Господарката на Рим
Шрифт:
– Не – усмихна се той, – но си мислех, че е по-добре първо да те видя омъжена. – Пораснала, омъжена, извън обсега на нейната злоба.
– Не мисля, че искам да се омъжвам. Предпочитам да видя света. – Сабина с твърдост стисна устни. – Разведи се с нея!
Той погледна, за да види детето си, но не го видя. Видя девойка, пораснала почти до неговата височина, косата женствено падаше на къдрици по шията, а в очите му се взираха очите на зряла жена.
– Богове! – каза той – Ти растеш зад гърба ми!
– Помисли си за това! – помоли го тя.
Той се усмихна и помилва косата .
– Да, ще си помисля. И така, вече прекалено голяма ли си, че да ме прегърнеш?
Тя склони пригладената си кестенява глава на деформираното му рамо.
– Никога няма да бъда!
Зяпнах от почуда.
– Атина – императрицата на Рим прекоси таблинума на Маркус и стисна ръката ми, сякаш бяхме стари приятелки, – радвам се да те видя, скъпа моя. Не съм чула и една нота хубава музика, откакто напусна двореца. А това е известният Ариус? Наблюдавала съм те толкова много пъти, и то с огромно удоволствие. Паулиний, не изглеждаш добре. Да не си болен? Съпругът ми се тревожи за теб. Маркус, всички ли сме тук?
Това беше най-дългата реч, която някога бях чувала от нея за всичките тези години, през които я бях наблюдавала.
– Да се захващаме за работа. – Тя се настани чевръсто на един тапициран стол. – Официално съм на вечеря със сестра си Корнелия и съпруга , което ни дава едва няколко часа. Домициан все още следи кога излизам и кога се прибирам.
Затворих си устата. И тя ли беше сред заговорниците? Безупречната мраморна съпруга на Домициан, с нейните смарагди и благотворителни дела? Императрицата?
Паулиний гледаше, сякаш някой току-що го беше фраснал между очите. Погледът на Ариус шареше напред-назад между мен и нея, сякаш ни сравняваше. А Маркус я целуна по бузата с лекотата на стар приятел.
– Обичайните предпазни мерки? – попита го тя.
– Обичайните. Предполага се, че обядвам с Диана – с нея сме приятели от години, така че никой не би се усъмнил.
– Да, Диана ще ти съдейства… – Императрицата хвърли поглед към останалите. – Може ли да им се вярва, Маркус?
– А на теб? – аз пристъпих напред. – На теб може ли да се вярва, домина?
Маркус заговори толкова формално, сякаш беше в Сената.
– Императрицата и аз обмисляме въпроса заедно от смъртта на Юлия, Теа.
– Тогава защо императорът все още не е мъртъв? – Ариус скръсти ръце върху гърдите си. – Ако реша, че искам да видя някого мъртъв, не чакам цели шест месеца, за да го направя.
– Вижте сега… – започна Паулиний.
– Не, той има право да пита. – Маркус погледна към любимия ми. – Императрицата и аз се срещахме известно време, за да се опознаем – и двамата бяхме малко недоверчиви един към друг отначало.
– По принцип обичам да се справям сама… – Изтънченият глас на императрицата беше делови. – Но осъзнах, че са нужни повече хора, за да свалим Домициан. Обмислях да вербувам теб, скъпа моя, но не бях сигурна дали Домициан не е ампутирал всичките ти нерви. Той има склонност да прави това с жените.
Явно с нея не беше успял. Тя огледа кръга, който бяхме оформили.
– Всички ли са съгласни вече?
Паулиний прокара ръка през косата си.
– Преди да продължим – каза той с мъка, – искам едно нещо да стане напълно ясно. Аз няма да го направя. Ще ви улесня пътя, но няма да го извърша собственоръчно. Нито с отрова, нито с нож… – Той извърна поглед. – Поне това му дължа
– Никой не го очаква от теб – увери го императрицата.
Ариус го гледаше с отвращение и аз го смушках с лакът. Той не беше склонен да харесва Паулиний, вероятно защото знаеше, че някога бях делила едно легло с него.
– Но това беше друг свят – бях го уверила аз, – вече почти не си го спомням.
– Нямаш особено добър вкус – беше изръмжал Ариус.
– А твоето легло празно ли беше през всичките тези години, през които си оплаквал смъртта ми? – бях казала язвително аз и той веднага бе заговорил за друго.
Седнахме сконфузено, за да планираме смъртта на един император. Всъщност Ариус, Паулиний и аз се чувствахме неловко. Маркус и императрицата се чувстваха съвсем удобно – те веднага се обърнаха към Ариус.
– Ти си най-логичният избор за убиец – каза Маркус. – Искаш ли да го извършиш?
– Само ми осигурете нож! – Гласът на Ариус звучеше уравновесено, но на мен стомахът ми се сви.
– Та той е обикновен главорез! – избухна Паулиний.
Ариус се подсмихна. Императрицата го погледна замислено.
– Ти беше най-добрият боец в Рим някога, но вече не си млад. Все още ли си най-добрият?
Ариус я удостои с презрително присвиване на очите.
– Да, още е – казах аз. – Може и да са изминали години, откакто се е бил на арената, но и сега е точно толкова добър, колкото тогава. – Може би дори по-добър, добавих в себе си. Защото тогава нямаше какво да обича.
– Няма да е лесно – продължи императрицата. – Съпругът ми може и да изглежда мързелив, но все още може да победи и най-добрите.
– Той спи с кама под възглавницата – добавих аз.
Ариус ме изгледа.
– Ами да.
– Наистина ли? – попита императрицата развеселена. – Има и нововъведения от мое време. Просто от любопитство, скъпа моя, защо никога не го прободе, докато спи?
– Защото исках да живея – отвърнах на удара. – Ами защо ти никога не го прободе, докато спи? И ти си имала точно толкова сгодни случаи, колкото и аз. – Огледах се. – Всеки може да убие един император. По-трудно е след това да оцелееш, че да разказваш историята. И така, ако Ариус убие Домициан за вас, надявам се да има план как да го измъкнем от там жив.