Денят не си личи по заранта
Шрифт:
Не възразявам. Пускам в чашата малко лед и на свой ред дегустирам. Сеймур в това време вади от джоба си няколко снимки и ми ги подава:
— Какво бихте казали за тая продукция?
— Съвсем любителска — отвръщам, след като преглеждам бегло снимките.
Любителски наистина, но доста точни. Ерлих и аз — уловени в различни моменти по време на вчерашния ни разговор в ресторанта и в бара на Хилтън.
— А сега чуйте това — предлага Сеймур, като вади от другия джоб миниатюрен магнитофон и натиска копчето.
Отново — Ерлих и аз, този път представени чрез гласовете си. Гласовете звучат съвсем автентично, за разлика от репликите:
АЗ. Доставчик, на какво?
ЕРЛИХ. На всичко. Какво ви е нужно? Пистолети, автомати, ръчни гранати?… Но вие навярно имате свои доставчици.
АЗ. Не ми липсват. Обаче разнообразието в асортимента винаги е полезно.
ЕРЛИХ. Какви количества ви интересуват?
АЗ. Количествата нямат значение. Аз работя на едро.
ЕРЛИХ. В такъв случаи можем да направим някоя сделка. Не искам да се хваля, но аз не съм по дреболиите.
— Е, какво ще кажете? — пита американецът.
— Вулгарен монтаж, какво друго.
— Не сте обективен, Майкъл — поклаща глава Сеймур. — За вас може да е монтаж, понеже знаете действителния разговор. Но представете си как ще прозвучи тоя запис на несведущите, особено когато бъде придружен с няколко снимки от дружеската ви среща.
— Ако несведущите са дотам несведущи, та нямат представа за триковете на монтажа…
— Не, не. Не сте обективен — поклаща наново глава американецът. — А представете си, че към този материал бъдат прибавени още няколко от същия тип, документиращи пазарлъците ви с други лица, все в тая сфера на оръжейния бизнес…
— Да допуснем, че си представям. И какво от това? След като веднъж сте ме обвинили в убийство, защо ви е нужно да ме обвинявате и в търговия с оръжие?
— Не вас, Майкъл. Вие сте само коз в тая игра, нали вече ви казах. Обвинението ще се насочи към други хора.
— Но също и към мене.
— По необходимост. Обаче това е без значение.
— Естествено. Какво, че ще изгоря. Планетата и без туй е пренаселена.
— Ако дойде такъв момент да горите, вие отдавна вече няма да сте тук.
— Искате да кажете, че предварително ще ми видите сметката.
Той разтваря ръце безпомощно, сякаш казва: върви да се разправяш с такъв идиот.
— Не ви ли е ясно, че ако се готвех да ви видя сметката, нямаше да ви посвещавам в проектите си.
— Обратното също може да е вярно: посвещавате ме съвсем спокойно, понеже ми е писано да изчезна.
— Тоя словесен пинг-понг е наистина отегчителен — промърморва Сеймур. — Пийте си чашата и ме изслушайте спокойно.
— Слушам ви — избъбрям, като се обтягам в плетеното кресло и притварям очи, за да илюстрирам пълно примирение.
Примирението трае не повече от пет секунди. Когато имаш работа с човек като Сеймур, по-добре е да си отваряш очите, отколкото да ги затваряш.
Американецът става, прави няколко крачки към бордюра на терасата, поглежда наоколо и изплюва угарката в бездната. Сетне бавно се обръща, обляга се с гръб на перилата и ме поглежда.
— Буден съм — осведомявам го.
— Чуйте, Майкъл: както изготвихме току-що показания ви материал, така бихме могли да изготвим и следващия, без да ви посвещаваме в тайните си. Моите жени са достатъчно ловки, за да насочват разговорите в желаната посока, а моят техник — достатъчно опитен, за да превръща тия невинни разговори в обвинителен материал. Изобщо вие щяхте да си вършите работата, без дори да се сетите за какво всъщност ви използуваме. Не е ли така?
— Този въпрос го задайте на Мод.
Той вдига вежди, сякаш не разбира какво искам да кажа, сетне ги отпуска до първоначалното положение.
— Мод наистина ми спомена, че у вас са възникнали някакви съмнения… Но съгласете се, че от смътните съмнения до точното подозрение има известна дистанция.
— Съгласен съм — кимам. — Щом държите да избегнем пинг-понга.
— Съмненията са си ваша работа, Майкъл. На тоя свят кой не си задава въпроси. Въвеждам ви в същността на операцията не за да разсейвам съмненията ви, а за да протече всичко по-леко и по-бързо. Две съображения, които засягат еднакво и мене, и вас: по-леко и по-бързо.
— Но вие ме въвличате в една история на компрометиране, която компрометира преди всичко мене.
— Какъв риск за вас, наистина! — подсмива се Уйлям. — Чистият като ангел Майкъл!… Впрочем в йерархията на небесните същества вие сте дори архангел…
— Не се правете на наивен — прекъсвам го. — Става дума за компрометирането ми не тук, а пред нашите хора. Казах ви, че наистина се занимавам с търговия, но никой никога не ми е възлагал да правя търговия с оръжие.
— Това са си ваши грижи — свива рамене американецът. — Не виждам какво общо имат те с моята операция.
— Щом не виждате, позволете да ви обясня. Каквито и заплахи да ми сервирате, аз няма да се включа в операция, която може да прерасне в политически скандал и да окаля страната ми.
— Оставете патетичните декларации, драги — промърморва примирително Сеймур. — За какъв политически скандал ми говорите. Става дума за домашни работи между наши ведомства.
— Да, но на този етап. А когато утре фалшификациите ви бъдат приключени и в някое от тия ваши ведомства се появи цялата папка с лъжливи обвинителни материали, каква е гаранцията, че съответният шеф няма да реши да извлече от тях двойна полза. Един комунистически агент, който търгува с оръжие под носа на федералната полиция — това е доста примамлива сензация за западната преса и доста полезна за вас.
— Глупост — свива отново рамене Сеймур. — Чиста глупост. Нима не разбирате, че ако ще приказваме за скандал, това е скандал от трети тип.
— Вашата номерация не ми говори нищо.
— Много добре знаете, че феномените в тази област, въпреки привидното им разнообразие, се свеждат до три вида; първи тип — скандалът, който ползува нас и около който ние вдигаме възможно по-голяма врява, докато вие скромно мълчите. Втори тип — скандалът, който ползува вас и при който естествено врявата идва от ваша страна. И трети тип — скандалът, който по различни съображения е еднакво неприятен за всяка от страните, тъй че безшумно потъва в секретните архиви.