Школа за магии (Книга втора)
Шрифт:
— Намеквал ли ви е Сет Алеви за въоръжена или нелегална американска операция, насочена срещу този лагер?
— Не, никога.
— Заради самия вас, надявам се, че казвате истината — тънко се усмихна Буров и погледна към Лиза.
— А вие? Въвлечена ли сте по някакъв начин в разузнаваческа дейност?
— Не.
— Не? Просто се влюбвате в разузнавачи?
— Да — кимна Лиза.
— Какъв лош късмет. Ако имате още един шанс, ви съветвам да спите с по-безопасни мъже.
Лиза понечи да отговори, но се спря и само кимна.
— Двамата ви приятели разузнавачи — продължи Буров — са ви въвлекли във
Тя кимна отново.
— Чухте отговорите на полковник Холис на въпросите ми — продължи Буров. — Според онова, което знаете, отговарят ли на истината?
— Да.
— Знаете ли какво е маса за електрошокове?
— Мисля, че да.
— Добре. Следващият ми въпрос, госпожице Роудс. Говорихте ли, вие и полковник Холис, с генерал Остин в къщата му преди две вечери?
— Да.
— Говорихте ли по същото време и с капитан Пул, както и днес сутринта, близо до залата за развлечения?
— Да.
— Обсъждахте ли поне в един от двата случая някакъв план за бягство или спасителна операция?
— Не.
— Не? Добре, ще видим колко отклонения ще даде писецът, когато ви прикачим към полиграфа.
Буров погледна Холис.
— В бейзбола имате право на три удара. Нали? Тук играем софтбол 4 , но имате право само на два удара, после изгаряте. — Буров се усмихна.
— Аналогията не беше много сполучлива — отговори Холис.
— Метафора — поправи го Лиза.
— Не мога да ги различавам — призна Холис.
Буров присви очи и стисна устни.
— Обичам езика ви. Наистина. Говоримия език. Но англоговорещите мислят, че всички, които не владеят техния език, са умствено недоразвити. И това много ги забавлява. Но знаете ли? Когато човек е привързан към електрошокова маса, от устата му излиза само един език и той никак не прилича на който и да е човешки език по света. — Буров огледа и двамата и продължи. — Утре сутринта тук ще пристигнат двама специалисти по разпитите от Москва. Единият е експерт по полиграфа и наркотиците. Сеансите ви с този човек може да продължат седмици наред, но с изключение на неразположението след наркотиците няма да изпитвате други неудобства. Вторият човек е от онези, които наричат електромонтьори — специалист по електрошоковете. Той работи в подземията на Лубянка и е виждал неща, от които и на трима ни може да прилошее. — Буров добави: — За ваш късмет изборът е ваш, а не мой.
4
Игра подобна на бейзбола, която се играе на по-малко игрище, с по-голяма и по-мека топка. — Б.пр.
— Ние вече избрахме — каза Лиза.
Буров дълго гледа Лиза право в очите.
— Чудя се къде се дяна високият ви дух. — Той сви рамене. — Е, нищо, в крайна сметка ви поздравявам за мъдрото решение.
— Какво ще се случи с майор Додсън? — попита Холис.
— О, знаете, че това не зависи от мен.
— Защо? Кой управлява тук?
— Трябва да разберете, полковник — Буров изглеждаше раздразнен, — че освен дето грубо е нарушил правилата, Додсън е успял да види твърде много в отсечката от тук до Москва. Не
— Кога?
— Утре сутринта.
— Вие… — Холис се изправи.
Един от часовите хвана Холис за раменете и го принуди да седне обратно на стола.
— Просто не можем да оставим хората да продължават опитите си да избягат оттук — сви рамене Буров. — Това би разрушило всичко. За всички нас. И за световния мир. За американците също. Ще ги откарат някъде другаде, а може и да ги разстрелят. Нали разбирате колко важно е всичко това?
— Разбирам — отговори Холис, — че ако Додсън бе успял да избяга, разстреляният щяхте да бъдете вие. Разбирам, че това е система, която се прекланя пред жестокостта и използва терора като инструмент за управление.
— Съгласен съм с вас — сви рамене Буров. — Но, Холис, тук винаги е било така, още преди времето на царете. Аз тероризирам подчинените си, Лубянка тероризира мен. Терорът поражда терор. И какво от това? Системата работи. — Той погледна Холис. — Аз ценя главата си, главата на майор Додсън не е толкова важна за мен. Трябва да се грижа за семейството си.
— Не можете ли просто да хвърлите майор Додсън в затвора?
— Не. Трябва да го използваме за пример.
— Ако го убиете, тук може да възникнат проблеми — каза Холис.
— Така ли? — Буров го погледна. — Това ли чухте? Е, можете да кажете на сънародниците си, че съм готов да застрелям колкото потрябва от жените и приятелките им, за да не си и помислят да се бунтуват. Ще им го предадете ли от мое име, полковник Холис?
— Да, ще предам, полковник Буров. Но мислех и за вашите сънародници. За тези млади курсанти. Как ще се отрази тази екзекуция на новосъздадената им американска чувствителност?
— Не се опитвайте да ме засичате и да ме сплашвате, Холис. Екзекуцията на майор Додсън няма да направи никакво впечатление на курсантите ми. Няма да пролеят ни една сълза дори онези, които са го познавали.
— Искам да обмислите всички възможни последици от действията си, полковник Буров.
— Додсън и приятелите му е трябвало да претеглят последиците от това, което правят.
— Може ли да си вървим? — попита Холис, след като пое дълбоко въздух.
— След малко. Искам да се явите в щаба веднага след екзекуцията утре сутринта. Да, екзекуцията ще бъде публична. На футболното игрище в осем часа сутринта. Можете да го разгласите. Ако някой от мъжете не дойде, ще застреляме жена му. Ако някоя от жените не дойде, самата тя ще бъде разстреляна. Децата могат да не идват. Там ще има двеста добре въоръжени войници от отряда за охрана. Кажете това на генерал Остин. Нека утре се опитаме да избегнем кървавата баня. Разбрахте ли?
— Ще има ли и други екзекутирани?
— Да. Още десет души. В момента разпитват майор Додсън за имената на съучастниците му. Ако не ги каже, ще избера десет души наслуки, включително и жени. Не ги съжалявайте — добави Буров. — Те знаят правилата. Сигурен съм, че няма да има повече опити за бягство, поне през следващите десет години. Всичко хубаво.
Холис и Лиза се изправиха.
— Вие ще присъствате на празненството по случай Вси светии — каза Буров. — Лагерът ще се събере на футболното игрище в осем часа сутринта, без да ме интересува махмурлукът. Сега можете да вървите.