Анна в рокля от кръв
Шрифт:
– Той не ни вярва – мърмори Чейс.
– Просто го е страх – казва Майк.
– Млъкни – казва остро Кармел и ме хваща под ръка. – Не им обръщай внимание. Вдигнали са ти мерника още от момента, в който видяха, че можем да станем приятели. Безумно е. Това са детински глупости, като да викаш „Кървавата Мери“ пред огледалото на пижамено парти.
Ще ми се да кажа, че това е съвсем различен случай, но не го правя. Вместо това стискам успокояващо ръката и се обръщам отново към тях.
– И къде е къщата?
Тогава, разбира се, те се споглеждат, сякаш само това са чакали.
Глава
Тръгваме от водопадите и караме обратно в посока Тъндър Бей, като се спускаме с твърде висока скорост под кехлибарената светлина на улични лампи и покрай размазаните цветове на светофари. Чейс и Майк се смеят шумно, свалили са прозорците и говорят за Анна, като раздуват легендата . Кръвта пищи в ушите ми толкова силно, че забравям да се оглеждам за пътни табели, забравям да следя пътя натам.
Отне им някакво време да ни измъкнат от партито, но го направиха с известен финес, убеждавайки другите да продължат да пият и да се забавляват. На Кармел едва ли не се наложи да извърти стария номер с „Я, вижте там“, за да се отърве от Натали и Кейти, преди да се метнем в минивана на Уил. Но сега просто се носим в летния въздух.
– Далечко е – казва Уил иззад волана.
Сещам се, че и миналата година той е бил нароченият шофьор след партито на водопадите Троубридж. Не мога да го разбера съвсем; това, че все него прецакват да не пие, за да може да ги кара, ме навежда на мисълта, че той се мъкне с тези боклуци само за да се впише. В същото време е твърде умен и нещо в поведението му ме кара да си мисля, че той командва парада без другите да подозират.
– Доста извън града е. В северна посока.
– Какво ще правим, като стигнем? – питам и всички се смеят.
– Ще пием бири, ще замеряме къщата с бутилки... – Уил свива рамене. – Не знам. Има ли значение?
Не, няма. Няма да убия Анна тази нощ, не и пред всички тези хора. Просто искам да отида там. Да усетя присъствието зад някой прозорец – да ме гледа, да се взира в мен и после да изчезне навътре в къщата. Ако трябва да съм честен пред себе си, ще призная, че Анна Корлов ми е влязла под кожата, както малко призраци преди нея. Не знам защо. Има само един призрак освен нея, който заема такова място в мислите ми, който предизвиква толкова силни чувства и това е призракът, който уби баща ми.
Сега се движим близо до Горно езеро и чувам как вълните ми нашепват за всички тези мъртви неща, които се крият под повърхността и се взират от дълбините с мътни очи и проядени от рибите бузи. Те могат да почакат.
Уил завива надясно по един черен път, гумите изскърцват и колата се разклаща. Като вдигам поглед, виждам къщата, изоставена от години и вече леко наклонена като фигура в тъмното, приклекнала за скок. Той спира в края на нещо, което някога е било алея, и аз излизам от колата. Фаровете осветяват приземния етаж, като разкриват олющена сива боя, прогнили дъски и веранда, превзета от бурени и трева. Старата алея пред къщата е била дълга; поне тридесет метра ме делят от входната врата.
– Сигурен ли си, че е това? – чувам Чейс да шепне.
Но аз знам, че е. Знам от начина, по който лек ветрец раздвижва косата и дрехите ми, но
По пътя насам ми казаха, че Анна убива всеки, който влезе в дома . Разказаха ми за скитници, които се натъквали на къщата в търсене на подслон за през нощта, но били изкормвани в момента, в който си лягали. Те няма откъде да знаят това, разбира се, макар че сигурно е вярно.
Зад мен се чува остър звук, последван от бързи стъпки.
– Това е глупаво – казва рязко Кармел.
Нощта става студена и тя е сложила сива жилетка над потничето. Ръцете са натъпкани в джобовете на полата, а раменете са свити.
– Трябваше да си стоим на партито.
Никой не я слуша. Момчетата лочат бира и говорят ненужно високо, за да прикрият собствената си нервност. Промъквам се към къщата с внимателни стъпки, очите ми шарят от прозорец на прозорец, в търсене на движение, което не би трябвало да е там. Навеждам се, когато кутийка бира прелита над главата ми, тупва на алеята и отскача към верандата.
– Анна! Хей, Анна! Ела да си поиграем, мъртва кучко!
Майк се смее и Чейс му подхвърля още една бира. Макар че става все по-тъмно, виждам, че бузите му са зачервени от алкохола. Леко се клати, като върви. Поглеждам къщата и после тях. Колкото и да ми се иска да проуча още, ще трябва да спра. Не е редно така. Те са тук и се страхуват, затова се присмиват и се опитват да го обърнат на майтап. Ще ми се да смачкам някоя пълна кутия с бира в главите им. И да, осъзнавам лицемерието в това да искам да защитя достойнството на нещо, което смятам да убия.
Поглеждам покрай тях към Кармел, която пристъпва от крак на крак и разтрива раменете си заради хладния бриз, идващ от езерото. В сребристата светлина русата коса се спуска на тънки паяжини над лицето.
– Момчета, хайде да се махаме. Кармел започва да се изнервя, а и там няма нищо освен паяци и мишки.
Тръгвам да мина между тях, но Майк и Чейс ме хващат за ръцете. Забелязвам, че Уил се е върнал при Кармел и тихо обяснява нещо, наведен към нея, като сочи към спрялата кола. Тя клати глава и тръгва към нас, но той я задържа.
– Не бива да си тръгваме, без да сме погледнали вътре – казва Майк.
Двамата с Чейс ме завъртат и ме повеждат по алеята, застанали от двете ми страни като надзиратели, ескортиращи затворник.
– Хубаво – не споря, а може би трябва.
Защото истината е, че бих искал да огледам по-отблизо. Просто не ми се щеше те да са тук, като го правя. Помахвам към Кармел, за да покажа, че всичко е наред, и се отърсвам, за да ме пуснат.
Когато кракът ми стъпва на първата от плесенясалите дъски на верандата, почти усещам как къщата се свива, като че ли си поема въздух, след като не е била докосвана толкова дълго време. Изкачвам последните две стъпала и се изправям, сам, пред тъмната сива врата. Ще ми се да имах фенерче или свещ. Не мога да кажа какъв цвят е била къщата. Отдалече изглеждаше като да е била сива някога, сиви люспи, ронещи се по земята, но сега като я гледам отблизо, ми се струва гнила и като покрита с катран. Което е невъзможно. Никой не боядисва къщата си черна.