Умирай само в краен случай
Шрифт:
— Струва ми се, че вие малко надценявате търпимостта на шефа — опитвам се да възразя.
— Позволете да го познавам по-добре от вас — отвръща Бренда. — И после, на всичко отгоре Дрейк в момента е на легло.
Това наистина е вярно. И сякаш усетила колебанието ми, дамата решава да го срази окончателно със следващата си реплика:
— Ние трябва на всяка цена да се видим с вас, Питър. Не става дума само за чувства и симпатии, а за нещо наистина неотложно: за един много, много сериозен разговор.
Студиото, за което е споменала мис Нелсън, представлява всъщност малко апартаментче, от което ми е съдено да видя само антрето и холчето, дето бивам въведен и дето ме посреща застоялата миризма на цигарен дим и парфюм. Не люляков.
Дамата очевидно няма време, а може би и желание да поддържа в образцов ред секретния си будоар, тъй че върху помещението, изолирано от външния свят с плътни пердета от излиняла дамаска, лежи отпечатъкът на запуснатост и немара. Все лак някаква макар и небрежна ръка вероятно се грижи да обира поне прахоляка, тъй че можеш да се отпуснеш на креслата или на канапето без особен риск да изцапаш костюма си. Което и правя, като избирам един фотьойл в ъгъла.
Домакинята, изглежда, ме е изпреварила само с една-две минути и още не е имала време да свали ръкавиците си, камо ли да свърши някоя къщна работа.
— Какво ще пиете, Питър? — запита тя, готова да се отправи към кухнята.
— Същото, което и вие — отвръщам, за да не си напрягам излишно мозъка.
Бренда излиза и малко по-късно се връща, като тика пред себе си подвижна масичка с неизбежното уиски и спадащите към него принадлежности. Сетне щедро напълва чашите до половина и добавя лед.
— За нашето приятелство, Питър! — предлага тост дамата.
Измърморвам нещо утвърдително и отпивам едра глътка за повдигане на духа. Щом тоя будоар е толкова секретен, че даже Дорис е в течение на секрета, нищо чудно, ако настоящата ми визита, макар и предприета с най-добри намерения, стане известна на Дрейк.
— Тук наистина е много задушно — установява не без основание Бренда, като оставя чашата си на масичката. — И което е най-досадното, няма как да отворим прозореца, без съседите насреща да почнат да надничат.
Да, прозореца, пердетата, съседите… — вечните проблеми на тия унили и спарени места, където гражданите са принудени да правят следобедните си сексуални рандевута, за да задоволят потайните си щения, без да накърняват порядъчното си реноме.
— Искрено казано, ако не ме смущавахте с присъствието си, бих захвърлила веднага тая рокля — произнася с тихия си мъркащ глас жената.
— Не разбирам как мота да ви смущавам, след като сте имали случая да се събличате пред толкова мъже едновременно.
— О, това е съвсем друго — поклаща глава Бренда. — Това е професия. И после, когато се събличаш ред много хора, все едно че се събличаш за всички и никого. А когато си пред очите на един единствен мъж…
Тя не довършва, защото отново се присяга към чашата и отново отпива в името на нашето приятелство. Подир което казва капризно:
— И все пак ще се съблека… Стига само да не ме гледате прекалено безсрамно, Питър!
И преди още да съм рекъл „да“ или „не“, мис Нелсън решително дърпа ципа на пищната си лятна рокля с едри виолетови и червени цветя и с обигран жест се освобождава от нея. За да остане в образцовото предизвикателно бельо на професионалистка, предварително уверена, че етапът на събличането е фатално неизбежен. Сетне застава в агресивна стойка, леко разкрачена и ме поглежда изпитателно, за да прецени ефекта от номера.
Лицето ми вероятно е достатъчно апатично, да не кажа сънливо, защото дамата явно си дава сметка, че победата над поредния глупак все още лежи нейде в бъдещето. Прочее, тя се задоволява да се инсталира на дивана насреща ми и да кръстоса дългите си стегната във фини кафяви чорапи бедра. И додето ми предлага пейзажа на своята полуголота, вероятно доста по-привлекателен от самата голота, мис Нелсън подхвърля делово:
— А сега, ако нямате нищо против, да поговорим сериозно.
И след като потвърждавам, че тъкмо това и чакам, тя подзема:
— Вие вече сте били свидетел на ужасните грубости, които ми подхвърля Дрейк. И въпросът не е до грубостите. С тях, уви, отдавна вече съм имала възможност да свикна. Въпросът е, че в неговите подмятания напоследък се промъкват обвинения и заплахи, които почват да ме плашат, Питър. Ако прибавим към това и факта, че тоя непоносим старец все по-често ме избягва и все по-рядко ме осведомява за сделките си, картината ще бъде пълна. Той например нищо не ми казва за тая ваша операция там, на Балканите. По-рано търсеше съвет от мене, а сега нищо не ми казва.
— Всъщност няма и нищо особено за казване — опитвам се да я уверя. — Нещата са все още само в сферата на далечните проекти.
— Вие лъжете, разбира се — установява Бренда, като ми отправя недоверчив поглед. — Аз обаче не ви се сърдя. Вие сте в правото си да пазите тайните на шефа. И ако трябва да бъда искрена, тия ваши тайни не ме вълнуват особено. Вълнува ме друго.
Мис Нелсън се накланя към мене, за да чуя по-ясно тихите й думи и за да видя по-ясно от горна гледна точка бюста й, отвъд деколтето на комбинезона:
— Дрейк е наистина ужасен човек, Питър! Нямате представа колко ужасен! И като си помисля на какво е способен, кръвта ми просто се вледенява.
— Разбирам ви… — промърморвам. — Не знам само с какво бих могъл да ви бъда полезен…
Дамата се обляга на дивана и вдига ръце на тила си, за да ми представи физиката си в нова поза. Сетне, като ми отправя отново погледа си, но вече леко замъглен от сластна нега, пояснява:
— Вие имате влияние над тоя старец, Питър. Ако някой все още има някакво влияние над него, това сте вие.