Изпепелена
Шрифт:
– Вероятно.
– А какво биха направили, ако си мислят, че пак си отишла в тунелите?
– Ще дойдат да ме нападнат - отвърна Стиви Рей.
– В такъв случай използвай елемента си, за да им покажеш, че си там. Можеш да го направиш, нали?
Никога не се бях замисляла за такава възможност -примига Стиви Рей.
– Това е гениално, Крамиша!
– възкликна Далас.
– Абсолютно! Сега слушайте и нека да пробвам нещо каза Стиви Рей.
Тя забърза към края на паркинга. Там имаше няколко стари дъба, метална
– Земя, ела при мен - прошепна тя.
Изведнъж земята се затопли и около нея се разнесе ухание на диви цветя и буйна трева. Стиви Рей притисна ръце към земята, която толкова обичаше, и се наслаждаваше на връзката си с нея. Като почувства как топлината и силата на елемента й я изпълниха, тя заговори:
– Да! Познавам те, мога да те почувствам в себе си и себе си в теб. Моля те, направи нещо за мен. Занеси част от тази магия, това чудо, което е смесица от нас двете, в главния тунел под депото. Нека бъде сякаш аз съм там. Нека да бъде толкова силно, че всеки, който се намира в теб, да го усети.
Стиви Рей затвори очи и си представи светеща нишка зелена енергия, която напуска тялото й и се спуска в земята, изпълва тунела точно до старата й стая под депото.
– Благодаря ти, земя. Благодаря ти, че си моят елемент. Можеш да си вървиш.
Когато се върна при групата, всички я гледаха с ококорени очи.
Какво? попита тя неразбирашо.
– Беше невероятно - отвърна Далас с глас, изпълнен с почитание.
– Да, ти цялата бе обвита в зелена светлина и сияеше -каза Крамиша.
– Никога не съм виждала такова нещо.
– Беше много яко — каза Джони Бий и останалите кимнаха в знак на съгласие.
Стиви Рей се усмихна, понеже се почувства като истинска Висша жрица:
– Е, поне съм сигурна, че работи.
– Мислиш ли?
– попита Далас.
Да - отвърна тя и те се спогледаха така, че стомахът й потрепна. Трябваше да се отърси от това усещане и да се концентрира.
– Е, добре, да тръгваме тогава.
Те тръгнаха към колите и Далас сложи ръка на рамото на Стиви Рей. Тя нямаше нищо против да е по-близо до него.
Гордея се с теб, момиче - каза той.
– Благодаря.
Тя протегна ръка през кръста му и я пъхна в задния му джоб.
– И се радвам, че този път ни вземаш със себе си.
Така трябва да постъпя. А и сме по-силни, когато сме заедно.
Той спря и я придърпа към себе си. Наведе се и прошепна на милиметри от устните й:
– Точно така е. По-силни сме, когато сме заедно.
После я целуна с неочаквана собственическа страст. И
преди да го осъзнае напълно, тя го целуваше в отговор. Харесваше й начинът, по който неговото твърдо, познато и нормално тяло я караше да се чувства.
Вие двамата защо не си вземете стая?
– извика Крамиша след тях и се вмъкна на задната седалка на колата.
Стиви Рей се изхили, странно замаяна, особено след като мисълта Осъзнай се, ти дори не можеш да се целуваш с другия, премина през главата й.
Далас неохотно я пусна да се отдръпне от него и да седне на шофьорското място. Точно преди и той да влезе, погледите им се срещнаха и той й каза нежно:
– Идеята за стая никак не ми звучи зле.
Стиви Рей усети как се изчервява и отново се изкикоти.
– Чух тази простотия, Далас извика Крамиша от задната седалка.
– Затова искам да ви кажа да се концентрирате над лошите, които разкъсват гърла.
– Аз мога да правя няколко неща едновременно изсмя се Стиви Рей отново.
– Както и да е, нека да тръгваме. Имам странно предчувствие.
Стиви Рей изведнъж стана сериозна:
– Странно предчувствие? Да не би да си написала друго стихотворение? Искам да кажа, освен онези двете, които ми показа.
Не. Освен това не говоря за червените,
Стиви Рей се намръщи.
– За какво друго би могла да говориш?
– попита Далас.
Крамиша погледна Стиви Рей настоятелно, преди да отговори:
– За нищо. Явно ме е подгонила някаква параноя. А вие двамата се смучете, вместо да се концентрирате над работата, която ни чака.
– Концентрирана съм над нея - каза Стиви Рей и отмести поглед от Крамиша, за да внимава в пътя.
– Да, не забравяй, че моето момиче е Висша Жрица, а те могат да правят много работи едновременно.
Крамиша само изсум гя.
Пътуването до депото беше кратко и мълчаливо. Стиви Рей бе превъзбудена от предупреждението на Крамиша. Тя знае за Репхайм. Мисълта се прокрадна в ума й и тя моментално я стъпка.
Крамиша не може да знае за Репхайм. Просто знаеше, че има друг. Никой не знае за Репхайм.
Освен червените новаци в депото.
Обзе я паника. Какво би могла да направи, ако Никол и останалите разкажат за Репхайм? Стиви Рей можеше да си представи сцената. Никол ще бъде жестока и груба. Нейните новаци ще бъдат напълно шокирани и отвратени. Не биха повярвали, че е възможно тя да...
Изведнъж осъзна решението на проблема си и едва не възкликна гласно. Нейните навици не биха повярвали, че е възможно тя да се е обвързала с гарван-демон. Изобщо. Така че тя просто ще отрича. И без това нямаха никакви доказателства. Да, кръвта й може би мирише странно, но тя вече намери обяснение за това. Мракът пи от нея, така че е нормално да мирише по необикновен начин. Крамиша повярва на това, както и Ленобия. И останалите ще повярват. Ще бъде нейната дума, думата на Висшата Жрица, срещу думата на група хлапета, които се опитаха да я убият.