Затворник по рождение

Арчър Джефри

— Но светът много бързо ще го забрави…

— Аз няма да забравя — отвърна Дани. — Нито приятелите ми в Ийст Енд ще забравят.

Алекс искаше да направи още един последен опит, но си даде сметка, че е безсмислено и нищо няма да промени решението на този горд мъж. Стана бавно от стола и каза:

— Ще отида да ги уведомя за решението ти. — Удари с юмрук по вратата на килията и след миг се чу прещракване на бравата и тежката стоманена врата се отвори.

— Господин Редмейн — тихо рече Дани и Алекс се обърна. — Вие сте истински диамант и се гордея, че ме представлявахте вие, а не онзи Пиърсън.

15.

Никога

не се обвързвай емоционално със случая, често го бе предупреждавал баща му. Макар да не беше мигнал предната нощ, Алекс внимателно изслуша всяка дума от заключителната реч на съдия Саквил към заседателите.

А речта беше майсторски изготвена. Първо им цитира всички текстове от закона, които се отнасяха за това съдебно дело. После прегледа събраните доказателства едно по едно, за да помогне на заседателите да се ориентират сред цялата информация и да направи делото цялостно, логически свързано и хронологично подредено. Не преувеличи нито един факт, нито показа пристрастие, само предостави добре премерен поглед върху ситуацията, която седмината мъже и петте жени имаха за задача да обмислят.

Напомни им да обърнат сериозно внимание на показанията на тримата свидетели, които недвусмислено твърдяха, че господин Крейг е излязъл от бара едва след като е чул отвън женски писък. Крейг бе заявил, че е видял обвиняемия да намушква няколко пъти Уилсън в гърдите, след което веднага се върнал в бара и повикал полиция.

Госпожица Уилсън, от друга страна, им бе предоставила съвсем различна версия, според която точно господин Крейг е предизвикал брат й и приятеля й извън бара и той е убиецът на Уилсън. Самата тя обаче не е била свидетел на убийството, а знае това от думите на брат си преди смъртта му.

— Ако приемете нейните думи за истина — продължи съдията, — трябва да си зададете въпроса защо господин Крейг е сигнализирал полицията. И още по-важното — защо, когато двайсет минути по-късно детектив Фулър го разпитва, по дрехите на Крейг няма следи от кръв.

Алекс изруга наум.

— Дами и господа съдебни заседатели — продължи съдия Саквил, — в миналото на госпожица Уилсън няма нищо, което да подсказва, че тя не е почтен и достоен гражданин. Въпреки това вие може да сметнете, че показанията й са украсени от лоялността й към Картрайт, за когото тя планира да се омъжи, в случай че бъде признат за невинен. Това обаче не бива да влияе на решението ви. Също така трябва да пренебрегнете естествената реакция на съчувствие към госпожица Уилсън поради това, че е бременна. Вашата задача е да вземете предвид всички доказателства по това дело и да оставите настрани всякаква излишна информация.

Съдията продължи, като подчерта, че Картрайт няма криминално минало и през последните единайсет години е работил за една и съща фирма. Предупреди заседателите да не отдават твърде голямо значение на факта, че самият Картрайт не е дал показания. Това е негово законно право, макар че биха могли да са озадачени от решението му, особено ако няма какво да крие.

Алекс отново изруга мислено собствената си неопитност. Това, което смяташе за предимство, когато хвана Пиърсън неподготвен за заключителната си реч и дори предизвика прокуратурата да излезе с предложение за споразумение, сега можеше да се окаже в негова вреда.

Съдията завърши речта си със съвет към заседателите да не бързат с решението си. В крайна сметка съдбата на един човек зависеше от

тях. В същото време обаче друг мъж бе загубил живота си и ако те смятаха, че Дани Картрайт е невинен, с право би трябвало да си зададат въпроса кой друг би могъл да е извършител на престъплението?

В два часа и дванайсет минути заседателите се оттеглиха от съдебната зала, за да започнат обсъждането. През следващите два часа Алекс се опитваше да не спори мислено със себе си дали не се е провалил, като не призова Дани да даде показания. Дали, както смяташе баща му, Пиърсън разполагаше с още някакъв уличаващ факт? Или пък Дани можеше да убеди заседателите, че не е убил най-добрия си приятел? Безсмислени въпроси, които не успя да прогони от главата си, докато чакаше заседателите да се върнат.

Малко след пет часа заседателите влязоха в залата и заеха местата си. Алекс не успя да разгадае безизразните им изражения. Съдия Саквил погледна надолу от подиума си и попита:

— Дами и господа заседатели, стигнахте ли до решение?

Говорителят се изправи от мястото си на първия ред.

— Не, Ваша Светлост — отговори той, като четеше от лист хартия. — Все още разглеждаме доказателствата и имаме нужда от още време.

Съдията кимна, благодари им за старанието и добави:

— Сега се приберете и си починете добре, преди да продължите с обсъждането утре сутрин. Не забравяйте, че щом напуснете тази зала, нямате право да коментирате делото с никого, включително и със семействата си.

Алекс се прибра в малкия си апартамент в Пимлико и прекара втора безсънна нощ.

16.

На сутринта Алекс влезе в заседателната зала и зае мястото си в десет без пет. Пиърсън го поздрави със сърдечна усмивка. Дали старият чешит му беше простил, или просто беше убеден в изхода на процеса? Докато чакаха заседателите да се върнат в залата, готови с решението си, двамата разговаряха за рози, крикет, дори кой е най-вероятният претендент за кмет на Лондон, но нито веднъж не споменаха делото, обсебило всяка будна секунда от живота им през последните две седмици.

Минутите прераснаха в часове. Тъй като в един на обяд все още нямаше признаци заседателите да се появят скоро, съдията разпусна съда за обедна почивка. Докато Пиърсън обядваше в „Бар Мес“ на последния етаж, Алекс прекара времето в кръстосване на коридора пред съдебна зала номер четири. Заседателите по дела за убийства рядко прекарваха по-малко от четири часа в обсъждане — беше му обяснил баща му по телефона тази сутрин — тъй като се притесняват да не ги обвинят в немарливост.

Заседателите се върнаха в залата в четири часа и осем минути и заеха местата си. Този път Алекс забеляза, че изражението на лицата им се бе променило от безизразност към объркване. Съдия Саквил нямаше избор и отново ги изпрати да си вървят по домовете.

На следващата сутрин Алекс бе прекарал едва час в крачене из мраморния коридор, когато разсилният се появи от залата и извика:

— Заседателите се върнаха в зала номер четири.

Говорителят отново зачете предварително написан текст.

— Ваша Светлост — започна той, без да вдига поглед от листа, а ръцете му трепереха едва забележимо. — Въпреки часовете, прекарани в обсъждане, ние не можем да стигнем до единодушно решение и ви молим за съвет как да продължим.