Юмрукът на бога
Шрифт:
Използването на юмруци не е част от арабската култура. Всъщност не е част от никоя култура, с изключение на някои райони от Далечния изток. Дори на юг от Сахара свитият юмрук не е традиционно оръжие. Чернокожите африканци и техните потомци е трябвало да бъдат обучавани да свиват юмрук и да нанасят с него удар; сетне в това отношение те станали най-добрите в света. Ударът със свит юмрук е до голяма степен в традицията на Западното Средиземноморие и най-вече на англосаксонците.
Десният юмрук на Майк Мартин се стовари плътно върху брадичката на главния мъчител на Тери и го
Колкото и да е странно, след тази случка Майк и иракчанчето станаха приятели. През цялото време в началното училище двамата бяха неразделни. Името на високото момче беше Хасан Рахмани. Третият член на бандата на Майк беше Абделкарим Бадри, който имаше по-млад брат, Осман, на същата възраст като Тери. Така че Тери и Осман станаха на свой ред приятели, което беше полезно, защото Бадри старши често гостуваше в дома на родителите им. Беше лекар и семейство Мартин имаха удоволствието да го приемат за свой семеен доктор.
Точно той се грижеше за Майк и Тери Мартин по време на обикновените детски болести — дребна шарка, заушка и лещенка.
По-големият от момчетата на Бадри, доколкото Тери си спомняше, обичаше поезията и непрекъснато четеше. Печелеше всички награди за рецитация и беше по-добър и от английските момчета. На Осман, по-малкия, се отдаваше математиката и той казваше, че иска един ден да стане инженер или архитект и да строи красиви неща. В тази топла вечер на 1990-а Тери седеше в църквата и се питаше какво ли е станало с всички тях.
Докато учеха в Тасисия, много неща в Ирак се променяха. Четири години след идването си на власт самият Касем бе свален и заклан от военните, които се разтревожиха от флиртуването му с комунизма. Последваха единайсет месеца, през които властта беше поделена между армията и партията Баас и през това време баасистите отмъстиха жестоко на бившите си потисници, комунистите.
Сетне армията свали Баас, като отново я прокуди и управлява сама до 1968-ма.
Но през 1966-а изпратиха Майк да довърши образованието си в едно частно училище в Англия, наречено Хейлибъри. Две години по-късно го последва и Тери. Замина заедно с родителите си в края на юни, за да прекарат всички дългата отпуска, преди Тери и Майк да отидат в Хейлибъри. По този начин случайно пропуснаха двата преврата — на 14 и 30 юли, — които свалиха армията и доведоха отново на власт партията Баас под ръководството на президента Бакар и един вицепрезидент на име Саддам Хюсейн.
Найджъл Мартин отдавна подозираше, че се задава нещо такова, и предвидливо бе променил плановете си. Напусна Иракската петролна компания, постъпи на работа в една петролна компания в Англия, наречена „Бурма Ойл“ и, след като приключи със семейните дела в Багдад, се засели със семейството си край Хартфорд, като всеки ден пътуваше до Лондон, където се намираше новата му служба.
Мартин старши стана запален играч на голф и в събота и неделя синовете често носеха стиковете му, докато играеше със свой колега от „Бурма Ойл“, някой си господин Денис Тачър, чиято съпруга живо се интересуваше от политика.
На Тери много му харесваше Хейлибъри, тогава ръководен от господин Уилям Стюарт; и двете момчета бяха настанени в Мелвил Хаус, чийто отговорник беше Ричард Роудс-Джеймс. Както можеше да се очаква, по-способният ученик се оказа Тери, докато Майк беше спортистът. Ако началото на покровителственото отношение към по-ниския и пълничък брат бе поставено в училището на господин Хартли в Багдад, то се утвърди в Хейлибъри, също както преклонението на по-малкото момче към по-големия си брат.
Отхвърляйки мисълта за университет, Майк обяви, че иска да направи кариера в армията. Господин Роудс-Джеймс се зарадва на това решение.
Когато репетицията на хора свърши, Тери Мартин излезе от тъмната църква, пресече Трафалгар Скуеър и се качи на автобус за Бейсуотър, където живееше с Хилари. Когато мина по Парк Лейн, той се върна в мислите си към онзи финален мач по ръгби срещу Тонбридж, с който Майк завърши петте си години в Хейлибъри.
Мачовете с Тонбридж бяха най-трудни, а през онази година те бяха и домакини. Майк играеше краен защитник. До края на играта оставаха пет минути и Хейлибъри изоставаше с две точки. Тери седеше на скамейките и гледаше брат си като вярно куче.
След едно меле овалната топка изхвърча в ръцете на полузащитника на Хейлибъри, който финтира противников играч, а сетне подаде на най-близкия до него. Майк се затича след тях. Само Тери го видя как тръгна. Набра скорост, премина през собствената си втора нападателна линия, пресичайки по пътя си подадената на крилото топка, проби защитата на Тонбридж и се понесе към линията. Тери скачаше и крещеше като луд. Би дал всичките си изпити и есета, за да бъде там, на игрището и да тича до брат си, макар да познаваше късите си бели крака, които не биха издържали и десет метра по терена.
Крясъците му секнаха за миг, когато крайният защитник на Тонбридж се хвърли да прегради с тялото си пътя на Майк. Двете осемнайсетгодишни момчета се сблъскаха с трясък, изпращяха кости, защитникът отхвръкна, останал без въздух, а Майк Мартин продължи, за да отбележи необходимите три точки.
Когато двата отбора напускаха терена, Тери стоеше до оградения с въжета коридор ухилен до уши. Майк протегна ръка и разроши косата му.
— Брат ми, видя ли, че победихме.
А сега, с глупавата си постъпка, защото би трябвало да си държи устата затворена, беше направил така, че да изпратят брат му в окупиран Кувейт. Плачеше му се от яд и безсилие.
Слезе от автобуса и се спусна по Чепстоу Гардънс. Хилари, който беше заминал за три дни по работа, би трябвало да се е върнал. Надяваше се да е така, защото имаше нужда от някой да го утеши. Отвори, влезе, извика и за своя радост чу гласа му от хола.
Влезе и на един дъх разказа каква глупост е свършил. Сетне почувства как потъва в топлата, успокоителна прегръдка на внимателния кротък борсов посредник, с когото живееше.
Майк Мартин беше прекарал два дни с резидента в Рияд, към когото вече се бяха присъединили още двама души от Сенчъри Хаус.