Версия Пеликан
Шрифт:
— Благодаря! — заяви отново високо Грантам.
— По мое мнение си много груб — озъби се тя.
— Казах само „Благодаря!“ — опита да се направи на обиден той.
— Наистина си голям нахал.
— Благодаря!
Вратата изведнъж се отвори и отвътре някой извика:
— Грантам!
Той се ухили самодоволно и влезе. Джаксън Фелдман стоеше прав зад бюрото си. Връзката му бе разхлабена до второто копче на ризата, а ръкавите бяха навити до лактите. Беше висок метър и деветдесет и пет, без грам тлъстина
Смит Кийн също стоеше прав и държеше четирите страници резюме на материала, плюс копие от възпроизведеното на ръка от Дарби досие. Екземплярът на Фелдман лежеше на бюрото. И двамата изглеждаха като замаяни.
— Затвори вратата — нареди Фелдман.
Грантам затвори и седна на крайчеца на някаква маса. Никой не проговори.
Фелдман разтърка силно очи, после погледна Кийн.
— Нямам думи! — най-накрая заяви той.
— Шеметно е, нали? — усмихна се Грей. — Поднасям ви най-голямата сензация от двайсет години насам и вие сте толкова развълнуван, че нямате думи, тъй ли?
— Къде е Дарби Шоу? — попита Кийн.
— Не мога да ви кажа. Това е част от сделката.
— Каква сделка? — продължи да пита Кийн.
— И това не мога да ви кажа.
— Кога си говорил с нея?
— Снощи и отново тая сутрин.
— И това в Ню Йорк?
— Какво значение има къде сме говорили? Говорихме, ясно ли е? Тя говори. Аз слушах. После се прибрах вкъщи. Написах резюмето. Какво мислите по въпроса?
Фелдман бавно сгъна тънкото си тяло и се отпусна на стола.
— Какво знаят в Белия дом?
— Не съм сигурен. Верхик казал на Дарби, че е било предадено на Белия дом миналата седмица и по това време Федералното бюро смятало, че тая следа трябва да се провери. После, поради незнайно каква причина, след като го получили в Белия дом, ФБР преустановило разследването. Това е всичко, което знам.
— Колко е дал Матис на президента преди три години?
— Милиони. Буквално всичките чрез безброй частни фирми, които той контролира. Този човек е много хитър. Разполага с всякакви адвокати, които измислят хиляди начини да се разпращат пари тук и там. Вероятно е съвсем законно.
Редакторите се мъчеха да мислят. Трябваше им време. Бяха зашеметени, сякаш са преживели някаква бомбена експлозия. Грантам се чувстваше много горд и люлееше крака под масата като седнало на кея дете.
Фелдман бавно взе защипаните с кламер листа и зарови в тях, докато накрая намери снимката на Матис и президента. Главният редактор на „Вашингтон Поуст“ поклати глава.
— Това нещо е абсолютна бомба, Грей — рече Кийн. — Не бива да го пускаме, без да е сериозно потвърдено. По дяволите, може да се окаже най-сложното нещо за доказване на света. Работата е страшно сериозна, момче.
— Как смяташ да го направиш? — запита
— Имам една-две идеи.
— Бих искал да ги чуя. Може да те ликвидират заради това нещо.
Грантам скочи от масата и мушна ръце в джобовете си.
— Първо, ние ще се опитаме да открием Гарсия.
— Ние ли? Кои са тия „ние“? — запита Кийн.
— Добре де, аз. Аз. Ще се опитам да открия Гарсия.
— Момичето ще участва ли в тая работа? — продължи да разпитва Кийн.
— Не мога да отговоря. Това е част от сделката.
— Трябва да отговориш — настоя Фелдман. — Помисли какво ще стане с нас, ако тя загине, докато ти помага да си направиш материала. Прекалено е рисковано. И така, къде е момичето и какво сте решили да правите?
— Няма да ви кажа къде е. Тя е мой източник, а аз винаги пазя източниците си. И второ, тя няма да ми помага при разследването. Просто е мой източник, ясно ли е?
Двамата се вторачиха в него с изумление. После се спогледаха и накрая Кийн сви рамене.
— Имаш ли нужда от помощ? — запита Фелдман.
— Не. Тя настоява да го направя сам. Много е уплашена и това е напълно разбираемо.
— Аз се уплаших само като го четох това дяволско нещо — рече Кийн.
Фелдман наклони стола си назад и вдигна крака на бюрото. Четирийсет и шести номер. Той се усмихна. За първи път.
— Трябва да почнеш с Гарсия. Ако не успееш да го откриеш, може с месеци да ровиш около Матис и пак да няма как да вържеш нещата. А преди да почнеш да ровиш около Матис, трябва да поговорим. Ти си ми някак симпатичен, Грантам, и не си струва да те убият за такова нещо.
— Всяка дума, която напишеш, минава през мен, ясно ли е? — намеси се Кийн.
— А аз искам ежедневен доклад — продължи Фелдман.
— Дадено.
Кийн застана до стъклената стена и се загледа в лудницата, царяща в залата. Всеки ден поне по пет-шест пъти настъпваше хаос, но към пет и половина наставаше пълна неразбория. Пишеха се новините, а второто заседание за одобрение на материалите започваше в шест и трийсет.
Фелдман наблюдаваше всичко от бюрото си.
— Това би могло да сложи край на засушаването — рече той, без да поглежда Грей. — Колко стана, пет години ли? Или шест?
— Кажи по-добре седем — обади се Кийн.
— Написал съм и някои добри материали в това време — озъби се, за да се защити Грантам.
— Разбира се — отвърна Фелдман, все още вперил поглед в залата. — Но все втора и трета ръка. Последният голям шлем беше преди доста години.
— Имаше и много самостоятелни акции — добави услужливо Кийн.
— На всеки може да се случи — заяви Грей. — Но този голям шлем ще е в последния кръг на световния шампионат. — Той отвори вратата.
— Внимавай да не пострадаш — изгледа го смръщено Фелдман. — И не позволявай и тя да пострада. Разбра ли?