Игра на богове
Шрифт:
Тя го погледна истински смаяна.
— Знам за предателствата и двойните игри в големия бизнес много преди да се запозная с теб. Твоите делови въпроси са твоя работа. Те нямат нищо общо с нас, с чувствата ни един към друг. Ти си мой съпруг. Обичам те и съм до теб, каквото и да се случи.
Усмихна й се и я хвана за ръката. Самоубийството на Манети стана причина да си спомни за друго време от живота си — отдавна не бе мислил за него, но никога нямаше да го забрави. Мередит бе разумна и преди всичко прагматична. Съзнаваше, че бизнесът си
Но какво ли би си помислила за Мариан Хауптман?
— Ясно — Том Райън не желаеше да говори какво се е случило със съпругата му в Йоанина. Но според мен има и още нещо. То именно не ми дава мира — разсъждаваше на глас Мередит, докато се разхождаше с Александър по плажа. — Инцидентът е забулен в особено мълчание. Там са били шепа хора, но дори и да знаят истината, мълчат. Не ме напуска чувството, че или са им платили да си държат устите затворени или са ги заплашили.
Александър се усмихна и я прегърна.
— Ако са им платили да мълчат и ти ги откриеш, просто им предложи по-висока цена — посъветва я той. — Но ако са ги заплашили, както предполагаш, нещата коренно се променят. Трудно би купила някого, който рискува да загуби нещо повече от пари.
Тя го погледна и видя как мекият вечерен бриз роши косата му.
— От личен опит ли говориш?
— Винаги съм смятал, че всеки си има цена — призна той, загледан в осеяното със звезди небе. — Но цената невинаги се изразява в долари.
— Но защо някой ще им плаща, за да мълчат, или ще ги заплашва? — продължаваше да се чуди Мередит. — Какво толкова важно би принудило човек да стигне до там?
— Райън вероятно е искал да защити паметта на съпругата си, имиджа й — предположи Александър.
Мередит поклати глава.
— Не — възрази тя убедено. — Познавах Том Райън. Не обръщаше внимание на клюките и предположенията относно инцидента. Едва ли се е интересувал кой какво мисли. Самият той също не бе склонен да говори по въпроса.
— Кой друг би имал мотив случилото се да не се разчуе? — запита се Александър. — Защо на някой друг, освен на Райън, би му пукало какво е станало в Йоанина?
— Представа нямам. — Мередит поклати глава. — На пръв поглед излиза, че Том е искал всичко да е скрито-покрито. Но репортерският инстинкт ми подсказва, че тук се крие и друго. Не само инцидентът, довел до смъртта на Дейвид и Елизабет, е забулен в тайнственост, а нещо много по-голямо. Някой — не непременно Том Райън — е упражнил доста натиск и е пръснал маса пари — или и двете, — за да прикрие истината.
— В твоята уста звучи направо зловещо — подметна Александър.
— Вероятно — отвърна Мередит сериозно. — Но не е изключено да съм по следите на нещо твърде по-сериозно, по-сложно.
Александър не каза нищо. Самият той търсеше отговор на собствения си въпрос, свързан с Йоанина: каква беше връзката на баща му — ако имаше такава — с
Ако разполагаше с този отговор, сигурно би помогнал на Мередит да открие каквото търси.
— Честито! — поздрави Джордж в понеделник сутринта още от прага на офиса на Александър, влезе и седна. — Вчера в новините видях клипове от мача.
Александър се усмихна.
— Този път победата не беше чак толкова лесна — призна той.
— Мен ако питаш, противникът ти нямаше никакъв шанс — сподели Джордж непринудено и извади цигара от златната си табакера.
— Спортните журналисти имат свой поглед какво да покажат — отвърна Александър. — Излъчваха само най-интересните схватки. — Погледна бележките си. — Каква ти е програмата за следващите една-две седмици?
— Нищо съществено, като се изключат регулярните съвещания с персонала.
— Отложи ги — разпореди Александър. — Трябва ми човек да отиде в Калифорния за среща с доктор Марчуд. Интересува ме как напредват нещата с института за изследване на атомната енергия. Напоследък възникнаха някои проблеми — предимно финансови. Редно е да отида аз, но в момента няма начин да се откъсна, затова ти, приятелю, си логичният ми избор.
— Лесна работа — увери го Джордж. — Ще се погрижа секретарката да отложи съвещанията.
— Кога ще тръгнеш?
— Утре добре ли е?
— Отлично.
Джордж излезе и Александър разтвори италианския вестник, който му бе изпратил негов човек от Рим. На трета страница имаше снимка на Карло Манети с дъщеря му от по-щастливи времена. В статията Донатела Манети обвиняваше Александър и „Киракис корпорейшън“ за самоубийството на баща си. Твърдеше, че зад уговарянето на крупните заеми, направени от Манети, стои Александър и по този начин го е подготвил за „падане“. В едно отношение беше права: някой е уредил Манети да получи големи заеми, а после — когато италианецът е бил затруднен — е поискал парите да бъдат върнати незабавно. Александър прецени какви огромни усилия беше положил този някой, та нещата да изглеждат сякаш „Киракис корпорейшън“ е в дъното на цялата работа. Карло Манети бе само пионка за човека, който преследваше Александър Киракис.
Кой беше той?
Кицбюел, Австрия
На терасата на хотел „Тенерхоф“ самотен мъж преглеждаше сутрешния вестник, докато приключваше със закуската. На трета страница имаше снимка на Карло Манети и статия за последствията от самоубийството му. Препрочитайки краткия материал, по устните му заигра усмивка. Вероятно би изпитал състрадание към опечалената дъщеря на Манети, ако моментът не бе така подходящ, а поведението на Манети не отговаряше така пълно на плановете му. От вестника широката публика щеше да разбере, че стремежът на Александър Киракис към власт е вече унищожителен.