Умирай само в краен случай
Шрифт:
— Съмнявам се…
— Слушайте какво ви казвам. Аз познавам Дрейк по-добре от вас. Вчера може да ви е гледал с подозрение и утре може да ви убие, но днес за днес звездата ви свети ярко. При него винаги е така, във всеки момент има по някой любимец, когото утре ще прати по дяволите, но във всеки момент има по някой любимец. И сега-засега любимецът сте вие. Не знам колко време ще запазите първото място, нито от какво зависи да го запазите, но сега-засега то е ваше. И моята молба е да ми помогнете.
— По какъв начин? — запитвам, като запалвам цигара, за да дам възможност на очите си да отпочинат от прелестите на Бренда.
В
— Вие можете да възстановите доброто отношение на Дрейк към мене, Питър.
И понеже вижда, че се готвя да възразя, жената вдига ръка:
— Не ме прекъсвайте. И не ме разбирайте в смисъл, че очаквам да възстановите никакви сърдечни чувства. Сърдечните чувства винаги са били дефицитни у тоя ужасен човек. А сексуалните му влечения също са вече на привършване. Така че не за туй става дума. Но аз съм сигурна, че той дрънка пред вас разни нелепици по мой адрес, понеже това му е съвсем в привичките… и от вас зависи да притъпите раздразнението му или добавъчно да го усилите… Бихте могли тактично да му внушите, че ако не съм му нужна повече като жена, още съм му необходима като съветник, защото това наистина е така и той отлично го знае, макар напоследък да е почнал да го забравя…
— Защо не? — промърморвам. — Само че вие действително преувеличавате влиянието ми над мистър Дрейк.
Жената вероятно не е твърде доволна от уклончивата форма на тая декларация и за да повиши ентусиазма ми до необходимата степен, става, съблича комбинезона и се изправя пред мене в следващата фаза на стриптийза, когато снагата вече не е притеснена от нищо друго, освен от колана и тесния сутиен, призван не толкова да прикрива бюста, колкото да го повдига.
— Вие бихте могли само в разстояние на няколко дни да повлияете решително върху настроението на тоя ужасен човек, Питър — настоява тя, като застава достатъчно близо до мене, за да мога да й се наслаждавам. — И това е в момента жизнено необходимо и за мене, и за вас. Защото щастливата ви звезда както е изгряла, така и ще залезе. И единственият начин да се задържите, е да намерите опора в някой верен съюзник. А такъв съюзник мога да ви бъда само аз.
И понеже колебанието ми продължава, Бренда, без никакви колебания от своя страна, разкопчава и сутиена. А понеже вее още не мога да се отърва от съмненията, тя запокитва малко по-късно и слипа.
— Слушайте, Питър, ако вие и аз притиснем от две страни Дрейк, бъдете сигурни, че ще станем по-силни от него. Той е наистина зъл, нетърпим, безогледен и всичко каквото щете, обаче е податлив на влияния. Също както е податлив и на алкохола. И при темпа, с който се налива, не е трудно да се предскаже, че в недалечно бъдеще тая Дрейк-стрийт може да се превърне в Бренда и Питър стрийт.
— С риск да ви обезкуража, налага се да ви кажа, че нямам подобни амбиции — отвръщам.
Фразата навярно е прозвучала по-хладно от необходимото. Или пък хладината е повяла от погледа ми, подчертано безучастен и твърде различен от похотливите мъжки погледи, пред които дамата е свикнала да разголва снага. Едното или другото или и двете заедно, но както се е приготвила да направи лека обиколка около оста си, за да обогати визуалната ми храна, Бренда внезапно застива и очите й ненадейно ме пронизват неприязнено:
— Може би вие нямате амбиции и да живеете, Питър?
— Не, това не съм казал. Чисто и просто моят вариант за живота е значително по-скромен от вашия.
— В смисъл?
— Ами в смисъл, че не мечтая за улица на собственото ми име. Нито за нещо повече от една заплата.
— Не ви разбирам… — процежда жената с леден глас.
— Оставете, Бренда! — промърморвам добродушно. — В един разговор на четири очи можете да си позволите лукса да ме разберете. Защото вие самата получавате повече от една заплата, нали? И освен издръжката от Дрейк прибирате по нещичко и от Ларкин.
— Това ли е версията, която сте измислили, за да се справите и с мене? — запитва мис Нелсън, като леко повишава тон.
— Казах ви, че става дума за разговор на четири очи — напомням. — И изобщо нямам никакво намерение да се справям с вас, както не съм се справял и с никого преди вас.
— И вие наричате това разговор на четири очи? — засмива се с доста зъл смях дамата. — А Майк? А Джо? Нали именно вие си разчистихте сметките с тия двамата, Питър?
— Не допусках, че ще слезете до нивото на махленските клюки — забелязвам безучастно.
— Само че ако историята с Майк наистина слабо ме засяга, то за убийството на Джо никога няма да ви простя, бъдете сигурен. А още по-малко сега, когато изглежда сте готов да се погрижите и за моето убийство…
— Бълнувате, Бренда… А също и малко преигравате… И понеже се касае наистина за поверителна беседа между двама ни, излишно е да ме убеждавате, че толкова сте държали на това момче, на което сте изневерявали в същата тая стая, както сте изневерявали и на Дрейк.
— Млъкнете! — изкрещява в лицето ми дамата с една страст, която до тоя момент съвсем не съм подозирал у нея. — Вие нищо не разбирате, затуй млъкнете и не се бутайте, дето не ви е работа! Това момче, както го наричате, беше наистина за мене мое момче, както и аз бях за него едновременно и любима, и майка… То ме боготвореше, ако знаете изобщо смисъла на тази дума… Истински ме боготвореше… А една жена все пак има нужда и някой да я боготвори…
— Защо не — избъбрям примирително. — Стига тоя „някой“ да не съм аз.
— Вие… Вие… — в момента Бренда просто заеква от злоба. — Вие сте един циник… един бездушен убиец… дори и да не сте го убили със собствени ръце, а само с помощта на някое и друго подмятане от рода на тия, дето сте приготвили и за мене…
— Седнете и изпушете една цигара — опитвам се да я успокоя, — като подавам с готовност кутията „Кент“.
Но жената се дръпва рязко назад и взема от канапето чантата си, решила очевидно да запали от своите. За нещастие в бързането тя изважда не цигари, а пистолет. Един деликатен броунинг шест на трийсет и пет, но напълно достатъчен, за да ме прати при Райт.