

— Те правят и много хубаво оръжие — отбеляза Милс.

Бренън изключи визьора и остави пушката в краката си.

— В чантата има две карти, направени от въздушно наблюдение — каза Алеви на Бренън.

Бренън намери картите и му ги подаде. Алеви даде едната на О’Шей, който я разстла в скута си. После Алеви му връчи химикалка с червено фенерче и той разгледа картата.

Бренън продължаваше да рови из чантата.

— Фосфорни гранати, амуниции, малко от това, малко от онова… Инвентарът ни е пълен. — Той се обърна към Алеви. — Не ми влиза в работата да знам, но откъде взехте униформите и оръжието? И как успяхте да ги скриете от камериерката в хотела?

— Малкият антикварен магазин на Арбат има щанд за дрехи в подземието — отговори Алеви. — Оръжието пристигна по дипломатическия куриер. А що се отнася до любопитните камериерки, тази чанта и куфарът бяха доставени направо

във фоайето на хотела отвън точно преди да се качим на автобуса.

— Бих искал да ви кажа нещо, господин Алеви — каза Бренън. — Имам голямо доверие във вас и дори за минута не съм си помислял, че акцията ни е самоубийствена. Харесвам и полковник Холис. Той е честен играч. Харесвам и момичето му. Затова съм тук, а не в Лондон.

В следващите няколко минути никой нищо не каза.

— Не бих искал да се притеснявате заради летенето — обади се О’Шей. — Мислете за това, което ви предстои да направите. Аз ще се погрижа за вертолета. Принципите на летене си остават едни и същи дори и тук въпреки обратната посока на въртене на роторите — добави той. Опита се да се засмее, но не се получи.

— Проклетата униформа ми убива на чатала — каза Бърт Милс.

— Така е, защото на шивачите на КГБ не им се налага да оставят място за топки.

— Бил, оставих отзад една синя торбичка от „Берьозка“ — каза Алеви на Бренън. — Купих малко дъвки „Базука“ и други неща. Раздай ги на всички.

— „Базука“? Благодаря. — Бренън намери дъвките и предаде пликчето на Милс, който си взе един шоколадов десерт. Той го подаде на О’Шей, който отказа.

Алеви захапа бисквита. Бренън направи голям балон, който се пукна.

— Ей, та днес е Вси светии. Честит празник! — каза Бренън.

Никой не отговори.

— Виждал съм злокобни костюми за празника на Вси светии, но тези дрехи са най-зловещите шибани парцали, които съм срещал — добави Бренън.

— Там, където отиваме — насили се да се засмее Милс, — ще видиш повече от петстотин от тези злокобни костюми.

— Благодаря — отвърна Бренън.

Времето минаваше в мълчание, нарушавано само от пукота на изстиващия двигател и звуците от дъвченето на дъвката.

— Отпуснете се — каза Алеви на всички.

38.

В увеселителната зала се бяха събрали близо хиляда души, но това бяха най-тихите хиляда души, сред които Холис бе попадал някога.

Сградата бе заобиколена от въоръжения отряд за охрана на КГБ и на всички бе забранено да напускат „тържеството“ преди полунощ. Голямата зала беше полутъмна, осветена само от черни свещи и ухилените лица на тиквени фенери. Барът и останалите странични стаи бяха пълни с мъже и жени, които разговаряха тихо със сърдити гласове. От време на време някой проплакваше. Независимо от огромното количество храна и напитки Холис забеляза, че никой не беше пиян, а храната бе останала почти недокосната, дори курсантите явно се чувстваха притеснени, помисли Холис. Маските бяха свалени и в буквалния, и в преносния смисъл — никой не носеше маска за празненството и никой не играеше ролята си.