Текила и синьо дайкири
Шрифт:
— Колко бързо се движи?
— Много бързо. Може би с петдесет възела.
— Доста бърза, нищо че не стига до никъде.
Тайнствената моторница забави, когато наближи Блек Търтъл Кий. Точно до безименния остров, където бяха спуснати кошовете за омари на Грифин. Боби беше прав до известна степен. Лодката не беше проследила „Форс мажор“. Нямаше нужда, беше дошла първа.
— Виж това. — Стив посочи монитора с пръст. — Копелетата спряха, точно както и при Парадайз Кий — наблюдаваше как секундите тиктакат на цифровия часовник
_Двайсет и три секунди._
Стигаха някой да се спусне във водата. Някой като Джуниър Грифин, който можеше да изчака пристигането на „Форс мажор“. Тайнствената лодка се отдалечи от безименния остров, после спря на около миля разстояние. На екрана се появи „Форс мажор“ и се приближи към острова.
И изведнъж Стив разбра.
— Мамка му!
— Какво?
— Джуниър не е доплувал до моторницата. Не са качили него. Не са спуснали него.
— Но нали каза…
— Искаше ми се кучият син да го е направил, но не е.
— Как разбра?
— Защото Джуниър не е знаел, че „Форс мажор“ ще спре там. Грифин се кълне, че изобщо не е казал на Джуниър. И няма за какво да лъже. Четирима души са слезли от „Форс мажор“ преди да тръгне от Парадайз Кий. Всичките са знаели, че отива към Кий Уест. Но само един е бил наясно, че ще спрат да вземат омари и пари.
— Кой?
— Човекът, който залага стръвта в кошовете и слага пари в тях. Човекът, влюбен в жена, която прави бананово соте с морски костур. Човекът, който може да се измъкне незабелязано от Парадайз Кий с торпедото си.
— Клайв Фоулс? Сигурен ли си, чичо Стив? Може Джуниър и Фоулс да са го направили заедно. Помниш ли, когато те изхвърлиха от болницата? — Боби вдигна дясната си ръка и разпери два пръста, точно както Стъбс беше направил в спешното. — Двама мъже са атакували Стъбс, не е ли искал да ти каже точно това?
— По-високо!
— Какво?
— Стъбс се опита да вдигне по-високо ръка, но не успя.
Боби вдигна ръка над главата си.
— Така ли?
Момчето не приличаше кой знае колко на Уинстън Чърчил, но и това свърши работа.
— Знакът на победата — каза Стив. — Любимият номер на британския подводничар. Стъбс се опита да ми каже, че Фоулс го е убил.
— И сега?
— Трябва да поговоря с един човек за едно торпедо.
Човекът торпедо
44
Приспособлението изглеждаше като двуместно торпедо. Шейсетгодишната подводница на Хорас Фоулс. Внукът му Клайв Фоулс беше прикрепил ръждясалия цилиндър върху платформа на кърмата на лъскавото си ново корабче, с което ходеше да се гмурка из рифовете.
— Нужда от помощ? — Стив се качи на дока на Парадайз Кий.
— Благодаря, готин. Няма да е лошо.
Стив скочи на задната палуба на корабчето и хвана с две ръце носа на цилиндъра. Фоулс завъртя винча и две въжета се размотаха от двойния кнехт и спуснаха старата ламарина към платформата
— Леко — каза Фоулс, като отпускаше въжето по малко, докато Стив наместваше торпедото. Приспособлението се плъзна върху стойката гладко като пистолет в кобур.
— Пасна идеално — обади се Стив.
— Няма как, мистър Джи потроши толкова пари, за да стане всичко, както аз го искам.
— И както го е искал дядо ти. — Стив посочи към надписа на кърмата: „Фоли Фарфарата“. — Не се ли казваше така подводницата на дядо ти?
— Да. След като го повишили от торпедото. Помниш, значи.
— Трудно се забравя. Норвежки фиорд. Дядо ти командва малка консервна кутия, която взривява огромен немски боен кораб.
— „Тирпиц“.
— Давид и Голиат.
— Цяло чудо е било, че изобщо е стигнал до фиорда. Казах ли ти, че дядо е трябвало да излезе от подводницата и да използва ножа си, за да пререже минирана мрежа за подводници? Можеш ли да си го представиш, Соломон?
— Не и без да ме избие студена пот.
— Северно море е пълно със сладководни течения, така че е адски трудно да балансираш. „Фарфарата“ непрекъснато е изскачала на повърхността като малък кит. Когато стигнали до „Тирпиц“, дядо ми пак влиза във водата, за да постави експлозивите върху корпуса на голямото копеле, докато германците стрелят отгоре по него. Как би описал такъв човек?
— Думите „храброст“ и „кураж“ явно не са достатъчни.
— Адски си прав, Соломон. Разбираш ги тия работи — натегна с винча и обра въжетата, които висяха, после подаде на Стив ръка, за да го свали на дока. — Някои хора изобщо не разбират за какво става дума, когато им разказвам тази история.
— Предполагам, че и аз по някакъв начин съм свързан с наследството, оставено от бащите ни. Както и от дедите ни в случая.
— Опитах се да последвам примера му. Служих във флотата на Нейно величество.
— Но както каза и по-рано, Фолкланд и аржентинците нямат нищо общо със Северно море и нацистите.
Фоулс седна на края на дока и извади малка пура. Сложи я в уста, но не я запали.
— Какво искаш, Соломон?
Стив седна до него.
— Вчера, когато излязох от съда, ти искаше нещо.
— Студена бира в „Зеления папагал“, готин.
— Попита за делото. Изглеждаше разтревожен за Грифин.
— Много ясно, че съм разтревожен. Надявам се да отърве кожата.
— Защото знаеш, че е невинен.
На Фоулс му отне малко време, докато запали пурата. От морето подухваше бриз и пламъкът гаснеше.
— _Мисля_, че мистър Джи е невинен, но откъде бих могъл да знам?
Стив едва не се изпусна. Беше на езика му да каже: „Знаеш, защото си се спуснал с торпедото точно като дядо ти с подводницата. Знаеш, защото някой с моторница те е взел и е следвал указанията ти как да стигне до безименния остров малко преди Блек Търтъл Кий. Знаеш, защото си бил там.“