Школа за магии (Книга втора)
Шрифт:
Холис забързано тръгна към вратата, последван от Лиза и двамата войници.
Те напуснаха щаба и тръгнаха по тъмната пътека, оставяйки часовите зад себе си. Нощта беше много студена, Холис виждаше звездите през преплетените клони на боровете, но нямаше лунна светлина. Двамата вървяха мълчаливо към сградата на Пост 000. Внезапно Холис спря и яростно ритна една паднала клонка.
— Дяволите да го вземат!
Лиза сложи ръка на рамото му.
— Кучият му син! Той знае! Той знае каква е разликата между доброто и злото, между правилното и погрешното, и избира злото и погрешното. Злото тук се е превърнало в бизнес. Трябвало
— Нека да повървим. Хайде, Сам — каза Лиза. — Да си вървим.
Те продължиха пътя си.
— Утре… ще има ли размирици? — попита Лиза. — Бунт?
— Не знам. Знам само, че шестстотин мъже и жени с голи ръце нямат никакъв шанс срещу двеста въоръжени войници от охраната.
— Но не можеш ли ти да използваш тази ситуация, за да предизвикаш някакъв бунт?
— Може би… от гледна точка на хората тук, ние просто сме паднали от небето с последното откровение Господне. Но… имаме ли право да ги подтикваме към бунт, който ще бъде удавен в кръв?
Те продължиха бавно да вървят към Пост 000, който беше осветен за празненството.
— Какво ще правим с тези разпити, Сам? — попита Лиза. — И двамата имаме по две отклонения на писеца още преди да сме влезли в стаята.
— Изглежда, че започваме да страдаме от недостиг на време и място, нали?
Холис помисли за тайните, които трябваше да се опита да опази. Трябваше да прикрие Суриков, в случай че той още не бе напуснал страната. Трябваше да прикрие факта, че трите хиляди възпитаници на Школата за магии бяха на път да бъдат разкрити и предстоеше да се предложи размяна срещу тристате американци. Трябваше да накара Буров да продължи да вярва, че Алеви не крои планове да отмъкне няколко американци от школата и да ги покаже на света. Но нямаше да може повече да заблуждава Буров и той щеше да изтръгне от него всичко, което поискаше, с помощта на наркотиците, палките, електрошоковете или пък просто с графиките на полиграфа. След това Буров щеше да евакуира лагера, а КГБ да предупреди трите хиляди агенти в Америка. Това щеше да бъде краят на операцията и краят на безследно изчезналите американци, които щяха да бъдат окончателно и завинаги загубени.
Лиза не проговори, докато вървяха.
— Нина Стърджис и Мери Ауербах — най-сетне каза тя.
— Кой?
— Двете американки, които са се самоубили.
Холис не отговори.
— Сам… Утре ще гледаме как единадесет свестни мъже и жени ще умрат по ужасен начин. След това ще ни разпитват седмици наред. Може никога да не напуснем задните стаи на онази сграда. Знаеш, че това е така.
Холис отново не каза нищо.
— Мислех си… — тихо каза Лиза, — ако тази вечер си легнем… и просто продължим да спим… заедно… ти и аз… завинаги. Няма ли да е по-добре така? Да останем прегърнати? Те са използвали газовата печка… — добави тя.
Холис я погледна. За пръв път, откакто се познаваха, той се чувстваше изцяло отговорен за живота й. Но ето че сега тя се опитваше да вземе съдбата на двамата в свои ръце.
— Имало е много сутрини, в които не съм очаквал изгрева с нетърпение — каза й той. — Но ще дочакаме и този. Заедно. Не искам да чувам повече за това.
— Съжалявам… Не искам да го правя без теб… но тази нощ ще бъде толкова дълга.
— Може би през тази дълга нощ ще успеем да намерим отговорите, които търсим.
Част
„Не можете да си позволите да не сложите в сметките си живия Дракон, ако живеете близо до него.“
37.
Сет Алеви облече палтото си, взе дипломатическото куфарче и напусна стаята си на дванайсетия етаж на хотела в комплекса от нови постройки, наречен Център за международна търговия. Когато слезе в обширното мраморно фоайе, забеляза, че е пълно със западни и японски бизнесмени. Пресичаше помещението, когато силен вик го накара да се обърне. В далечния ъгъл на фоайето двама души в скъпи на вид костюми се втурнаха към едър мъж, сграбчиха го и го притиснаха към каменната колона. Единият от тях извика на руски: „ЦРУ! Юри Сергунов, вие сте арестуван!“
Едрият Сергунов приложи ловка хватка от джудото и удари единия мъж по врата, като го прати да се търкаля на земята. Другият служител на ЦРУ извади оръжието си, но Сергунов го изпревари и стреля два пъти в него. Той се строполи на моравия килим, а кръвта се просмукваше върху бялата му риза. Няколко души се разпищяха и побягнаха, а Сергунов се втурна към стъклената врата, размахал пистолета си. Той събори портиера и Алеви го видя да изчезва в нощта. Някой изкрещя: „Стой!“
Движението в оградената част от фоайето спря. Човекът от ЦРУ, проснат от джудо хватката, се изправи и извика:
— Няма ли кой да обясни на този кретен как да маркира хватки? Почти ми счупи врата!
— Говорите ли английски? — попита мъжът, застанал до Алеви.
— Да.
— Не мислите ли, че трябва да съобщават предварително за тези неща — продължи човекът с британски акцент.
— Ами всъщност там отгоре има надпис.
— На руски е.
— Снимат филм — посочи Алеви.
— Можете ли да прочетете?
— Горе-долу. Нещо от рода, че ни молят да проявим снизхождение и търпение по време на снимането.
— Какво ли ще представлява? Прилича на стражари и апаши.
— Това е шпионски филм — отговори Алеви. — Мъжът, който избяга, е вероятно някакъв герой. Човек на КГБ, предполагам.
— Не може да бъде. Нещата са представени много изопачено.
— Това е Русия — напомни му Алеви.
— Тогава кои бяха другите двама? Надявам се, че не са от Ми-6 5 .
— Не. ЦРУ.
— О! — Англичанинът се замисли за момент. — Стори ми се, че хората от ЦРУ се опитваха да арестуват човек от КГБ. Това в Русия не може да се случи.
5
Британското разузнаване. — Б.пр.
— Щеше да е хубаво, ако можеше. Предполага се, че това тук е Америка. Мосфилм използва този център като американски декор. Виждал съм хотела поне в десетина филма.
— Не им ли втръсва на руснаците да гледат все едно и също място? — разсмя се англичанинът.
— На руснаците, приятелю, им втръсва само от едно нещо — от работа.
— Прав сте. Това е, което трябва да кажа на всички, когато се прибера вкъщи. Разбирате ли, когато излязох от асансьора, първо малко се стреснах. Човек става параноичен в тази страна.