Школа за магии (Книга втора)
Шрифт:
— Много добре.
— Стараем се.
— Знам.
— И така, пушите ли кубински пури?
— Не.
— Вече пушите. — Пул извади два метални цилиндъра за пури от джоба на якето си и ги подаде на Холис, който ги пусна в своя джоб. — Тук са имената на всички американци, минали през това място — каза Пул. — Където е било възможно, има подписи, дати на пристигане в лагера, а където е необходимо, има и дата на смъртта. Това е динамит, полковник, и той ще избухне, ако успеете да го измъкнете оттук и да го занесете в посолството.
— Знам.
— Но може би в
— Може и да не искат. Но ще направят онова, което са длъжни да сторят.
— Ще го направят ли? Надявате ли се, че… добре, няма пак да ви задавам този въпрос. Как прекарахте сутринта? — попита Пул.
— Предполагам, знаете, че посетихме Буров. Нормално ли е да ви кани в къщата си?
— Някога беше. Нещо като да те поканят на шери при главния учител. Но комитетът по етиката го отмени още преди години. Отиваме само ако има заповед лично от него да се явим на рапорт. Никога не приемаме никакви напитки, дори чаша вода. Мисля, че това много го оскърби, и вече не кани никого.
— Добре.
— Ще ми кажете ли какво искаше от вас?
— Ами по принцип искаше да ни разстреля, ако не се съгласим да работим тук.
— Ако можехте да бъдете сигурни, че просто ще ви разстреля, бих ви посъветвал да му кажете да го направи и да се свършва с всичко. Но той ще ви подложи на разпити, които никак няма да бъдат приятни.
— Знам — отговори Холис. — Всъщност той ни предостави като избор да минем през по-приятните разпити с наркотици и полиграф, ако приемем да работим тук. И в двата случая той ще измъкне от нас информация, която бих предпочел да не знае.
Пул погледна Холис, после Лиза и попита:
— И вие ли сте от разузнаването?
— Да, но съвсем отскоро. Преди правех преглед на печата.
— Трябва да му отговорим до шест часа — продължи Холис. — Ще му кажем „да“, но се опитвам да спечеля време, преди да се стигне до полиграфа.
Защо ви е да печелите време? — Пул се втренчи в Холис.
Добър въпрос, помисли Холис. Ако искаше да отговори на Пул, трябваше да каже: „За да дам време на хората от Вашингтон да се поразмърдат.“ Той знаеше, че Сет Алеви ще представи на президента много убедителен доклад, доказваш, че Лиза Роудс и Сам Холис не са изгорели във вертолетна катастрофа, а са отвлечени и се намират в Школата за магии. Освен това Алеви щеше да каже на Националния съвет за сигурност, че в главата на Сам Холис има много повече информация, отколкото те биха искали да стигне до руснаците. Алеви щеше да намеква за не съвсем ясни неща, да моли, да убеждава и да заплашва. Може би дори бе отвел генерал Суриков в Белия дом и точно в този момент показваше зловещия микрофилм с трите хиляди съветски агенти на потресения президент и съветниците му по сигурността. В крайна сметка дори хората от Вашингтон щяха да осъзнаят, че трябва да се направи нещо, даже ако това прати по дяволите процеса на разведряване.
— За какво печелите време? — повтори въпроса си Пул.
Холис не отговори на този въпрос, но информира Пул:
— Буров каза, че са хванали Додсън.
— Джак… заловен?
— Така казва Буров.
Пул бе
— Сега ще започне кървавата баня.
— Довечера ще поговоря с Буров. Ще видя какво мога да направя.
— Нищо не можете да направите.
— Поне ще опитам.
— Добре… Довечера е това идиотско празненство, посветено на Вси светии. Започва в седем. Трябва да се явим заедно с жените си.
— Значи ще поговорим там. Капитане, рано ли ви е за едно питие? — добави Холис.
— По принцип да. Но мисля, че тази сутрин ще направя изключение.
— Всичко хубаво.
Пул се отдалечи, сякаш бе изпаднал в транс.
36.
Сам Холис и Лиза Роудс седяха в кабинета на полковник Буров. Точно зад тях бяха застанали демонстративно двама души от охраната на КГБ.
— Какво решихте? — попита Буров.
— Приемаме предложението ви — отговори Лиза.
Буров кимна и погледна към Холис.
— Искам да го чуя от вас, полковник.
— Ще работя тук — каза Холис.
— Добре. И двамата ще бъдете подложени на разпит с наркотици и полиграфски устройства. Така ли е?
— Да.
— Разбирате, че не бива да се опитвате да лъжете и да обърквате апаратурата. Трябва да казвате истината още при първото задаване на въпроса. Ако излъжете дори само веднъж, ще отидете на електрошоковата маса. Ако излъжете два пъти, може да се окажете срещу отряда за екзекуции. Разбрахте ли?
— Да.
— А сега ще ви задам няколко въпроса без опиати и полиграф. Съветвам ви отговорите ви да се окажат същите, когато стигнете до апаратурата. Първи въпрос: американското разузнаване знае ли за характера на този обект, полковник?
— Да — отговори Холис.
— Знаят че тук има американски пилоти? — попита Буров, след като известно време се взира в Холис.
— Да.
— Знаят ли колко?
— Не.
— Какво възнамеряват да направят за американците, които държим тук?
— Не зная.
— Не знаете? Желателно е този отговор да не накара писеца на полиграфа да изскочи извън хартията, в противен случай ще откриете колко болезнен е електрошокът в областта на гениталиите. — Буров премести погледа си от Холис към Лиза, после го попита: — Присъствието ви тук на какво се дължи, на моята находчивост или на находчивостта на Сет Алеви?
— Не ви разбирам.
— Разбира се, че ме разбирате. Знаехте ли — вие и Алеви, че е възможно да бъдете отвлечен?
— Не.
Очите на Буров фиксираха Холис и той остана за дълго безмълвен. Най-накрая попита:
— Американското разузнаване планира ли някаква операция срещу този обект?
— Не зная за такова нещо.
— Холис — каза Буров, — знайте, че ако установя, че сте ме излъгали два пъти дотук, ще ви изправя право до стената и ще ви спестя болката от електрошока. Но може би не сте разбрали колко сериозно говоря. Ще ви задам същите въпроси още веднъж. — Буров отново зададе абсолютно същите въпроси със същите думи и получи от Холис съвсем същите отговори. Буров зададе последния си въпрос с други думи: