Текила и синьо дайкири

Ливайн Пол

— Бая път — каза Стив. — Имаш ли представа какво е правил там?

Раск повдигна рамене.

— Може да е ходил при приятели или роднини. Разбира се, не е като Маями. — Раск затананика „Всеки има братовчед в Маями“.

Разбира се, Конклън можеше да е ходил на гости, на почивка или на бодисърфинг. Но можеше и да е работил за човека, който го беше наел да изхвърли Стив от пътя и да сплаши Виктория. Стив попита къде е бил издаден фишът и Раск посочи някаква пресечка на Сейн Джоунс Ривъруей Драйв. После Стив му каза,

че Фоулс си подписал самопризнание на магнитна плоча, която сега лежеше на дъното на океана.

— Чакай, Стив. Какво самопризнание? Нали каза, че Стъбс се е пронизал случайно, докато са се борили за харпуна?

— Така е. Но Фоулс пое моралната отговорност.

Раск дръпна леко ухото си.

— Това малко мъти водата.

— Истината винаги мъти водата.

— Фоулс каза ли ти за кого е работил?

Стив поклати глава, болезнено движение.

— Само, че и Конклън е работил за него. Трябвало е да принудят Стъбс да приеме предложението на шефа им за един милион долара. Да го хвърлят през борда, ако им откажел.

Раск сниши гласа си.

— Харесва ми самопризнанието. И ще открия кой е шефът им. Но като се замисля, не мога да те оставя да кажеш в съда, че стрелбата е била случайна.

— Защо?

— Защото никога няма да мога да пипна шефа за планирано предумишлено убийство.

— Искаш да излъжа под клетва?

— Само малко да размажеш картинката. Кажи, че Фоулс ти е признал, че е имал заповед от някого да убие Стъбс. Ще ти го доведа веднага щом го хвана.

— Господи! Прескачам правилата тук-таме, но ти искаш да лъжесвидетелствам.

— Понякога трябва да нарушиш закона, за да въздадеш справедливост, Соломон. Никой ли не те е научил на това?

Само баща ми, помисли си Стив, и потъна обратно във възглавницата.

Десет минути след като Раск си тръгна една сестра дойде да каже на Стив, че го пускат.

— Но пак заповядай, чу ли?

Миг по-късно завесата се дръпна и Грифин Джуниър подаде глава. Беше по потник и носеше срязани дънки, но дори през завесите Стив видя как целият контингент от сестри го е зяпнал.

— Стив, дойдох веднага щом разбрах.

— Благодаря, Джуниър. Влизай преди лигите на сестрите да са напълнили подлогите.

Джуниър седна на ръба на леглото.

— Току-що говорих с Тори. Умира от притеснение. Моли да й се обадиш.

_Един положителен обрат днес._

— Донесох ти дрехи — Джуниър му подаде избелели дънки и тениска с яка. — Ако мога да ти помогна с нещо…

— Колата ми е в Парадайз Кий — отвърна Стив.

Джуниър му предложи да го закара дотам; можел да използва мобилния му, за да се обади на Виктория, на баща си и на Боби; щели да му приготвят нещо за обяд, ако искал; колко жалко за Клайв Фоулс…

— Дължа ти извинение, Джуниър.

— За какво?

— Че те обвиних в убийството на Стъбс.

—

Няма нищо. Не съм се впрегнал.

— Обикновено внимавам за такива неща, но с теб…

— Стана прекалено лично. Знам.

— Е, съжалявам за това.

— Както вече ти казах, всичко е наред. — Джуниър му пусна една усмивка на момче от корица. — Навлизах ти в територията с Тори. — Тръсна глава така, че един рус кичур падна пред очите му. — И без това между нея и мен нямаше да излезе нищо.

Какво е това? Хвърля кърпата ли?

— Имам нужда от някой, който да пътува с мен. Да следваме слънцето. Да ходим на местата за гмуркане през лятото, в ски курортите през зимата. Тори наистина обича работата си, иска да стане най-добрият адвокат в града. Винаги ще си останем приятели, но просто сме много различни. Докато вие двамата…

Стив се разсмя.

— Да, като кремък и стомана.

— Искрите са хубаво, нещо, нали? Тя наистина те обича.

Каза го толкова спокойно, сякаш се подразбираше. Сякаш всеки глупак можеше да го разбере.

— Тя ли ти каза?

— Не се обиждай, Стив, но разбирам малко повече от жени от теб. И знам, че Тори те обича.

_Супер. Два положителни обрата за днес._

Главоболието му взе да утихва, докато навличаше фланелката на Джуниър и хич не му пукаше, че е един номер по-голяма.

Законите на Соломон

12.

Когато мъж и жена са в пълен синхрон — четат си мислите, разсмиват се взаимно, доставят си радост един на друг, — те са нацелили точката на екстаза и когато са заедно, е… почти толкова хубаво, колкото и когато правят секс.

Защо стават убийства

50

— Боли ли?

— Само като гледам сметката от болницата.

Бяха в хотелската стая на Виктория, Стив се беше излегнал на леглото й. Боби седеше на работната маса, наведен над лаптопа си. Навън беше тъмно и бандата, която свиреше кавъри на Джими Бъфет, дрънкаше песен след песен в патиото.

Виктория непрекъснато сменяше торбичките с лед на врата на Стив и му мереше температурата, макар че не беше сигурно точно защо го прави. Въпреки че се беше разминал на косъм със смъртта, Стив изглеждаше необичайно спокоен.

_Ако можех да го държа на кодеин и демерол, щяхме да се разбираме направо супер._

— Можеш да останеш тук довечера — каза тя.

— Тук? — Стив потупа матрака на огромното легло.

— В съседната стая. Кралицата се върна в Маями.

Боби се разсмя.

— Знаех си, че няма да те огрее тази вечер, чичо Стив.

— Продължавай да работиш, хлапе — отвърна Стив. — Иначе ще докладвам, че редовно бягаш от училище.

— Ти си този, който ще иде в затвора — изстреля в отговор Боби. — Как се казваше, Виктория?