Текила и синьо дайкири
Шрифт:
— О, престани! Чувствам се много по-добре от онези проклети глупаци, които оставиха О’Джей Симпсън да се измъкне. Тъпанарите водиха процеса в центъра на Ел Ей, защото искали разнообразен състав на съдебните заседатели. Искали да бъдат политически коректни. Накрая имаха деветима чернокожи, вместо максимум един или двама, и то в Санта Моника. Процесът свърши преди да е започнал. И с Мейс можеше да стане така, ако не се бяхме активизирали.
— Активизиран? Така ли се казва вече „корумпиран“?
— Майната ти, Стиви! Знам правилата, по които играеш,
— Не сравнявай това, което правя аз, с тази гнус.
— Както и да е, радвам се, че знаеш. Вече не трябва да ходя на пръсти. И можеш най-сетне да свалиш глупавото дело.
— Защо да го правя? Стореното от теб е гадно и те прави недостоен за съдия, но ти няма да се връщаш на банката. И няма нужда никой да научава.
Хърбърт избухна в смях.
— Говориш като истински адвокат. Проблемът е, че грешиш в едно. В това „няма нужда никой да научава“.
— Не те разбирам.
— Как възнамеряваш да ми върнеш разрешителното?
— Като докажа, че Пинки е излъгал, когато те е обвинил, че взимаш подкупи в дела за презониране.
— Излъга, така е. Но когато Пинки сключи сделката с прокуратурата, те го накараха да подпише, че уговорката отпада в случай на лъжесвидетелстване. Ако докажеш, че е излъгал, ще иде в затвора. Така че няма да ти позволи да вкараш делото ми в съда.
— И как ще ме спре?
— Ще се върне в миналото, сине.
— Какво искаш да кажеш?
— Колко от седемнайсетте обвиняеми, които осъдихме, са още живи?
— Осем са били екзекутирани. Трима още чакат изпълнението на смъртните си присъди. Шестима са с доживотни присъди — Стив се справи с аритметиката може би не толкова бързо, колкото Боби. — Значи деветима още дишат.
— И Пинки си е направил сметката. Прочете ми имената. Каза ми, че ако го изправиш в съда, ще раздуха какво сме направили преди двайсет години. Какво мислиш, че ще стане тогава?
— Деветимата получават право на нов процес.
— Деветима убийци. От гадни по-гадни. Не мога да оставя това да се случи, синко. Починали свидетели. Унищожени доказателства. Загубени папки. Колко от тях мислиш, че ще се отърват?
— Няма как да се каже. Вероятно — само част.
— Дори и един е прекалено много. Особено ако се казва господин Уили Мейс.
Развръзката е в цунамито
42
Бързо, ясно и ефикасно. Така Ричард Уадъл излагаше обвинението си и това разтревожи Виктория. Некадърните прокурори губеха прекалено много време, излагаха прекалено много доказателства, успиваха съдебните заседатели с повторения и подробности. Неоспоримостта на доказателствата се губеше в многото приказки. Но Уадъл явно беше осъзнал, че продължителността на съсредоточаване у съдебните заседатели беше като при осемгодишните деца. Като добър прокурор, с явно добре изградено обвинение, той задаваше директни въпроси и получаваше ясни отговори.
— Детектив, какво открихте в хотелската стая на господин Стъбс?
—
— Разследвахте ли скорошните му финансови операции?
— Купил е парцел на брега в Кий Ларго за триста хиляди в брой три месеца преди да го убият.
— А източникът на парите?
— Парите са изпратени от сметка на фиктивна корпорация на Каймановите острови?
— Чия собственост е корпорацията?
— Единственият акционер е обвиняемият Харолд Грифин.
Прас, трас, благодаря ви, детектив.
Седнал до Виктория, мълчаливият Хал Грифин не изглеждаше много весел. Румените му бузи бяха леко посивели. Беше казал на Виктория, че не могъл да спи.
Добре дошъл в клуба, чичо Гриф.
Делия Бустаманте се понесе в съда с дълга до глезените свободна рокля с цвят на еспресо, която би изглеждала скромна, ако не беше развързаната връзка на деколтето. Кръшната готвачка и активистка се запъти с полюшваща се походка към свидетелската скамейка и когато вдигна дясната си ръка, за да положи клетва, дясната й цица се показа изпод навървеното горнище. След няколко встъпителни слова Уадъл попита дали Грифин й е предлагал работа и отговорът повдигна Виктория от стола й.
— Господин Грифин се опита да ме подкупи, за да си мълча за Океания.
— Протестирам. Да се заличи от протокола! Госпожица Бустаманте не може да говори за намеренията на клиента ми.
— Приема се. Съдебните заседатели да не обръщат внимание на последното изказване на свидетелката. Госпожице Бустаманте, кажете ни само какво направи господин Грифин и какво направихте вие.
— Добре, съдия. Предложи ми повече пари, отколкото някога съм мислила, че струвам. Но не бих взела и цент от този човек.
Лечестър Робинсън, начетеният строител на платформи, свидетелства, че е видял Грифин и Стъбс да се карат. През прозореца на кабината не можел да чуе какво си говорят, но по оживените им ръкомахания си личало, че и двамата са ядосани. И Грифин бил блъснал Стъбс. Виктория го подложи на кръстосан разпит.
— Това, което наричате „блъсване“, всъщност е било бутане с пръст, нали така?
— Стъбс залитна назад. Наричам го „блъсване“.
— Но не е имало удар с юмрук, нали?
— Там откъдето аз идвам не вдигаш ръка срещу друг мъж, освен ако не искаш да го удариш. Освен ако не си готов на всичко. И може би вашият клиент е бил готов на всичко.
— Ваша чест, това не е отговор на въпроса, нека да бъде заличен от протокола.
Клайв Фоулс свидетелства, че Грифин му наредил да постави непромокаема торба, пълна с пари — не знаел колко точно са на брой, — в кош за омари близо до Блек Търтъл Кий един ден преди Стъбс да бъде прострелян. Обикновено стриктно делови, сега Ричард Уадъл реши да се позабавлява с Фоулс.
— Сега ли е сезонът на омарите, господин Фоулс?
— Не, сър. Сезонът трае само два дни през юли.
— Значи, освен всичко друго, шефът ви е и бракониер, омаро мафиозо?