Верига от улики
Шрифт:
Тя отдръпна назад главата си и го целуна с отворена уста по устните. Изведнъж пръстите й бяха навсякъде. Той почувства, че му се вие свят.
Целуна другата й гърда и всмука зърното, при което почувства втвърдяването му.
— Обичам това — прошепна тя, одрасквайки леко с пръсти зърната му. Бедрата й продължаваха да се люлеят, тя го обхвана с ръка и протърка връхчето му по себе си. То беше хлъзгаво и затоплено от нейните сокове. — Обичам и това — каза тя. Задвижи го нагоре и надолу, очите й бяха затворени, гърдите й пламнали в червено. Той искаше да бъде в нея, но тя го държеше на разстояние, радвайки се на допира.
Той затвори очи. Тя
Той я превъртя, а тя го издърпа върху себе си и позволи навлизане само на главата. Опиянена и загубена, тя се мъчеше да поддържа очите си отворени, премигваше бързо.
— Почакай — прошепна тя, все още продължавайки да го направлява. Присви очи. — Ъм — измърмори. — Да. — Ускори ритъма. Беше хлъзгава. Когато постигна облекчение, от нея се изтръгна неясен шум, който съвпадна със спазмите, които преминаха през тялото й в горещи вълни. — Боже, да — измърка тя, гърбът й се изви, гърдите й изпъкнаха напред. Дарт целуна гърба й и тя изпищя. — Да… Да!
В очите й имаше див, безумен израз — като на човек, събуден бързо и изтръгнат от невероятен сън. Изглеждаше едновременно учудена и развълнувана, лицето й гореше, усмивката й беше ярка. Поставяйки ръцете си под него, тя продължи да го забива в себе си, налагайки ритъм, преплитайки краката си в неговите и след като образуваха едно цяло, отблъсквайки се от леглото и още повече поглъщайки го в топлината си.
— Трябва да бъдем предпазливи — предупреди Дарт, чувствайки, че губи контрол.
Тя се засмя, очите й бяха приятно притворени.
— Кажи ми, когато си наблизо — предрезгавя тя.
Той се засмя нервно.
Без да сваля погледа си от него, тя го вклини в себе си със силен тласък на ръцете си, учестявайки ритъма.
— Хммм? — простена тя закачливо, явно чувствайки уголемяването му в себе си. — Кажи ми кога ще свършиш — напомни му тя.
Той я целуна по шията и после по-нагоре, стигайки лицето й. Тя пропя.
— Искам да се дръпнеш и да свършиш върху гърдите ми — прошепна тя. — Искам да ме облееш цялата.
Тези думи бяха повече, отколкото Дарт можеше да понесе. Вече почти експлодираше, когато каза:
— Ще ти се изпълни желанието.
При отдръпването си той беше посрещнат от топлата й ръка.
— Направи го за мен — просъска тя разгорещено. — Направи го хубаво. — Тя се сгуши по-ниско под него, така че той да може да я яхне и тя го масажира, докато в прилив на растящо желание той изригна, изпръсквайки гърдите й. — Да! — каза тя, без да прекъсва заниманието си, като с лявата си ръка разнесе пяната му по кожата си. После го освободи от хватката си и с две ръце, все едно, че това беше лосион, втри течността в кожата си, по гърдите си, гръдният й кош беше рубиненочервен, очите затворени, тънките й устни се усмихваха и потрепваха, като че ли говореше. Зърната й бяха твърди и изправени, тя мъркаше от удоволствие, продължавайки да се масажира, задоволена, кимаща леко, като че ли изразяваше съгласие с нещо казано, с нещо, за което може би си мислеше. Ръцете й се движеха плавно по тялото й, течността по кожата й бързаше да засъхне. — Толкова е гладко — каза тя, — толкова нежно — отваряйки отново очи. Двамата се усмихнаха. — Опипай — помоли
Бялата кожа на гърдите й блестеше топло в светлината. Въздухът беше смесил в себе си уханието на двамата, беше силен и опияняващ. Той почувства леко замайване.
— Изумително, нали? — промълви тя, все още държейки китката му над гърдите си. — Хубаво — прошепна. — Беше много хубаво.
Дарт се отдръпна и се строполи до нея, премалял и замаян от наслада. Продължи да лежи така. С пръстите, преплетени върху белия й корем, със затворени очи, тя се усмихваше, но не казваше нищо. Дарт помилва ръката й и усмивката й стана по-широка и тя отново кимна, съсредоточена в себе си. Тази секретност, тази уединеност на удоволствието беше, което той намираше така интригуващо. Наблюдаваше я през приятния полумрак на стаята.
Няколко минути по-късно, все още със затворени очи, тя попита:
— Имаш ли да ми дадеш някаква копринена риза?
— Имам много ризи.
— Копринени?
— Имам една, която е копринена — отговори той. Беше му от Гини като подарък за рожден ден. — Черна.
— Нямаш нищо против? — попита го, като обърна главата си така, че сега носовете им бяха съвсем близо един до друг.
— Ни най-малко.
— Чувствам кожата си толкова приятно — изрече тя по начин, който го стимулира.
Тя скочи неочаквано, запали нощната лампа и гола, като не се смятаха чорапите й, приближи и претърси шкафа му. След като намери ризата, тя обърна лицето си към него. Тялото й продължаваше да бъде облято с розово, лицето и очите й искряха, гърдите й имаха матови отблясъци. Мушна дясната си ръка в ръкава.
Досещайки се, че беше направил пропуск, Дарт каза:
— Искаш ли да вземеш душ? Да си поделим един душ?
— О, не — отказа тя решително, придружавайки думите си с характерната си лукава усмивка. — Не искам да загубя това.
В този момент високо прозвуча противопожарната аларма и Дарт скочи. Той подуши дим. Побиха го тръпки страх. Много се страхуваше от огън и този страх водеше началото си от факта, че майка му пушеше.
Може би причината беше страхът от сушилнята от времето, когато беше малък, или споменът за голям пожар на Запад, на който беше станал свидетел като тийнейджър — големи огнени вълни със светлооранжев цвят, които се носеха по равнината и прострелваха с гъсти сиви сажди синьото безкрайно небе — или може би, помисли си той, просто една интуитивна реакция срещу нещо, което би могло да причини бърза смърт, но Дарт почувства паника и въпреки че видя ужасения израз на Аби и движението на устните й, той не чу никакви думи. И двамата си бяха навлекли дрехите — той даже не си спомняше как беше станало това — и сега стояха в коридора. Поради горещината тя потърси с опипване вратата на апартамента, коленичи и подуши между килима и вратата.
— Всичко е наред — я чу той да казва, така, като че ли някой най-после беше усилил звука.
— Готова ли си? — попита той.
— Тръгваме — се чу гласът й над стържещия звук от алармата. Някъде отдалече прозвуча първият плачлив вой на една сирена. — Ти готов ли си?
Той кимна, вниманието му беше приковано върху всичко онова, което оставяше след себе си, върху спомени и предмети от времето, прекарано тук с Гини. Тя сложи ръката си на дръжката на вратата.
— Бавно — предупреди я той, отдръпвайки се встрани.