Денят не си личи по заранта

Райнов Богомил Николаев

— Не сте длъжна да ми помагате — казвам, без да мърдам от мястото си. — Смятах, че ще се опитате да помогнете на приятеля си.

— Ако правилно съм ви разбрала, вас ви измъчва именно грижата за приятеля ми… — забелязва Сандра, като отново се отпуска в креслото.

— Разбира се, че не. На тоя свят всеки мисли главно за себе си. Възможно е обаче в даден момент интересите на двама души да съвпаднат. И случаят е именно такъв.

— Засега само вашите интереси ми са ясни.

— Мисля, че не е чак толкова

сложно. Аз имам интерес да бъде привлечен Райън, за да избягна по-нататъшните усложнения. Томас има интерес да бъде привлечен Райън, за да го заангажира, да го впримчи, ако щете, да го обезоръжи и да го принуди да си затваря устата.

— Ще пиете ли нещо? — запитва дамата.

— Ако и вие пиете.

— Карате ме да мисля — пояснява тя. — А не мога да мисля, когато устата ми е пресъхнала. Ако устата ми е пресъхнала, мисля за устата си.

Тя е станала и се е приближила до белия, вграден е стената бар. Пропуснах да кажа, че всички дървени части в тоя хол са матовобели, а всички драперии, завеси, килими и тапицерии — бледосини, също като робата на домакинята.

Прочее тя се е приближила до белия бар, а малко по-късно ние отново седим един срещу друг в креслата си, въоръжени с онова помощно средство за делови разговор, което по стара традиция се налива в чаши и поднася с малко лед.

Изглежда, скочът наистина облекчава мисленето, защото щом разквасва уста и запалва цигара, Сандра забелязва:

— Вие сам казахте, че Райън не е глупак.

— Затова пък е алчен.

— Но той е отклонил преговорите с вас.

— Не ги отклони. Отложи ги.

— Значи, ще отложи и тези.

— Не непременно. В случая всичко зависи от Томас. Ако Томас без излишно преиграване настои, че сделката е спешна и че лично познава клиента, Райън положително ще се хване така или иначе.

— Как да разбирам това „така или иначе“?

— Или ще влезе в сделката заедно с приятеля ви, или ще поиска да я сключи сам.

— Но във втория случай Томас остава на сухо.

— Буквално погледнато — да. В действителност той ще спечели неизмеримо повече от някаква си сума. Ще получи улики, с които да държи Райън в подчинение до края на живота му.

— Кой ще му даде тия улики?

— Аз.

— Звучи примамливо. Само че това са неща, които предполагат подробно обсъждане и сигурни гаранции.

— Ако се наемете да обясните съображенията ми на Томас, можем да стигнем и до гаранциите.

Жената допива чашата си на един дъх, сетне известно време пуши и мисли.

— А какво ще спечеля аз от цялата тази работа?

— Нямам представа за претенциите ви.

— Не съм дотам користна, за да ви искам комисионна. Вместо комисионна, отстранете Ерлих. Този тип ми е неприятен. Без да говорим, че е опасен за вас.

— Ерлих ми е необходим.

— Тогава аз не съм ви необходима.

— Не бързайте — казвам. — Нека видим нещата по-отблизо. Всъщност вие искате да отстраните не Ерлих, а Дейзи.

— Не знам известно ли ви е, обаче Дейзи е моя сестра.

— Не знам известно ли ви е, обаче Каин е убил брат си Авел. Бях забравил тоя инцидент, но вчера ми го припомниха. Предполагам, че положението при сестрите е горе-долу същото, както и при братята.

— Предполагайте каквото щете.

— Е, имам и известни сведения.

— Пазете ги за себе си — отвръща Сандра безучастно и става.

А понеже не бързам да последвам примера й, добавя:

— Мисля, че вече е доста късно за приказки.

— Ще ми разрешите ли да допия чашата си?

— Естествено. Само побързайте, ако не искате Томас да ви завари тук.

— Няма такава опасност. В настоящия момент вашият приятел се намира в Майнц.

И понеже тя ме поглежда изненадано, пояснявам:

— Да, да, в Майнц. И по-точно — в хотел Хилтън. Може би ще запитате с кого или с коя?

— За да ви направя удоволствието да ми отговорите: с Дейзи — произнася жената с леден глас.

— Точно така е: с Дейзи. Което съвсем не ми прави удоволствие.

— Защото сте на моя страна.

— Именно.

— Влюбихте се до полуда в мене още оная вечер.

— Не сте ми безразлична наистина. Обаче по-важното е, че интересите ни съвпадат.

Жената стърчи все тъй пред креслото ми, сякаш чака да се измета. В погледа й няма и следа от симпатия.

— Ако интересите ни поне малко съвпадаха, щяхте да отстраните тоя мръсен тип Ерлих.

— Не мога да отстраня Ерлих. Готов съм обаче да отстраня Дейзи.

— По какъв начин? — пита Сандра, забравила за момент, че Дейзи е нейна сестра.

— По най-простия: служебна командировка в Щатите.

— Това е наистина една възможност — признава жената.

Тя отива до белия бар и се връща с две добре напълнени чаши. Сетне сяда насреща ми и известно време пуши, пие и съобразява.

— Сигурен ли сте, че можете да я пратите да се проветри отвъд океана?

— Щом ви го казвам. Нали знаете, всичко е въпрос на връзки.

Жената отново мълчи, заета с мислите си.

— Тая история за Хилтън и Майнц вие, разбира се, я измислихте, за да ме загреете до необходимата степен.

— Подобни неща подлежат на проверка — промърморвам. — Нали имате телефон.

Сандра става машинално и се запътва към телефона, който, естествено, също е бял. Улавя слушалката, после я оставя и ме поглежда замислено:

— Ако е там и отговори, положително ще ми сервира някоя лъжа.

— Всеки би го направил.

Домакинята бавно се връща към креслото, сяда и отново ме поглежда, сякаш чака от мене решението на задачата.