Изпепелена
Шрифт:
А какво би станало, ако някой от тях действително реши да избере Светлината и остане тук е нея и останалите?
Тогава ще трябва да държи устата си затворена или няма да може да остане, беше мрачната мисъл, която я споходи, докато паркираше пред депото и събираше новаците си.
– Добре, готови ли сте да влизаме? Искам да не ги подценявате - каза Стиви Рей.
Без никакви разговори Далас застана зад нея, а Джони Бий го последва. Останалите тръгнаха след тях, избутвайки настрана решетката, измамно изглеждаща като цимен-тирана, която им осигуряваше лесен
Изглеждаше почти както го бяха оставили. Имаше малко повече боклук, но си беше същото тъмно и студено мазе.
– Виждаш ли?
– попита я Далас.
– Разбира се, но мисля да запаля факлите по стените, веднага щом намеря кибрит или нещо такова, за да можете да виждате и вие.
Аз имам запалка - каза Крамиша и взе да рови в огромната си чанта.
– Крамиша, само не ми казвай, че пушиш - каза Стиви Рей и грабна запалката от ръцете й.
– Не, не пуша. Това е глупаво. Но обичам да съм подготвена. А една запалка влиза в употреба от време на време. Например сега.
Стиви Рей започна да се спуска по металната стълба, но Далас сложи ръка на рамото й и я спря:
– Нека аз да сляза пръв. Мен не смятат да ме убиват.
– Откъде знаеш?
– възрази Стиви Рей, но го пусна да слезе пръв.
Тя слезе след него, а Джони Бий тръгна плътно след нея.
Накара и двамата да я чакат при края на стълбата, докато се придвижи с пълна увереност през непрогледния мрак до първия от старовремските керосинови фенери, които на-времето бе помогнала да закачат на стари железничарски пирони по извитата стена на тунела. Тя запали фенера и се обърна, за да се усмихне самодоволно на момчетата си:
– Сега е по-добре, нали?
– Добра работа, момиче усмихна й се Далас. После се поколеба и наклони глава леко.
– Чуваш ли това?
Стиви Рей погледна въпросително към Джони Бий, който в този момент помагаше на Крамиша да слезе по стълбата.
– Какво да чуя, Далас?
– попита го тя.
Той притисна ръка към грубия бетон на стената:
– Това!
Звучеше като хипнотизиран.
Далас, да не се побърка?
– каза Крамиша.
Той я погледна през рамо:
– Не съм сигурен, но ми се струва, че чувам бръмченето на електрическите кабели.
Това е нелепо отвърна Крамиша.
– Е, ти винаги си бил много добър с електрическите работи - каза Стиви Рей.
– Да, но никога не съм ги чувал преди. Сериозно. А сега мога да чуя бръмченето на тока през кабелите.
– Може би това е някаква дарба, която имаш и досега не си забелязвал - предположи Стиви Рей.
– Но електричеството не идва от богинята. Как е възможно да има такава дарба?
– попита Крамиша и хвърли към Далас подозрителен поглед.
– Защо да не е от Никс?
– попита Стиви Рей.
– Ако трябва да съм честна, виждала съм и по-странни неща от новак с дарба за електричество. Като... например бял бик, който символизира Мрака.
– Имаш право - съгласи се Крамиша.
– Значи мислите, че може наистина да имам дарба?
– възкликна Далас и изглеждаше замаян.
– Разбира се, че може - каза Стиви Рей.
– Ако е така, направи нещо, с което да ни помогнеш каза Джони Бий и помогна на Шанън Комптън и Венера да слязат по стълбата.
– Как бих могъл да помогна?
– Ами, например, опитай се по бръмченето да разбереш дали онези гадняри са използвали електричество тук напоследък - предложи Крамиша.
– Ще проверя - каза Далас и се обърна към стената, притисна длани към бетона и затвори очи. Само след няколко секунди очите му се отвориха и той ахна изненадано. Погледът му се насочи направо към Стиви Рей.
– Да, използвали са електричество. И в момента също използват. В кухнята.
– Значи ето къде отиваме - отвърна Стиви Рей.
ДВАЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Стиви Рей
– Наистина ме вбесяват - каза Стиви Рей и подритна поредната празна бутилка, която се търкаляше наоколо.
– Големи са мърлъовци и гадняри - съгласи се Крамиша.
– Боже, ако ме изцапат, наистина ще се ядосам - изръмжа Венера.
– Мисля, че трябва да се концентрираме - каза Далас.
Той все още държеше ръката си върху бетонната стена.
Колкото повече наближаваха кухнята, толкова по-нетърпе-лив ставаше.
– Далас е прав каза Стиви Рей.
– Първо трябва да ги изритаме оттук, а после да се притесняваме за нещата си.
– Все още имаме златната карта на Афродита - каза Крамиша.
– Е, това доста ще ни улесни да пооправим тук - въздъхна с облекчение Венера.
Венера, ще ти е нужно много повече от кредитна карта, за да оправиш гадостта, в която си се превърнала. Ироничният глас се чу от сенките на тунела пред тях.
– Виж се, питомна и скучна. А си мислех, че имаш сериозен потенциал да си готина.
Венера и останалите спряха на място.
– Да съм питомна и скучна?
– Смехът на Венера бе точно толкова саркастичен, колкото и гласът на Никол. Явно представата ти за готино е изтръгване на гръкляни. Моля те. Това изобщо не може да бъде привлекателно.
– Хей, не се отказвай, преди да си пробвала - каза Никол и отметна одеялото, което покриваше входа на кухнята.
Светлината от вътрешността на стаята я огряваше като в рамка. Изглеждаше по-слаба и по-твърда, отколкото Стиви Рей си я спомняше. Стар и Къртис стояха малко зад нея, а зад тях още поне десетина червенооки ги гледаха злобно.
Стиви Рей пристъпи напред. Гадните червени очи на Никол се откъснаха от Венера и се насочиха към нея.
– О, ти си дошла тук отново да се позабавляваме?
Не смятам да се забавлявам с теб, Никол. А и ти приключи със „забавленията“ - Стиви Рей нарисува кавички във въздуха с хора.
– Ти не можеш да ни казваш какво да правим!
Думите направо изригнаха от Никол. Зад нея Стар и Кър-
тис оголиха зъби и издадоха звук, който приличаше повече на ръмжене, отколкото на смях. Хлапетата зад тях нервно се размърдаха.