Черен лед
Шрифт:
— И защо не са го вкарали в затвора?
— Тук, на юг, не можеш просто да кажеш на съперника си да се разкара. Чилийците имат старомодно чувство за чест, нали? — Пъпъп говореше много ясно, много делово. — Ако ги бе убил извън спалнята, щеше да е по-различно. Но… — Той сви рамене. — Всички разбираха защо един мъж, който е видял жена си в такова положение,ще направи онова, което той стори. И това е още една причина команданте да запази толкова дълго поста си.
— Защо?
— Защото е човек, който може да направи всичко.
Глин се замисли, взрян в
— Искам да те попитам още нещо — рече той, без да откъсва очи от бойния кораб. — Онзи търговец в Пунта Аренас, на когото си продал екипировката на изследователя. Той дали ще си спомни за теб? Дали ще е в състояние да те идентифицира, ако го попитат?
Пъпъп се замисли за минута.
— Не мога да кажа — отвърна след дългото си мълчание. — Беше голям магазин. Но пък в Пунта Аренас няма чак толкова много индианци-ягани. А и доста разгорещено се пазарихме.
— Разбирам — рече Глин. — Благодаря ти, Джон. Много ми помогна.
— Няма за какво, шефе — отвърна Пъпъп.
Пак изгледа косо Глин, очите му блещукаха хитро и весело.
Глин мислеше трескаво. Понякога бе най-добре веднага да си признаеш лъжата. Ако го сториш добре, това може да породи някакъв извратен вид доверие.
— Боя се, че не бях докрай честен с теб — каза той. — Знам много за капитан Фицрой. Но той всъщност не ми е прародител.
Пъпъп се изхили неприятно.
— Разбира се, че не е бил. Не повече, отколкото Фуегия Баскет ми е била прабаба.
Остър порив на вятъра раздърпа яката на Глин. Той погледна Пъпъп.
— Откъде тогава ти е пръстенът?
— Толкова много от нас, яганците, измряха, че последният наследи всичко. Ето откъде получих бонето и пръстена, а и почти всичко останало.
Пъпъп продължи да гледа смаян Глин.
— И какво стана с „всичко останало“?
— Продадох повечето. Парите изпих.
Слисан отново от прямотата на отговора, Глин осъзна, че дори не бе почнал да разбира ягана.
— Когато всичко това свърши — каза старикът, — ще трябва да ме вземеш с теб там, където отиваш. Не мога повече да се върна у дома.
— Защо?
Но още преди да бе задал въпросът, Глин разбра, че вече знаеше отговора.
37.
„Ролвааг“
23:20
Макфарлън крачеше по постлания със син мокет коридор на палубата под мостика. Беше уморен до смърт, ала не можеше да заспи. Твърде много се бе случило за един ден: дългата поредица от странни открития, смъртта на Рошфор и Евънс, новата поява на разрушителя. След като се отказа да спи, той заброди из палубите на „Ролвааг“ като неуморен призрак.
Спря пред една кабина. Краката му без да ще го бяха довели пред вратата на Амира. Осъзна с известна изненада, че търсеше компанията й. Циничният й смях бе може би онази ободрителна опора, от която се нуждаеше. Времето, прекарано с нея, щеше да бъде за щастие освободено от празни приказки или изтощителни обяснения. Питаше се дали би приела да изпият по чаша кафе в офицерския салон, или да изиграят партия билярд.
Почука на вратата.
— Рейчъл?
Отговор не последва. Не бе възможно да бе заспала — Амира твърдеше, че никога през последните
Почука отново. Открехнатата врата лесно се отвори под натиска на кокалчетата му.
— Рейчъл? Аз съм, Сам.
Влезе, любопитен пряко себе си; никога не бе влизал в кабината на Амира. Вместо да е в безпорядък с разхвърляни чаршафи, пепел от пура и разпилени дрехи, помещението изглеждаше придирчиво чисто. Диванът и столовете бяха грижливо нагласени, лавиците с научни справочници — внимателно подредени. В един миг се почуди дали тя изобщо живееше тук, докато не видя шлюпките от начупените фъстъци, които лежаха в полукръг под компютърната масичка.
Усмихна се благо и пристъпи към нея. Погледът му се спря върху екрана и бе привлечен от собственото му име, което бе изписано върху него.
Двете страници на документа се намираха в близкия принтер. Той взе горната страница и зачете.
ЕИР
Поверително
От: Р. Амира
До: Е. Глин
Относно: С. Макфарлън
От последния доклад насам субектът е все повече погълнат от метеорита и от невъзможността той да бъде разбран. Все още е раздвоен относно проекта и самия Лойд, който го е въвлякъл в него почти пряко волята му, и от проблемите, които предизвиква метеоритът. Помежду си говорим малко за други неща — поне допреди онова, което се случи тази сутрин. Не съм сигурна дали е бил напълно откровен с мен, но не ми е удобно да насилвам повече нещата.
След като бе открит метеоритът, започнах разговор за предишната му теория за съществуването на междузвездни метеорити. Макар и без особено желание в началото, той скоро се разпали, обясни как тази теория е приложима спрямо метеорита Десоласион. Изпитваше обаче нужда от известна дискретност и ме помоли да не споделям опасенията му с никого. Както сигурно си разбрал от тазсутрешното обсъждане, вярата му в междузвездния характер на метеорита се засилва все повече.
Чу притварянето на врата, тихото ахване. Макфарлън се обърна. Амира стоеше облегната на вратата на кабината. Беше още облечена за вечеря, в дълга до коляното черна рокля, ала бе наметнала арктическото си яке на раменете за пътуването си до интендантството. Тъкмо изваждаше ново пакетче фъстъци от джоба му. Погледна го, след това — листа в ръцете му, и застина на място.
В един миг двамата просто само се гледаха. Бавно, сякаш от само себе си пакетчето с фъстъци се мушна обратно в джоба на якето.
Макфарлън усети как го обгръща чувството на пустота и безнадеждност. Сякаш не можеше да намери повече емоционални ресурси, на които да се опре подир всичките удари напоследък.
— Е — рече накрая той, — изглежда май не съм единственият Юда на борда на този кораб.
Амира отвърна на погледа му, лицето й бе пребледняло.
— Навик ли ти е да нахлуваш в стаите на другите хора и да четеш личните им документи?
Макфарлън се усмихна хладно. Хвърли листа на писалището.
— Съжалявам, но това съчинение е незадоволително. Двойствен е погрешно написано. Ели няма да ти пише червена точка днес. — Пристъпи към вратата, но тя още бе блокирана от тялото й. — Моля, отдръпни се настрани.