Изпепелена
Шрифт:
– Той за малко не те уби в магическия кръг! _
– Той беше този, който ме спаси!
– изкрещя Стиви Рей.
– Ако не беше дошъл да ми помогне, онзи бял бик щеше да ми види сметката.
Думите й не му направиха никакво впечатление.
– Ти си пазила това нещо в тайна. Лъгала си всички!
– По дяволите, Далас! Просто не знаех какво друго да
направя.
– Ти ме излъга, кучка такава! u
– Не смей да ми говориш така!
– извика
зашлеви. Силно.
Далас залитна една крачка назад.
– Какво, по дяволите, ти е направил?
– Имаш предвид освен че два пъти спаси живота ми ли.
Нищо!
– Напълно е разбъркал главата ти!
– извика Далас. Мракът продължаваше да се спуска като мъгла от тавана,
сякаш бе намерил пролука, и ставаше все по-осезаем. Обви
се около Далас, покри главата и раменете му, а постепенно и цялото му тяло. Изглеждаше като овързан от множество черни змии. Но те не разрязаха кожата му. Той дори не усещаше лъщящата тъма, която го покриваше.
– Съвсем добре съм си с главата. Нищо не ми е правил -каза Стиви Рей.
Изведнъж очите й се разшириха, сякаш едва сега забеляза Мрака. Отстъпи крачка назад, за да не я омърси това, което го обвиваше.
– Далас, слушай ме. Мисли. Познаваш ме. Това не е как-вото ти изглежда.
Репхайм видя ясно промяната, която настъпи в Далас. Отдръпването й от него я предизвика, заедно с влиянието на Мрака, който го обгръщаше.
Направил те е гадна кучка и лъжкиня! Трябва някой да ти набие малко акъл в главата, момиче!
Далас посегна, сякаш се кани да я удари.
Репхайм не се поколеба. Скочи и затвори пространството между тях, като го изблъска от Стиви Рей и застана пред нея.
– Не го наранявай!
– извика тя и хвана ръката му, за да не направи нещо на момчето. Той просто е откачил. Не би ме наранил наистина.
– Мисля, че го подценяваш каза й той.
– Определено това й е грешката - ухили се самодоволно Далас.
Репхайм не разбра откъде дойде болката. Просто усети бялата й жега. Тялото му се разтресе. Гърбът му се прегъна в агония. Смътно, като през сив воал, той виждаше Далас, очите му светеха в неестествено яркочервено и държеше една от жиците, които се подаваха от стената.
– Репхайм! извика Стиви Рей.
Тя тръгна към него, но после се спря и се насочи към Далас.
Спри! Пусни го!
– извика тя на момчето и дръпна ръката му.
Червените му очи я прободоха.
– Мисля да го изпържа. И тогава, какъвто и извратен кон троя да има върху теб, ще е приключил. Ние с теб можем да сме заедно и няма да кажа на никого какво се е случило тук, поне докато си с мен.
Репхайм осъзна, че Мракът вече не обгражда тялото на момчето. Той се беше просмукал в него. Това увеличаваше всички сили, които то притежаваше.
Осъзна също и без съмнение, че Далас възнамерява да го
убие.
– Земя, ела при мен, нуждая се от теб.
Той чу думите на Стиви Рей през замъгленото си съзнание, сякаш тя е свещ, която се опитваше да достигне до него през гъста мъгла. С огромни усилия той концентрира вниманието си върху нея. Погледите им се срещнаха и думите й достигнаха до него, изведнъж ясни, силни и категорични:
– Защити го от Далас, защото Репхайм ми принадлежи.
Тя махна към Репхайм, сякаш му подхвърли нещо. Така
и беше. Зелената светлина достигна тялото му и прекъсна каквото и да бе това, което Далас пращаше по него. Задъхан, той остана на земята свит на кълбо, сякаш искаше да попие каквото е останало от силата на земята.
Далас се обърна към Стиви Рей:
– Ти току-що каза, че това същество ти принадлежи.
Гласът на момчето беше като смърт. Репхайм притисна
тялото си към земята с надеждата тя да го излекува достатъчно, за да достигне Стиви Рей.
– Да, така е. Трудно ми е да го обясня и разбирам, че си ядосан' Но Репхайм ми принадлежи.
– Погледът й се откъсна от Далас и погледна него.
– А мисля, че колкото и странно да звучи, аз също му принадлежа.
– Не звучи странно, звучи извратено.
Преди Репхайм да успее да се изправи на крака, Далас насочи пръст към нея. Последва оглушителен пукот и Стиви Рей се озова в средата на ярка, зелена светлина. Веждите й бяха смръщени и тя клатеше глава:
– Опита се да ме нараниш? Ти наистина искаше да ме нараниш, Далас?
– Ти избра това същество пред мен!
– изкрещя той.
– И правилно съм постъпила!
– Знаеш ли какво, ако това ти е правилното, не искам да имам нищо общо с него. Искам точно обратното!
Още щом произнесе тези думи, Далас извика, изпусна жицата и падна на колене, превивайки се.
– Далас, добре ли си?
Стиви Рей се доближи колебливо до него.
– Стой настрана от него - изръмжа Репхайм, като едва се изправи на крака.
Вместо да продължи към Далас, Стиви Рей се обърна към Репхайм и го подпря на рамото си.
Добре ли си? Изглеждаш ми малко изпържен.
– Изпържен?
– противно на всичко, тя пак го накара да се усмихне.
– Какво имаш предвид?
– Това - и тя му посочи едно от перата му, което беше поизгоряло.
– Малко си хрупкав по краищата.
– Докосваш го! Сигурно се чукаш с него! По дяволите, радвам се, че ни прекъсна, преди да сме го направили. Не ща да съм втори след някакво чудовище!
– Далас, това е просто... започна Стиви Рей, но когато го погледна, думите й секнаха.
– Да, да. Вече не съм някакъв смотан новак.
Чисто нови червени татуировки с формата на удрящи камшици оформяха лицето на Далас. Репхайм си помисли, че притеснително много приличат на нишките на Мрака, с които белият бик го беше привързал. Очите му светеха в яркочервено, а тялото му някак бе наедряло, издуто от новата мощ, която беше придобил.