Когато лъвът се храни
Шрифт:
— О, Гари! — нацупи се Ана. — Нима не ме обичаш достатъчно, за да ми подариш един меден месец?
— Струва ми се, че… — Поколеба се, после продължи: — Ама, разбира се, просто не бях мислил за това. — На лицето му се разля широка усмивка, издаваща вълнението му. — Къде да отидем?
— Можем да се качим на пощенския параход и да плаваме по крайбрежието чак до Кейптаун — предложи тя.
— Ами да! — Той моментално възприе идеята. — Ще бъде много забавно.
— Ама, Гари… — Жаждата й за приключения поизбледня. — Аз имам тук само тези
Тя докосна облеклото си. Гари също изтрезня от първоначалното опиянение, докато се мъчеше да се пребори с този нов проблем. И ето че намери решение.
— Ще ти купим още няколко!
— О, Гари, наистина ли? Нима наистина можем?
— Ще ти купим всичко, което може да ти потрябва, даже повече, отколкото е необходимо. Хайде, допий си кафето и ще слезем в града да видим какво има.
— Готова съм. — Стана от масата.
24
Настаниха се в самостоятелна каюта на парахода „Дъ Нотар Каел“, пътуващ от Порт Натал до Кейптаун. На борда имаше и други млади хора. Ана, облечена в новите си елегантни дрехи, сияеща от възбуда, стана център на малка весела група хора, които играеха на палубата, хранеха се, танцуваха и флиртуваха, докато пощенският параход плаваше на юг в слънчевите златни дни на ранната есен.
В началото Гарик се задоволяваше да стои близо да Ана, без да се натрапва. Винаги й държеше палтото, носеше книга или одеяло. Наблюдаваше я с любов, радваше се на нейния успех и не изпитваше почти никаква ревност, когато тя като че ли изчезна зад стена от ухажващи я млади мъже. Не се отвращаваше от дивана, който му служеше за неудобно легло в гостната на апартамента им.
Постепенно спътниците им осъзнаха, че Гарик плаща повечето питиета и други дребни разходи, които възникваха всеки ден. Започнаха да усещат присъствието му и да осъзнават факта, че той като че ли е най-богатият сред тях. А това беше достатъчно, за да пренастрои мисленето им, така че да го приемат в своя кръг. Мъжете започнаха да се обръщат към него по най-различни поводи, а някои от момичетата открито флиртуваха с него и му възлагаха дребни задачи. Гарик изпитваше едновременно наслада и ужас от тези признаци на внимание към него, защото не можеше да се справи с мълниеносната размяна на шеги, които прехвърчаха покрай него, в резултат на което той само заекваше и се изчервяваше. Сетне откри, че всичко е съвсем просто.
— Ще пийнеш ли едно, стари приятелю?
— Не, не. Не пия, нали знаеш.
— Хайде, хайде, всички пият. Стюард, едно уиски за моя приятел.
— Не, моля те, наистина не искам.
И Гарик беше принуден да го изпие. То бе гадно на вкус и той разля малко на вечерната рокля на Ана. Докато бършеше петното с носната си кърпичка, тя му изсъска остро и веднага след това се разсмя весело на шегата, пусната от мустакатия джентълмен от дясната й страна. Съпругът й потъна в стола си с нещастен вид и насила изпи остатъка от уискито. И тогава бавно и нежно бе обхванат
— Още едно, господин Кортни?
— Да, благодаря. Същото, само че мисля, че сега е мой ред да черпя.
Изпи следващата чаша. Седяха в шезлонги на горната палуба под сянката на надстройката, имаше луна и нощта беше топла. Някой приказваше за кампанията на Челмсфорд срещу зулусите.
— Не сте прав по този въпрос — каза отчетливо Гарик.
Настъпи неловка тишина.
— Моля! — Говорещият го погледна с изненада.
Гарик се приведе напред и заговори. Отначало се усети известна скованост, но той пусна няколко шеги и две жени се разсмяха. Гласът му зазвуча по-уверено.
Набързо и задълбочено обобщи причините и последствията от войната. Един от мъжете му зададе въпрос. Беше доста безцеремонен, но той усети същината му и умело му отговори. Нещата му бяха пределно ясни и без усилие намери съответните думи.
— Вие сигурно сте бил там — предположи едно от момичетата.
— Съпругът ми беше в Роркес Дрифт — каза тихо Ана, гледайки към него, сякаш бе непознат. — Лорд Челмсфорд го предложи за „Кръстът на Виктория“. Очакваме новини от Лондон.
Компанията отново замълча, но този път с ново уважение.
— Мисля, че е мой ред да почерпя, господин Кортни. Вие сте на уиски, нали?
— Благодаря.
Този път вкусът на суха плесен на уискито не беше така отблъскващ. Замислено отпиваше и установи, че то леко сладни.
Докато слизаха към каютата по-късно, Гарик прегърна Ана през кръста.
— Тази вечер беше невероятен!
— Просто отражение на твоя чар, скъпа моя, аз съм твоето огледало.
Целуна я по бузата и тя се отдръпна, но не рязко.
— Ти си изкусител, Гари Кортни.
Спа по гръб на дивана с усмивка на лицето си, без да сънува нищо, но на сутринта кожата му беше изпъната и суха и чувствуваше лека болка в слепоочието. Отиде в банята и си изми зъбите, това му помогна малко, но болката не мина. Върна се в гостната и позвъни на стюарда.
— Добро утро, сър.
— Може ли да ми донесете уиски и сода — каза колебливо Гари.
— Разбира се, сър.
Не наля содата в уискито, а го изпи на един дъх, като лекарство. И ето че отново, като по чудо, бе обзет от познатата топлина.
Влезе в каютата на Ана. Тя бе порозовяла от спането и косата й беше разпиляна по възглавницата.
— Добро утро, скъпа.
Наведе се към нея, целуна я, а ръката му покри едната й гърда през коприната на нощницата.
— Гари, хулиган такъв — каза тя и го перна по ръката, но шеговито.
На борда имаше още една двойка младоженци, които се връщаха във фермата си близо до Кейптаун — седемдесет и пет акра от най-хубавите лозя на целия полуостров Кейп, според думите на мъжа. Упоритата им настойчивост накара Ана и Гарик да приемат поканата да им гостуват.