Денят не си личи по заранта
Шрифт:
И понеже никой не му казва „благодаря“, той промърморва, сякаш на себе си:
— Много пъти съм се питал защо в една страна трябва да има и политици, и военни едновременно.
— Каква загадка наистина — кима Мод. — Надявам се, че все пак сте я разрешили.
— Да, макар отговорът да не е приятен. Първите съществуват, за да развалят това, което правят вторите.
— Ти пък какво общо имаш с военните! — обажда се Дейзи.
— Всичко, освен униформата — отвръща Ерлих. — Казват, че дрехите не правят монаха. Но те не правят и военния. Може би ти е трудно да го разбереш, обаче става дума не за
Приближаването на келнера ме освобождава от необходимостта да отговарям. Настъпил е твърде важен за дамите момент: изборът на десерта.
Едва половин час по-късно, когато идва ред на кафето и коняка, стигаме до главната тема, не без помощта на деловитата Мод.
— Ако съдя по общите ви разсъждения, вие едва ли сте готов да предложите нещо конкретно на хер Каре — подхвърля тя на немеца.
— Грешите — възразява спокойно Ерлих.
И като се обръща към мене, добавя:
— Жените винаги грешат. И все по една и съща причина: много бързат.
— В такъв случай да оставим мъжете сами и да не им досаждаме с нетърпението си — забелязва Мод, като прави знак на Дейзи.
Те стават и се запътват към тоалетната, за да се освежат, а вероятно и за да ни направят още по някоя снимка. Моята дама е изоставила чантата си на стола. Една съвсем уместна разсеяност. Нали магнитофонът трябва да бъде в действие.
— Можете да получите стоката още тая седмица — оповестява Ерлих без предисловия.
— Какъв асортимент?
— Асортимент — според желанието на клиента.
— Какво количество?
— Количество — според желанието на клиента.
— Отлично.
— Можеше да бъде и отлично, но не стана — избъбря немецът.
— В какъв смисъл?
— В класическия. Знаете, че най-добрите сделки се вършат на четири очи. Исках и нашата да бъде такава, но не стана.
И понеже вижда, че очаквам пояснения, добавя:
— Мнителността се е превърнала в бедствие за всички ни, хер Каре. Минаха ония времена, когато рицарската дума беше равносилна на редовен чек. Сега този господин, доставчикът, с когото съм правил толкова сделки, иска да договаря лично с вас.
— Вероятно е решил да ви елиминира.
— По кой начин? Вие можете ли да си осигурите сам транспорта?
— Изключено.
— Той също не би пуснал външен човек в базата си.
— Тогава?
— Мнителност, нали ви казах. Бои се да не би аз да получа повече от предвиденото и да не би той да получи по-малко от възможното.
— Това, че в сделката ще има трети, наистина усложнява нещата — казвам, колкото да маркирам известна загриженост.
— Защо да ги усложнява?
— Ами защото тръгне ли така, може да се намеси и четвърти.
— Не, четвърти няма да има — поклаща глава немецът. — Моят човек в подобни случаи действува сам.
— Да се надяваме — разнася се гласът на Мод, която тъкмо в тоя момент се настанява на мястото си.
Дейзи също заема своето.
— Тъкмо казвах, че ще се наложи още една среща… — обяснява Ерлих.
— Къде и кога? — пита жената.
— … И още един събеседник.
— Къде и кога? — повтаря Мод. — Имам чувството, че вие сте оперативен главно във военните решения, а колкото до търговските…
— Нали ви казах, че жените винаги бързат, хер Каре — промърморва снизходително немецът.
И като се обръща към дамата ми:
— Довечера, това задоволява ли ви?
А понеже тя мълчи, добавя:
— Довечера, осем часа, ресторанта на „Интерконтинентал“ в Бон.
— Вашата операция приключи, мистър Томас — произнасям учтиво.
— Не знам нито кой сте, нито за какво говорите — отвръща пренебрежително мъжът, застанал насреща ми.
— Кой съм, това за момента е без значение. Но що се отнася до операцията, тя ви е добре известна, понеже е ваше дело. Едно дело, завършващо с пълен провал, мистър Томас.
Човекът ме гледа разсеяно, сякаш съобразява дали докрай да отрича, или да промени тактиката. Сетне подхвърля:
— Вие не можете да докажете намесата ми в нито един от епизодите на тази операция.
— Лъжете се. Доказателствата са събрани и свидетелите са налице. Вие сте свършен, мистър Томас. Вие, макар и в преносния смисъл, сте готов за моргата.
Този разговор съм го водил много отдавна, и то във въображението си. Водил съм го по онова време, когато американецът бе предизвикал смъртта на трима младежи и когато жадувах да го срещна и да му видя сметката.
Оттогава изтече доста вода, а водата размива всичко, включително и омразата. На нашия етаж чувствата не са най-главното. И все пак, когато Сеймур ми бе подхвърлил името на Томас, това име бе изиграло донейде ролята на примамка. Старите спомени отново зашумоляха и аз си казах, не не съм познал: човекът съвсем не бе отишъл в моргата, дори в преносния смисъл.
Томас. Дипломат от среден ранг или разузнавач от средна ръка. Обичайната агресивност на всяко нищо, жадуващо да стане нещо. Серия от смели и груби действия в Чили и в Нигерия, завършили почти с катастрофа. „Почти“, защото на нищото е предоставен един последен шанс. Назначен е за културен съветник в София. Томас и култура, защо не: фасадата винаги трябва да е противоположна на съдържанието. Човекът би могъл да си вегетира тук, като прикрива бездействието зад обичайния параван на оживените и нищо не означаващи преписки. Би могъл да си кротува и да изчаква старите гафове да бъдат забравени. Но той не ще да изчаква. Той държи да блесне, да постигне реванш, да тръгне отново нагоре по стълбата. Така в малката глава на този дребен човек възниква голямата идея: да осигури приток от ценна информация, като използува един временно замразен агент. А за да бъде агентът застрахован от демаскиране, основната комбинация е оградена от предпазни ходове, в които биват въвлечени нови лица, често дори неподозиращи характера на възложената им роля.
Томас познава триковете на професията, но няма ясна представа за обстановката у нас. Самонадеяността го води до рисковани решения, нетърпението го тласка към прибързани действия. Дори да допуска, че операцията ще завърши с неизбежен крах, той е уверен, че крахът ще дойде по-късно, когато отличилият се и увенчан с лаври Томас постигне някое по-приятно назначение на Запад.
Самонадеяното човече даже не подозира, че катастрофата му е вече подготвена и програмирана от нашите служби. А когато най-сетне долавя, че работата не е в ред, премахва няколко души, за да спаси себе си.