Черен лед

Чайлд Линкълн

— Тук е доста топло — каза Евънс и отметна качулката си.

Рошфор не му отговори. За него горещината и студът бяха едно и също. Двамата мъже се обърнаха и тръгнаха по веригата крикове, спираха пред всеки, за да вдигнат предпазната плочка и да натиснат бутона за аварийно изпускане на хидравличната течност.

Бяха минали половината, когато лек шум, като от мишка, накара Рошфор да спре.

Макар да бе важно изпускането на течността да започне едновременно от всички крикове, звукът бе толкова необичаен, че Рошфор погледна надолу по веригата крикове, опитвайки се да уточни източника на шума. Изглежда идваше от челото на веригата крикове. Погледна в тази посока и шумът се чу отново: някакво съвсем тихо, като шепот, изскърцване. Присви очи. Крик номер едно не изглеждаше в ред; беше необичайно изкривен.

Не му бе нужно време да мисли.

— Излизай! —

изкрещя той. — Веднага!

Скочи на крака и спринтира към тръбата за достъп, следван по петите от Евънс. Знаеше, че върху онези крикове имаше по-голям товар, отколкото бяха пресметнали дори в най-песимистичните си предположения, многопо-голям товар. А това колко точно по-голям беше той, щеше да предопредели дали щяха да се измъкнат навреме.

Чуваше как Евънс тича зад него, как трополеше, как изсумтяваше с всяка крачка. Но още преди да стигнат тръбата за достъп първият крик поддаде с ужасяващ трясък, последван от втори, от трети — криковете поддаваха един подир друг. Последва пауза, след което се чу неравна серия изпуквания, също като откос от картечница, след като и останалите крикове поддадоха. Рошфор мигновено бе заобиколен от ослепяващи го струи хидравлична течност. Чу се бръмчене като от огромна шевна машина — подпорите и крепителните греди започнаха да се трошат. Той тичаше отчаяно всред пръските, огромната мощ на течността под налягане разкъса якето му на парцали и прогаряше плътта. Изчисли на ум, че възможността за оцеляване намалява бързо.

Разбра, че бе станала равна на нула, когато метеоритът се килна към него със силно кухо избумтяване, смачка стоманата по пътя си, вдигна гейзери пръст, кал и лед, които замъглиха зрението му, докато най-сетне единственото, което виждаше, бе блестящото, неумолимо, безпощадно червено.

35.

„Ролвааг“

По пладне

Когато Макфарлън влезе в библиотеката на „Ролвааг“, завари там притихнала група хора, пръсната по столовете и диваните. Във въздуха витаеше потрес и отчаяние. Гарса се взираше невъзмутимо през стената с прозорци над протока Франклин към Исла Десеит. Амира седеше в един ъгъл, свила колене под брадичката си. Бритън и старши помощник-капитанът Хауъл разговаряха тихо помежду си. Дори саможивият доктор Брамбъл бе тук, барабанеше с пръсти по стола и поглеждаше нетърпеливо часовника си. От всички по-важни играчи отсъстваше само Глин. След като Макфарлън зае мястото си, вратата на библиотеката се отвори отново и ръководителят на ЕИР влезе с тънка папка под мишница. По петите го следваше Джон Пъпъп, усмивката и веселата му стъпка не подхождаха на мрачното настроение, което владееше групата. Макфарлън не се изненада да го види: Пъпъп нямаше желание да слезе на брега, но когато Глин бе на борда на „Ролвааг“ яганът постоянно бе до него и го следваше като вярно куче.

Всички погледи се обърнаха към Глин, който застана в средата на помещението. Лично за себе си Макфарлън се питаше просто колко ли трудно му бе да приеме всичко това: двама от хората му, включая главният инженер, бяха загинали. Ала той изглеждаше както винаги: спокоен, незасегнат, безразличен.

Сивите очи на Глин премигнаха и огледаха събралите се.

— Джийн Рошфор бе в ЕИР от самото начало. Франк Евънс бе сравнително нов служител, но не по-малко съжаляваме за смъртта му. Това е трагедия за всички нас в тази зала. Но не съм тук, за да ги превъзнасям. Нито Джийн, нито Франк биха желали това. Направихме важно откритие, но го направихме по най-тежкия начин. Метеоритът Десоласион е много по-тежък, отколкото бяхме предвидили. Внимателният анализ на аварията с криковете, както и някои високоточни гравиметрични измервания ни дадоха нова и по-точна оценка на масата му. И тя е двайсет и пет хиляди тона.

Въпреки още неотминалия шок, Макфарлън усети как изведнъж го облива студена вълна. Направи бързи сметки наум: те сочеха специфично тегло около 190. Сто и деветдесет пъти по-плътен от водата! Един кубичен фут 23 би тежал… „Мили Боже! Почти шест тона.“

Но двамина мъже бяха загинали. Още двамина, поправи се Макфарлън, като се сети за трогателната купчина кости, които бяха останали от бившия му партньор.

