Затворник по рождение
Шрифт:
— Кой е другият въпрос? — попита Алекс.
— Името на втората пресечка вляво, покрай която минавате всяка сутрин, когато отивате на работа. Малко свидетели успяват да отговорят правилно, ако не ме лъже паметта. Почти съм сигурен, че вечерта преди заседание Пиърсън обикаля улиците около дома на обвиняемия. Обзалагам се, че и сега обикаля Ийст Енд.
Алекс се отпусна назад в стола си.
— Ти ме предупреди да не го подценявам.
Сър Матю не бързаше да отговори. Когато най-накрая проговори, повдигна въпрос, за който Алекс изобщо не се беше замислял.
— Смяташ ли да
— Разбира се — отговори Алекс. — Защо питаш?
— Защото това е едно от малкото неща, с които можеш да го изненадаш. Пиърсън ще очаква Картрайт да седне на свидетелското място до края на седмицата. Приключиш ли делото утре сутрин, ще го оставиш с пръст в устата. Предполага, че ще има възможност да разпита Картрайт към края на седмицата или в началото на следващата, и едва ли е готов за обобщение утре.
— Но ако Картрайт не даде показания, заседателите ще вземат най-неблагоприятното решение.
— Законът е съвсем категоричен по този въпрос — отбеляза бащата на Алекс. — Обвиняемият има право да заяви дали иска да даде показания, а заседателите нямат право да се позоват на неговия отказ при взимането на решение.
— Но ти много пъти си ме предупреждавал, че така или иначе ще стигнат до своето заключение.
— Възможно е, но поне един или двама от тях са забелязали, че той не е могъл да прочете статията в „Бетнал Грийн и Боу Газет“, и ще предположат, че не си искал да бъде подложен на разпит от страна на Пиърсън, особено след като станаха свидетели на начина, по който въртя годеницата му на шиш.
— Картрайт не е по-глупав от Пиърсън — отбеляза Алекс, — само дето не е толкова образован.
— Ти обаче спомена, че лесно избухва.
— Само когато някой напада Бет.
— В такъв случай бъди сигурен, че призовеш ли го за свидетел, Пиърсън ще започне да напада момичето, докато Картрайт избухне.
— Картрайт няма съдебно досие, работи от момента, в който е напуснал училище, и иска да се ожени за момичето, с което ходи от години и което на всичко отгоре е и бременно.
— Значи сега имаме четирима заподозрени, за които Пиърсън няма да обели и дума при разпита, но можеш да си сигурен, че непрестанно ще задава на Картрайт въпроси, свързани с инцидента от неговата младост, за да напомня на заседателите, че е имало сбиване с нож и тогава годеницата му се е притекла на помощ.
— Ако това е единственият ми проблем… — започна Алекс.
— Едва ли е единственият — прекъсна го баща му, — защото щом Пиърсън извади сега случая със сбиването на игрището, със сигурност има поне още една-две изненади за Дан Картрайт.
— Като например?
— Нямам представа — въздъхна сър Матю. — Но призовеш ли момчето на свидетелското място, ще разбереш.
Алекс смръщи чело замислено.
— Какво те тревожи? — попита баща му, след като Алекс не отговори.
— Пиърсън знае, че бащата на Бет е казал на Картрайт, че е променил решението си да го направи управител на автосервиза.
— И че е решил да го даде на сина си?
— Именно — отговори Алекс.
— Ще е неприятно, когато стане дума за мотива.
— Така е, но може би и аз ще успея да изненадам Пиърсън с това-онова.
— Например?
— Крейг
— Пиърсън ще настоява, че е стара рана.
— Разполагаме с мнение на лекар, че не е така.
— Пиърсън ще хвърли вината за раната на Бърни Уилсън.
— Значи ме съветваш да не призовавам Картрайт като свидетел?
— Труден въпрос, момчето ми. Не съм бил в залата и не съм видял реакцията на заседателите на думите на Бет Уилсън.
— Стори ми се, че един-двама от тях проявиха съчувствие, а и тя създава впечатление на честен човек. Но дори и те може да решат, че макар да казва истината, тя все пак не е видяла какво точно се е случило и просто се доверява на думите на Картрайт.
— Необходими са поне трима, които да са убедени, че тя казва истината, за да разчиташ на непълен брой гласове и в най-лошия случай на преразглеждане на делото. А и прокуратурата може да реши, че нов процес по същия случай не е в обществен интерес.
— Трябваше да притисна Крейг повече във връзка с показанията му за времето, нали? — попита Алекс с тайната надежда, че баща му няма да се съгласи.
— Твърде късно е да мислиш за това — отговори старият адвокат. — По-важно е да решиш ще призовеш ли Картрайт за свидетел.
— Съгласен съм, но ако не взема правилното решение, Дани най-вероятно ще влезе в затвора за поне двайсет години.
12.
Алекс пристигна на „Олд Бейли“ минути след като нощният пазач отключи централния вход. След дългия разговор с Дани в килията на приземния етаж той отиде да облече адвокатската си тога и се запъти към съдебна зала номер четири. Зае мястото си в единия край на адвокатската скамейка и постави на масата пред себе си три папки с надпис „Картрайт“. Отвори първата и отново прегледа седемте въпроса, които четливо бе написал през изминалата нощ. Вдигна поглед към часовника на стената. Часът бе 9:35.
В десет без десет в залата влезе Арнолд Пиърсън, следван от помощника си. Двамата заеха местата на другия край на скамейката, без да поздравят Алекс, защото той изглеждаше напълно погълнат от четивото си.
Скоро след това се появи Дани Картрайт, придружен от двама полицаи. Седна на мястото на обвиняемия и зачака пристигането на съдия Саквил. Когато часовникът удари 10 часа, вратата в дъното на залата се отвори и съдията влезе в залата. Всички станаха на крака и се поклониха. Съдията отвърна на жеста и се настани в широкото кресло.
— Поканете заседателите — нареди той след малко, сложи си очилата за четене, отвори новия бележник пред себе си и свали капачката на писалката си. Написа думите: Разпит на Даниел Картрайт от Редмейн.
Щом заседателите се настаниха по местата си, съдията се обърна към защитата на обвиняемия.
— Готов ли сте да призовете следващия си свидетел, господин Редмейн?
Алекс се изправи, наля вода в чашата си и отпи. Обърна се към Дани и се усмихна. После прочете отново въпросите, изписани в папката пред него, след което прелисти на нов, празен лист. Усмихна се и на съдията и заяви: