Господарката на Рим
Шрифт:
– Следват гладиаторите, Господарю и Бог наш – любимата ви част!
Домициан остави заровете настрана и се наведе напред. На пясъка един африканец и един тракиец загряваха за първия си бой.
– Африканецът – каза Домициан. – Той ще победи.
– Нашият Господар и Бог има толкова набито око – измърморих аз и вълна на одобрение пробяга из ложата.
– Не – каза Викс, – този африканец е тромав. Спъна се в мрежата си още докато влизаше през портата. Аз съм за тракиеца.
– Наистина ли?
– Ти пък какво разбираш! – сопнах се аз на Викс.
Но те двамата подпряха с длани брадичките си и се вторачиха в арената, като напълно ме забравиха. В този момент не бяха врагове, не бяха дори пленник и господар. Просто – двама любители на игрите.
Тракиецът победи африканеца и после излязоха двама нумидийци [25] , а после и двама гали.
ЛепидаНяколко добри двубоя, не че аз успях да им се насладя. Обикновено доста ми харесваха добрите енергични кръвопролития, но при положение, че императорът ме игнорираше заради това вулгарно, мизерно изчадие
25
Нумидия – древно берберско царство, римска провинция. – Б.ред.
– Определено имаш око за тези неща, млади Версенжеторикс – каза Домициан. – Как разбра, че македонецът ще изгуби?
– Махмурлук. Забеляза ли как не можеше да гледа към светлината? – Викс налапа цяла шепа пресни смокини и започна да ги дъвче лакомо. Победителите уморено се запътиха към Портата на живота, а загубилите бяха извлечени от робите. – Гледай за борци като онзи гал, който отсече ръката на гърка, цезаре! Жилави и коварни!
– Наистина ли? – измънках аз, като се възползвах от шанса. – Кой те научи на това?
– Баща ми! – хвана се той в капана. – Той беше най-добрият! Правилата не важаха за него, можеше да излезе на арената и препил, но пак да… – и изведнъж спря.
– Значи баща ти е бил гладиатор? – облегна се назад Домициан. – Колко интересно. Допускам, че твоята майка ти е казала, че това е бил благородният Варварин. Колко романтично, великият гладиатор оставя потънало в забвение поколение след себе си
– Хей! – Викс се нахвърли срещу него. – Варварина наистина беше мой баща!
Излегналите се придворни се засмяха сподавено.
– Много правдоподобно! – прошепна някой. – Това дете е лъжливо малко изчадие!
И аз се засмях.
– Може би все пак не е чак такава лъжа – императорът остави чашата си с вино. – Има известна груба прилика. Срещал съм Варварина веднъж или два пъти, а аз никога не забравям лица. Това, което се чудя, е как изобщо ти си го виждал?
– След като избягах от Брундизиум… – Усетих как Викс неспокойно се разшава на мраморното стъпало. – Тогава ме научи на някои неща.
– От там ли е това умение с ножовете? – Императорът се вгледа в белега от зарасналата рана на крака си. – Ти искаш ли да бъдеш гладиатор, Версенжеторикс?
– Ннне
– Лъжец – каза Домициан благо.
– Лъжец, а също и измамник! – вметнах аз.
– Не се меси, крава такава! – хвърли ми злобен поглед синът на Варварина и изпъчи гърдите си, като погледна императора право в очите. – Да, искам да бъда гладиатор! Като баща ми! Само дето баща ми мразеше игрите! Мразеше ги като отрова, а вижте колко добър беше. Така че аз ще бъда по-добър от него, щото ги обичам! Твоя е вината, цезаре! Баща ми беше твоя вина, защото го изкара на арената. И аз съм твоя вина, защото твоя кръв пролях за първи път!
Пот се стичаше по лицето му и аз усещах как трепери, облегнат на дръжката на стола ми. Но тогава се появи онази негова налудничава усмивка, която се разтягаше дотолкова, че почти стигаше до ушите му. Зачудих се дали Домициан ще го убие лично. Надявах се. Една кама в корема щеше добре да се отрази на малкото нищожество, въпреки че ако кръвта му опръскаше чисто новата ми розова стола Домициан можеше да се движи светкавично, когато поискаше… С едно движение скочи, сграбчи Викс за тогата на гърдите му и го изхвърли на арената през перилата, сякаш беше кукла!
Той се приземи върху парещия пясък. Чувах въздуха да свисти в дробовете му, когато се изправи задъхан. Публиката зажужа като кошер.
– Върнете гала! – нареди хладно императорът на пазачите на арената. – Онзи подвижен и чевръст гал, който отсече ръката на гърка!
Викс се изправи бързо и започна да се оглежда свирепо около себе си. Аз се приведох напред. Е, това вече беше друго нещо!
Императорът хвърли собствената си кама в краката на Викс.
– Време е да се докажеш, млади Ариус!
– Меч! – Момчето вдигна парализирания си поглед към ложата. – Поне ми дай меч!
Домициан се замисли.
– Господарю и Бог наш – промълвих аз, – с кама ще бъде много по-забавно.
– Правилно… – Той се облегна назад.
Жуженето на тълпата беше прераснало в рев. Говорителят на игрите погледна от Викс към императора и обратно и после започна да се рови из списъка със срещите, за да измисли как да нарече това неочаквано събитие.
– Един, ъъъ, един извънреден двубой за удоволствие на нашия император! – най-сетне оповести той с отекващия си глас, който се разнесе към претъпканите трибуни. – Галът срещу, ъъъ, момчето.
Галът пристъпи към Викс, а пясъкът под краката му изскърца под тежестта му. Той хвърли невярващ поглед към противника си, а аз се изсмях на вцепененото изражение върху лицето на Викс.
– Не си толкова наперен сега, а? – провикнах се надолу към него.
– Аве, цезар! – поздрави галът с твърда като камък ръка нагоре, към императорската ложа.
Императорът погледна към Викс.
– А ти имаш ли нещо да кажеш, гладиаторе?
Викс се метна напред и заби ножа дълбоко в коляното на гала.