— Нашата политика е двойно осигуряване — рече Глин. — Планирахме всичко така, че да надхвърля два пъти най-завишените ни оценки — два пъти повече разходи, два пъти повече усилия — и два пъти по-голяма маса.Това

означава, че бяхме планирали скалата да има почти толкова голяма маса. Ето защо съм тук, за да ви кажа, че можем да продължим по график. Все още разполагаме със средствата да го извадим, да го докараме до кораба и да го натоварим в предназначения за това танк.

23

Един кубичен фут е равен на 0,0283 куб.м. — Б.пр.

На Макфарлън му се стори, че долови в хладния тон на Глин странна нотка: на своего рода триумф.

— Минутка само — обади се Макфарлън. — Двама души току-що загинаха. Носим отговорност да…

— Ти не си отговорен — прекъсна го равнодушно Глин. — Ние сме. И имаме пълна застраховка.

— Не говоря за застраховки. Говоря за живота на двама души. За двама души, убити при опит да бъде преместен метеоритът.

— Взехме всички необходими предохранителни мерки. Рискът за провал бе по-малко от един процент. Нищо не е напълно лишено от риск, както сам изтъкна съвсем наскоро. А по отношение на дадените жертви също сме в график.

— В график ли?

Макфарлън не можеше да повярва на чутото. Погледна Амира, след това — Гарса, но не успя да забележи в израженията им възмущението, което изпитваше.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Във всяка сложна инженерна ситуация стават нещастни случаи, независимо какви мерки се вземат. На този етап очаквахмедо две жертви.

— Господи, това е безсърдечно пресмятане.

— Тъкмо обратното. Когато е бил проектиран мостът „Златните врата“, се е предполагало, че по време на строителството ще загинат трийсетина души. Това не е било нито хладнокръвно, нито безсърдечно: било е просто част от процеса на планиране. Безсърдечно е да се се поставят хората под опасност, без да се изчисли рискът. Рошфор и Евънс знаеха за тези рискове и ги поеха. — Глин погледна Макфарлън и продължи монотонно: — Уверявам ви, че скърбя за тях по начин, който никога няма да ви стане известен. Но аз съм нает да извадя и превозя метеорита и намерението ми е да го сторя. Не мога да си позволя личните чувства да замъглят преценките ми или да отслабят решителността ми.

Най-неочаквано се намеси Бритън. Макфарлън видя сякаш собствената си ярост да блести в очите й.

— Кажете, мистър Глин, колко още души сте изчислили, че трябва да загинат, преди да закараме метеорита Десоласион у дома?

Само за миг равнодушната фасада на Глин изглежда му се изплъзна след този залп, дошъл от неочаквана посока.

— Нито един, ако зависи от мен — отвърна той още по-студено. — Ще направим всичко,което е по силите ни, да предотвратим някой да бъде наранен или убит. А вашият намек, че намирам определен брой жертви за приемлив, показва единствено непознаването ви на оценката на риска. Въпросът е следният: независимо колко сме внимателни, нещастни случаи може да има. Това е като в авиацията: въпреки най-добросъвестните усилия на всички, самолети все пак катастрофират. Възможният процент жертви за всеки отделен полет може да бъде изчислен. Но въпреки това продължаваме да летим. Решението полетите да продължат не прави смъртта по-приемлива. Разбрахте ли какво имам предвид?

Бритън гледаше Глин без да мигне, но не каза нищо повече.

След това тонът на Глин изведнъж стана благодушен:

— Вашите тревоги са искрени и разбираеми. Оценявам това високо. — Обърна се и тонът му леко се втвърди: — Но доктор Макфарлън, не е възможно да извадим този метеорит с полумерки.

Макфарлън се зачерви.

— Не искам повече никой да пострада. Това не е начинът, по който аз действам.

— Не мога да дам подобно обещание — отвърна Глин. — Ти най-добре от всички знаеш, колко уникален е този метеорит. Не можеш да оцениш стойността му в долари, не можеш да оцениш стойността му и в човешки животи. Всичко се свежда до един въпрос, който ще ти поставя като на представител на Музея на Лойд — все още ли го искате?

Макфарлън огледа залата. Всички погледи се бяха насочили към него. В последвалото мълчание той разбра, че не можеше да намери сили да отговори на въпроса.

След малко Глин бавно кимна.

— Ще извадим труповете и ще ги погребем като герои, когато се завърнем в Ню Йорк.

Доктор Брамбъл се прокашля и в залата прокънтя вечно раздразненият му ирландски акцент:

— Боя се, мистър Глин, че няма да има какво да се погребва, освен две сандъчета мокра пръст.

Глин го стрелна с леден поглед.