Изпепелена
Шрифт:
— Старк е червен вампир. Той е различен от всички нас. Ако се покаже на директна слънчева светлина, ще изгори напълно.
Покрийте прозорците - заповяда Сеорас.
Воините моментално изпълниха заповедта и покриха прозорците с плътни завеси от червено кадифе, които Старк не беше забелязал досега.
Очите му привикнаха към тъмнината в мрачната стая, още преди воините да запалят всички свещи в огромния свещник с формата на дърво. Видя как Сеорас се качи на подиума и зае мястото отляво на своята кралица. Застана там с почти осезаема увереност.
Сгиат вдигна ръка и помилва своя воин леко, но интимно. Тя не гледаше към Сеорас, но Старк не го изпускаше от поглед. Той я гледаше с изражение, което Старк разбираше напълно. Той не е просто бранител. Той е Бранителят. И я обича.
_ Приближете се. Оставете младата кралица пред мен.
Старк кимна. Колоната се придвижи напред и всички се наведоха, като поставиха носилката на Зоуи върху мраморния под в краката на кралицата.
– Не можеш да стоиш на светлина. Какво друго е различното при теб?
– попита Сгиат, когато и последните свещи бяха запалени и стаята засвети с топлото жълто сияние на пламъците.
Воините се оттеглиха и сякаш изчезнаха в сенчестите ъгли на залата. Старк обърна поглед към Кралицата и нейния Бранител и й отвърна бързо, без да губи и без това малкото време, с което разполагаше.
_ Налага се да спя през цялото време на деня, до залез слънце. Имам по-силна жажда за кръв от обикновените вампири. Не мога да вляза в частен дом без разрешение. Може да има и други разлики, но не съм червен от достатъчно дълго и не съм ги открил все още.
– Вярно ли е, че си умрял и после възкръснал? — попита
тя.
Да - отвърна той бързо и решително, с надеждата, че тя няма да го разпитва повече по този въпрос.
– Много интересно...
– промърмори Сгиат.
– Ден ли беше или нощ, когато душата на кралицата ти се е пръснала? Заради това ли не си успял да я защитиш? — попита Сеорас.
Прозвуча, сякаш воинът изстреля въпроса директно от сърцето си и Старк срещна погледа му смело, като каза истината:
– Не, не беше ден. Не се провалих заради това. Провалих
се, защото допуснах грешка.
– Предполагам, че Жриците от Висшия Съвет са ти обяснили, че пръсната душа е сигурна смърт за една Висша Жрица, а често и за нейния воин. Защо смяташ, че идването ти тук може да промени това? — попита Сгиат.
– Защото, както казах и преди, Зоуи не е просто Висша Жрица. Тя е различна, тя е нещо много повече. И защото не искам да съм просто неин воин. Искам да съм неин Бранител.
– Значи искаш да умреш заради нея.
Сеорас не каза това като въпрос, но Старк кимна:
– Да, бих умрял заради нея.
– Но той е наясно, че ако умре, ще загуби всички шансове да я върне в тялото й - обади се Афродита и двамата с Дарий пристъпиха напред. Това е, което са пробвали другите воини, но никой от тях не е постигнал успех.
– Той иска да използва биковете и древните пътища, за да стигне до Отвъдното, без да умира - каза Дарий.
Сеорас се засмя, но без веселие:
– Не може да очаквате да влезе в Отвъдното, като преследва митове и мълви.
– Над този замък се вее флагът на черния бик - каза Старк.
– Говориш за тара - стар и отдавна забравен символизъм, какъвто е и моят остров - отвърна Сгиат.
Ние си спомнихте за твоя остров - поправи я Старк.
– А биковете не са забравени в Тулса - каза Афродита.
– И двамата са били призовани в този свят снощи.
Настъпи внезапна тишина, в която лицето на Сгиат изразяваше неприкрит шок, а воинът й зачака с готовност.
– Разкажи ни - каза той.
Набързо и без никакъв сарказъм, което беше необичайно за нея, Афродита им разказа за Танатос и информацията, която им даде за биковете. После как Стиви Рей е призовала първоначално грешния бик, а през това време Деймиън и останалите са ровели в библиотеката, в резултат на което са открили предсказаната от белия бик кръвна връзка на Старк с острова на Сгиат.
Кажи ми отново какво точно е предсказал белият бик - каза Сгиат.
– Воинът трябва да потърси в кръвта си мост към Острова на жените, а после да се пребори със себе си, за да достигне мястото. Само признаването на едното пред другото ще му позволи да се събере с неговата Жрица. След като се съберат, единствено тя, а не той, ще може да реши дали да се върне или не - цитира Старк.
Сгиат погледна изумено към своя воин:
Белият бик му е дал път към Отвъдното.
Сеорас кимна:
– Да, но само път. Останалото трябва да го постигне сам.
– Обяснете ми!
– извика Старк, който не можеше да сдържа отчаянието си повече.
– Какво, по дяволите, трябва да направя, за да се добера дотам?
– Един воин не може да отиде в Отвъдното жив - започна Сгиат.
– Само Висша Жрица има тази способност и не всяка може да получи достъп дотам.
– Знам това каза Старк през зъби. Но, както и вие казахте, бикът ме пуска.
– Не - поправи го Сеорас.
– Позволява ти да стъпиш на пътя, не да влезеш. Не можеш да влезеш там като воин.
– Но аз съм воин! Как тогава да вляза? И какво значи тази част, дето трябва да се преборя със себе си?
– Това е първоизточникът на древните религии. Много отдавна мъжете са могли да служат на богинята и на останалите богове не само в ролята на воини — обясни Сгиат.
– Някои от тях са били шамани — добави Сеорас.
– Добре, значи трябва да стана и шаман, така ли?
– попита Старк объркано.
– Има само един воин, който е успял да стане и шаман - каза Сгиат и хвана ръката на Сеорас, за да илюстрира думите си.