Текила и синьо дайкири
Шрифт:
Но интуицията му подсказа да не бърза да атакува челно бойния кораб. Имаше и още един проблем. Този почтен човек, който боготвореше паметта на храбрия си дядо, явно гледаше на Хал Грифин не само като на щедър шеф, а и като на баща. Но както се възхищаваше на Грифин, така ненавиждаше Океания. И дали морският капитан, човекът, който обичаше всички риби в дълбокото синьо море, беше способен да убие някого и да натопи за това Грифин?
— Мисля, че си добър човек — каза Стив.
Фоулс се разсмя.
— Откъде знаеш?
—
— Извинявай Соломон, но днес ми е почивен ден и ще изляза с лодката си.
— Към рифовете.
— Реших да се потопя малко.
Стив посочи ръждясалата ламарина:
— С торпедото ли?
— Да, щом стигна с „Фарфарата“ дотам, ще спусна торпедото. Искаш ли да дойдеш с мен?
— Аз? Под водата?
Фоулс издуха струйка дим в натежалия от влага въздух.
— Не те ли е страх?
— Не. Обичам океана и всичко в него. С изключение на акулите.
Една бяла чапла с крака като кибритени клечки крачеше по дока и наблюдаваше как „Фарфарата“ излиза в открито море. След като лодката се отдалечи от дока, един кафяв пеликан се стрелна право надолу от другата страна на пристана, превъртя се във въздуха и с плясък се заби във водата. Хвана една риба и я налапа цялата.
Стиснал пурата със зъби, Фоулс държеше кормилото, вятърът рошеше изтънялата му руса коса. Стив стоеше отстрани и наблюдаваше искрящото като диамант море, слънцето бягаше по вълните.
— Можеш да се гмуркаш с бутилка, нали? — Фоулс се надвикваше с вятъра и двата дизелови двигателя.
— Не се тревожи. Изкарал съм курсове.
— От онези еднодневните в басейна на хотела ли? Дето дигаш задника нагоре няколко пъти и се мислиш за Жак Кусто?
— Стига де! Гмуркал съм се на Бахамите. Може малко да съм ръждясал, ама и торпедото на дядо ти е ръждясало.
Фоулс се разсмя и кимна към хладилната чанта.
— Вземи си бира, ако искаш.
Стив отказа. Мразеше да се оригва.
— Е, готин, защо всъщност дойде да ме видиш днес?
— Казах ти. Реших, че искаш да ми кажеш още нещо. Нещо за теб и Грифин. Може да сте си развалили отношенията.
— Може да не си толкова добър в преценката си за хората, колкото си мислиш.
— Яд те е било за Океания. Обзалагам се, че си направил нещо.
— Чувствата ми не бяха тайна за никого. Казах на мистър Джи, че Океания е грешка.
— Но не си успял да го разубедиш.
Фоулс погледна компаса, зави леко на северозапад и даде газ.
— Както ти казах и преди, шефът ме изслуша. Посъветвах го да размисли за хотела и казиното. Евентуално да останат само туристическите разходки до рифовете. С лодки със стъклени дъна и катамарани. Мистър Джи каза, че говоря за гребни лодки, а той
— Сигурно много си се вбесил.
— Човекът винаги е бил добър с мен. — Фоулс прокара ръка по полираното кормило от тиково дърво. — Направена по поръчка дванайсетметрова лодка лично за мен. Всичко последна дума на техниката. Карам целувачите на корали на Делия из рифовете да чистят и да си изкарват изпитите за водолази. Не се оплаквам.
— Хрумвало ли ти е, че Грифин те е подкупил, за да не му пречиш?
Корабчето мина през канала между два малки острова.
— Човек прави известни компромиси.
— Какво каза Делия, когато разбра за корабчето? — попита Стив.
— Каза да не го взимам. Доста се сдърпахме заради него.
Нищо чудно. Делия Бустаманте никога нямаше да вземе подкуп, както и никога нямаше да сготви банан с маргарин.
Стив реши да хвърли въдицата:
— Нарушил си принципите си. След това си се почувствал виновен и си се опитал да спреш Океания.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?
Бяха в открито море, лодката се носеше гладко и пореше малките вълни. Стив сякаш беше на „Тирпиц“ и нямаше къде да иде.
— На дока онзи ден, след като всички са слезли от „Форс мажор“, мисля, че си излязъл с торпедото. Мисля, че някой те е прибрал с моторница и ти си го завел до онзи малък остров близо до Блек Търтъл Кий, където си знаел, че Грифин ще се отбие.
— За какво? За да убия Стъбс ли?
— Ако си мислел, че така ще спреш Океания, защо не? Имало е шанс следващият, който дойде, да не може да бъде подкупен толкова лесно. И тъй като вече ще го гледат под лупа, Грифин вероятно дори не би и опитал.
— Слънчасал си, Соломон.
— Добре, какво ще кажеш за това? Може не ти да си прострелял Стъбс. Може човекът, който те е взел, да го е направил.
— Подготвяш защитата ми вместо мен? Искаш да ми станеш адвокат ли?
— Стига, Фоулс. Ти самият искаш да ми кажеш. Кой те прибра? Кой стреля?
— Съвсем си превъртял, готин. — Забави лодката, когато наближиха плитчините, които проблясваха в червено от коралите под водата. — Може рифът да те охлади.
Фоулс спря, изключи двигателите, отвори един сандък и почна да вади неопрени, маски и плавници.
— Бутилките са отдолу. Сам ще си ги носиш. Не съм ти слуга.
Облякоха се мълчаливо. Фоулс си беше променил държанието, усети Стив. Нищо чудно. Току-що го беше обвинил, че е съучастник в убийство, ако не и убиец.
Развързаха торпедото от платформата за гмуркане и Стив каза:
— Някакви последни инструкции?
— Внимавай за акули — предупреди го Клайв Фоулс.
Законите на Соломон
11.
Ако те е страх да поведеш, никога няма да те извадят от играта… но и никога няма да откраднеш начален удар.