Изпепелена
Шрифт:
Изстрелите бяха оглушително силни. Звукът отекваше болезнено отново и отново, докато Стиви Рей загуби представа колко на брой са били.
Тя не чуваше виковете на свирепите новаци, когато куршумите рикошираха в бариерата и се забиваха в телата им, но видя Стар да пада и кървав фонтан да бликва от главата му. Още две хлапета се свлякоха на земята.
Настъпи хаос и новаците от кухнята, които не бяха ранени, започнаха да се бутат и да се катерят един върху друг в борбата си да стигнат до тесния проход,
Никол не помръдваше. Тя държеше празния пистолет, гледаше свирепо и се канеше отново да натисне спусъка, но Стиви Рей я спря:
– Не! Достатъчно! ^
Осланяйки се на инстинкта си и на земята, Стиви Рей
затвори светещите си длани точно пред Никол. Земята се разпука и в отсрещния край на кухнята се отвори дупка.
Тръгвай си и никога повече не се връщай - извика тя.
Като отмъстителна богиня Стиви Рей запрати елемента си към Никол, Къртис и останалите, които все още бяха с тях. Силата на земята ги завъртя и ги засили към току-що отворилия се тунел. Никол започна да сипе клетви по неин адрес, а Стиви Рей просто махна с ръка:
– Заведи ги далеч оттук и затвори пътя след тях - каза тя с глас, многократно усилен от мощта на земята.
– Ако не вървят, зарови ги живи.
Последната сцена, в която Стиви Рей видя Никол, бе как тя крещи на Къртис да влезе по-бързо в тунела.
После той се затвори и настъпи тишина.
– Хайде - каза Стиви Рей. Без да си дава време да помисли, тя се втурна към кухнята право към ранените и кър-вящи тела, които Никол бе оставила. Бяха петима. Трима, включително Стар, бяха улучени от рикоширали куршуми. Останалите двама бяха стъпкани.
– Всички са мъртви - каза Стиви Рей, макар да й се струваше странно, че гласът й прозвуча спокойно.
– Джони Бий, Елиът, Монтоя и аз ще се отървем от тях -каза Далас и я стисна за рамото.
– Ще дойда с вас - каза Стиви Рей.
– Трябва да отворя земята, за да ги погребем. Няма да го правим тук. Не искам да стоят тук, където ще живеем.
– Добре, както прецениш - каза той и докосна лицето й нежно.
Ето, сложете ги в тези спални чували каза Крамиша и си проправи път до телата в кухнята.
– Благодаря, Крамиша - отвърна Стиви Рей и веднага взе чувалите от ръцете й, за да ги разкопчае.
Някакъв шум привлече вниманието им към входа, където стояха Венера, Софи и Шанън Комптън с пребледнели лица. Софи подсмърчаше, но от очите й не се стичаха сълзи.
Идете в хамъра всички - каза им Стиви Рей - и ни чакайте там. Ще се върнем в училището, няма да оставаме да спим тук тази нощ. Става ли?
Трите момичета кимнаха и както се държаха за ръце, изчезнаха в тунела.
– Определено ще имат нужда от помощ тази вечер - каза Крамиша.
– А ти нямаш ли?
– попита Стиви Рей.
Не. Аз съм била доброволка в спешното отделение на „Св. Джон“, Виждала съм какво ли не.
На Стиви Рей й се искаше и тя да имаше подобен опит. Притисна устни и се опита да не мисли за това, което прави, докато закопчаваше циповете на спалните чували върху мъртвите. Последва момчетата, които понесоха телата и пъшкаха под тежестта им. Като излязоха навън, тя ги поведе към тъмна част зад железопътните релси. Стиви Рей коленичи и докосна с ръце земята:
Отвори се и пусни тези деца да се завърнат при теб.
Земята потрепна като козината на животно и се разтвори дълбок, тесен отвор.
Хайде, момчета, сложете ги вътре - каза тя.
Те последваха заповедта й мълчаливо и без колебание. Когато и последното тяло изчезна, Стиви Рей се обърна към богинята:
– Никс, знам, че тези хлапета са взели някои грешни решения, но не мисля, че вината е изцяло тяхна. Те са мои новаци и като тяхна Висша Жрица те моля да им покажеш нежност и да им позволиш да познаят покоя, който не успяха да получат тук. — После тя махна с ръка пред себе си.
– Затвори се, моля те.
Земята се подчини на нареждането.
Когато се изправи, Стиви Рей се чувстваше поне на сто години. Далас се опита да я докосне, но тя се върна с бърза крачка към депото.
– Далас, ще погледнете ли с Джони Бий дали наоколо не е останало още някое от тези хлапета? Искам да са сигурни, че не са желани повече тук. Аз отивам в кухнята, ще се видим там после, става ли?
– Ти решаваш, момиче - каза Далас и двамата с Джони Бий се отдалечиха.
– Останалите можете да изчакате в хамъра каза им тя.
Всички мълчаливо се насочиха към паркинга.
Стиви Рей се върна в подгизналата от кръв кухня. Крами-ша бе все още там. Беше открила кутия с огромни чували за боклук и тъпчеше отпадъците в тях, като си мърмореше нещо. Стиви Рей не продума. Просто взе един чувал и се присъедини към нея. Когато поприключиха, Стиви Рей й каза:
– Добре, вече можеш да си вървиш. Ще направя някои работи, за да се отърва от тази кръв.
Крамиша хвърли поглед на зацапания под.
– Дори не е попила - каза тя.
– Знам, ще оправя това — отвърна Стиви Рей.
– Хей - погледна я Крамиша.
– Може да си Висша Жрица и т.н., но не можеш да оправиш абсолютно всичко.
– Мисля, че една добра Висша Жрица би трябвало да може да оправи всичко.
Мисля, че една добра Висша Жрица не се самонаказва за неща, които са извън нейния контрол.
– От теб би станала чудесна Висша Жрица, Крамиша.
Крамиша изсумтя:
– Аз вече си имам длъжност. Не ми пробутвай повече га-дости. Едва понасям тези с поезията.