Денят не си личи по заранта
Шрифт:
— Лекцията ви е поучителна — признавам. — Обаче забелязал съм, че винаги, когато се издигате в сферата на научната абстракция, то става, за да прикриете съвсем конкретния удар, който вече сте ми приготвили.
— Но разберете най-сетне, че ударът не е насочен срещу вас. Трябва да бъдем кръгли идиоти, та да разтръбим пред света, че сме се готвели да ви продаваме оръжие върху територията на една независима и съюзна страна, за да въоръжавате своите терористи.
— Ние не работим с терористи.
— Наричайте ги както
Той приближава към масичката и взима чашата. Ледът се е разтопил и питието е станало почти безцветно. За да подсили цвета, Сеймур налива малко скоч от бутилката и отпива. Това ме подсеща, че и аз се нуждая от разхлаждане.
— Горещо — промърморва американецът.
Той разхлабва възела на вратовръзката и разкопчава яката си.
— Хубав ден — отвръщам, за да му противореча, като отправям поглед към побелялото от жега небе.
Само небе. Градът е нейде под нас и ние сме съвсем изолирани тук, в сянката на зелено-белия навес и в тишината, подчертавана от мекото равно дишане на вентилатора.
Сеймур забучва в ъгъла на устните си поредната цигара, щраква запалката и повторно се изтяга в креслото.
— По време на предишния ни разговор новият вариант бе само един проект. От вчера обаче операцията е в действие. И понеже се оплакахте, че ви държа в пълен мрак, реших, че е настъпило времето да разсея мрака. Нека работим на светло, Майкъл. Така ще е по-добре и за двама ни.
Не възразявам.
— Известно ви е, че ако има артикул, който да се произвежда в невероятни количества по света, това е оръжието. Въоръженията нарастват в адска прогресия, а на всичко отгоре оръжията твърде бързо остаряват. Старите се подменят с нови, новите — с по-нови и изобщо машината работи с пълен ход. Не знам обаче запитвали ли сте се какво става с изхвърлените от обращение оръжия.
— Изнасят ги по сергиите и ги продават заедно с демодираните вратовръзки.
— Може да не ги изнасят чак по сергиите, но всъщност точно тъй става. Вероятно сте чували за Интерармко.
— Кой не е чувал.
— Интерармко купува от нашата армия остаряло оръжие, а после по различни канали го препраща на клиентите си. Но както още вчера ви е казал Ерлих, въпросът за транспорта понякога става доста главоболен. Именно затуй нашият тукашен щаб, вместо да връща остарялото оръжие обратно в Щатите, го складира на място в хангари, които формално принадлежат на армията, а фактически са собственост на Интерармко. Съвсем доскоро интендант на един от тия складове е бил вашият стар познат Томас.
— Искате да кажете, че вече са го изхвърлили.
— Не още. Но и това ще стане. Защото Томас, както се досещате, е договарял известни доставки и за своя сметка. Дирекцията е отвъд океана, оръжие много, ревизиите се правят съвсем на едро и от дъжд на вятър, защо човекът да не поработи и за себе си, вместо да седи със скръстени ръце. Субектът, който му е помагал при тия частни пласменти, е също ваш познат. Става дума за Ерлих.
Сеймур се изправя и тръгва да измерва терасата с бавни, широки крачки. Тоя тип трудно може да седи повече от пет минути на едно място.
— Напоследък обаче настъпиха изменения. Томас трябваше да се откаже от соловата партия и да се задоволи с ролята на втора цигулка в един дует, наложен му отгоре. Не знам дали в дирекцията са надушили нещо за частните му сделки, или просто са решили да открият ново място за нов паразит, но в концерта се включи и една първа цигулка. Сега шеф на секцията е Райън, а Томас е негов подчинен.
Американецът прекъсва разходката и се обляга на перилата.
— Вече ви казах, Майкъл: моята цел е Райън.
— Не познавам такъв.
— Знам, че не го познавате.
— Но в началото казахте, че го познавам.
— Да оставим началото. Оттогава изтече доста вода. Да се ограничим с предстоящото.
— Щом вашият Райън води двойна игра, защо не го изобличите, вместо да му прикачвате фалшиви обвинения.
— За жалост не води двойна игра. Прекалено тъп е за нашата професия. Затова пък в други неща е находчив. Тъй че още на времето го изхвърлиха, както бе изхвърлен и Томас. Но Томас е паразит от анонимен произход, докато този е от знатен. Смятам, че още щом го видите, ще ви стане ясен. Държи се, сякаш казва „аз съм завършил Харвард“ и сякаш пита „знаете ли кой е баща ми“. В скоби казано, той завърши Харвард не без трудности и не без помощта на баща си. Този човек ми е нужен, Майкъл.
— Разбирам. Само не мога да разбера — защо?
— Личните ми причини са в случая без значение. Важното е, че Райън следва да бъде разобличен. И понеже се оказва невъзможно да се доберете направо до него, ще се доберете чрез Томас. Такава е в общи линии схемата: Ерлих ще ви свърже с Томас, а Томас — с Райън.
— Изглежда прекалено просто.
— Е, не е чак толкова просто, разбира се. Но подробностите — после. В края на краищата няма да действате с голи ръце. Ще разчитате на помощта на три дами.
— Имате ли достатъчно доверие в тия жени?
— „Доверие“? В какъв смисъл?
— Ами в най-елементарния: че няма да изтърват нещо, където не трябва.
— За мене подобен въпрос не съществува — поклаща глава американецът.
— Завиждам ви. Приятно е да си заобиколен от такива верни адютантки.
— Въпросът, Майкъл, не е дали някой е способен да ви предаде, а дали е в състояние да го направи. Сътрудникът заслужава доверие само докато знае точно толкова, колкото му се полага да знае. Сътрудникът трябва да разполага само с малък фрагмент от вашите замисли, който му е необходим, за да действува, но който сам по себе си не означава нищо.