Изпепелена
Шрифт:
И тогава Стиви Рей го забеляза. Висеше от тавана над главите на свирепите хлапета като развълнувано море от черно мастило, призрачно и изпълнено с мрак.
Мрак...
Стиви Рей преглътна порива на паника, който я обзе, и се концентрира върху Никол. Знаеше какво трябва да направи. Трябваше да приключи с това още сега, преди Мракът да е усилил влиянието, което и без това имаше върху тях.
Вместо да отговори на Никол, Стиви Рей си пое дълбоко дъх и се концентрира:
– Земя, ела при мен!
Когато усети земята под краката си и стените около
– Както винаги, не си разбрала правилно, Никол. Не възнамерявам да ти казвам какво да правиш.
Стиви Рей говореше спокойно и логично. От ококорените очи на Никол се досещаше, че сигурно отново е обгърната с тази зелена светлина, която се появи около нея в Дома на нощта точно преди да тръгнат. Тя вдигна леко ръце нагоре, за да привлече повече от вибрациите на енергията, която земята й изпращаше.
– Искам да ви дам право на избор, а после ще посрещнете последиците от решението си. Точно както и всеки от нас.
– А какво ще кажеш да си замъкнете грозните задници обратно в Дома на нощта при онези безгръбначни шибаня-ци, които наричат себе си вампири?
– отвърна Никол.
– Никол, никога не съм те харесвала особено. Винаги съм си мислела, че си много тежък случай на тъпанарка. Сега съм убедена в това каза Крамиша и застана от другата страна на Стиви Рей.
– И не ми харесва как говориш на нашата Висша Жрица.
– Крамиша, не ми пука какво харесваш и какво не. А тя на мен въобще не ми е Висша Жрица!
– изкрещя Никол, пръскайки плюнки.
Адска гадост - намеси се Венера, - Може би трябва да преосмислиш тази работа с имиджа си на зла. Прави те много, много грозна,
– Силата никога не може да е грозна. А аз имам сила заяви Никол.
Стиви Рей нямаше нужда да поглежда нагоре, за да разбере, че Мракът, който се стичаше от тавана на тунела, ставаше по-гъст,
– Добре, достатъчно. Вие явно не можете да бъдете любезни, така че нека да преминем към същността. Всеки от вас трябва да реши сам за себе си. Стиви Рей погледна в очите всеки един от новаците зад Никол, като се надяваше, че ще накара поне някой от тях да се замисли.
– Може да изберете Светлината. В този случай избирате доброто и следвате пътя на богинята. Ще можете да останете с нас. Започваме училище в понеделник, но ще продължим да живеем тук, в нашите тунели, където сме обградени от земя и се чувстваме комфортно. Можете да изберете и Мрака.
– Стиви Рей видя как Никол потрепна изненадано, когато чу името му.
– Да, аз знам всичко за Мрака. И мога да ти кажа, че да си имаш работа с него по какъвто и да е повод е много голяма грешка. Но ако това е вашият избор, тогава ще трябва да си тръгнете оттук. Поотделно и никога да не се връщате повече.
– Не можеш да ни принудиш!
– извика Къртис.
– Мога - отвърна Стиви Рей и вдигна ръце, стиснати в юмруци. А и няма да съм само аз. Ленобия ще съобщи за вас на Висшия Съвет. Ще бъдете официално прогонени от всеки Дом на нощта в целия свят.
– Хей, Никол. Както Венера вече отбеляза, изглеждаш ужасно. Как се чувстваш?
– попита изведнъж Крамиша. Тя говореше силно, за да могат да я чуят всички.
– Колко от вас напоследък са кашляли и са се чувствали скапано? Тук нямате възрастен вампир от доста време, нали така?
Боже, как можах да забравя за това!
– възкликна Стиви Рей към Крамиша, а после отново се обърна към Никол.
– Е, колко от вас искат да умрат? Отново и окончателно.
– Явно да си червен новак не е много по-различно каза Далас.
– Да, при всички положения умираш, ако нямаш възрастен наоколо — добави Крамиша самодоволно. — Но вие сте наясно с това, понеже веднъж вече сте умирали. Искате ли го пак?
– Така, нека вече всеки да вземе решение - каза Стиви Рей, която все още държеше вдигнати светещите си в зелена светлина юмруци.
– Повече от ясно е, че няма да ге изберем за наша Висша Жрица!
– извика насреща й Никол.
– И никой от вас не би го направил, ако знаехте истината за нея - обърна се тя към останалите. С усмивка като на чеширската котка тя каза думите, от които Стиви Рей най-много се страхуваше: - Обзалагам се, че не ви е разказала как спаси един гарван-демон, нали?
– Лъжкиня - отвърна Стиви Рей и срешна погледа на Никол, без да трепне.
Откъде знаеш, че има гарван-демон в Тулса?
– попита Далас.
Никол изсумтя:
Той беше тук. Вашата безценна Висша Жрица спаси живота му. Чрез него успяхме да я примамим на покрива. Тя се качи там, за да го спаси отново.
– Това са пълни глупости!
– извика Далас.
Той притисна длани към циментовата стена. Стиви Рей усети как косата й се наелектризира.
– О, ти наистина си успяла да ги заблудиш - каза присмехулно Никол.
Достатъчно. Да приключваме с това - заяви Стиви Рей.
– Избирайте. Сега. Светлината или Мрака, кое да бъде?
– Ние вече сме направили своя избор.
Ръката на Никол се мушна под широката й тениска и извади пистолет, който насочи точно към главата на Стиви Рей.
Тя се ужаси за миг, след което чу още две щраквания и видя как Стар и Къртис насочват други два пистолета към Далас и Крамиша.
Ето това вече я вбеси и всичко се разигра много бързо.
– Защити ни, земя - извика Стиви Рей. Тя разпери ръцете си, отпусна юмруците и си представи как земята ги обвива като в пашкул. Въздухът около нея светеше в зелено. И щом бариерата се появи, Стиви Рей видя как мазният, мастилен Мрак, който се спускаше от тавана, започна да се разсейва.
О, по дяволите, не можеш да насочваш това срещу мен!
– извика Далас.
Той затвори очи и се концентрира. Докосна стените на тунела. Чу се пукане. Къртис извика и изпусна пистолета. В този момент Никол нададе див, първичен и силен рев, който беше присъщ по-скоро на разярено животно, отколкото на момиче. И натисна спусъка.