Когато лъвът се храни
Шрифт:
Когато пристигнаха, беше ранен следобед. Проправиха си път сред тълпата и спряха пред хотела. Изглежда, че се бе събрало цялото население на находището, струпало се около малкото празно пространство, в което Франсоа пазеше пленените.
Той беше изпаднал в почти истерична възбуда. Размахваше пушката си, за да сплашва и отблъсква тълпата. От време на време се дръпваше рязко назад и тикаше двуцевката в някой от пленниците.
— Нехранимайковци такива — пищеше той: — Да ни крадете концесиите, ей, нашите концесии.
В същия миг забеляза Даф
— Даф, Даф. Пипнахме ги. Всичките ги хванахме.
Тълпата почтително отстъпи назад под заплашителните кръгове на пушката и Шон примижа, когато за миг тя остана насочена към него.
— И аз мисля така, Франсоа — увери го Даф.
Пленниците на Франсоа бяха омотани и стегнати във въжета, можеха да движат само главите си и като допълнителна мярка за сигурност до всеки стоеше по един копач със заредена пушка. Даф слезе от фургона.
— Не ти ли се струва, че трябва да поразхлабиш въжетата? — попита колебливо той.
— Та да ми избягат?
Франсоа беше възмутен.
— Мислиш ли, че ще отидат много далеч?
— Не, едва ли.
— Е, след още час ще получат гангрена — виж ръката на този, вече е добила великолепен синкав оттенък.
Франсоа неохотно се съгласи и каза на един от хората си да ги развърже.
Даф си проби път през тълпата и се изкачи на стъпалата на хотела. Вдигна ръце, за да въдвори тишина.
— Днес умряха много мъже, не желаем това да се повтори. Един от начините да го предотвратим е тези тук да си получат заслуженото.
Инициаторът на одобрителните възгласи бе Франсоа.
— Обаче трябва да го направим, както му е редът. Предлагам да изберем комисия, която да се заеме със случая, както и с всички останали проблеми, които възникват в това находище. Да кажем — десет човека и председател.
Нови одобрителни възгласи.
— Да я наречем Комитет на копачите — извика някой и тълпата с ентусиазъм прие името.
— Добре, нека се нарича Комитет на копачите. А сега ни трябва председател. Някакви предложения?
— Господин Чарлиууд — извика Франсоа.
— Да, Даф — той ще се справи.
— Да, Даф Чарлиууд.
— Други предложения?
— Няма — изрева тълпата.
— Благодаря ви, джентълмени. — Даф им се усмихна. — Благодаря за доверието. А сега — десет членове.
— Джок и Тревър Хейнс.
— Карл Локкампър.
— Франсоа дьо Тоа.
— Шон Кортни.
Предложенията бяха петдесет. Даф обърка преброяването на гласовете, затова комитетът бе избран чрез аплодисменти. Той извикваше имената едно по едно и преценяваше силата на ръкоплясканията за всеки. Шон и Франсоа бяха сред избраните. Изнесоха на верандата столове и маси и Даф зае мястото си. Потропа за тишина с гарафа за вода, обяви първото заседание на Комитета на копачите за открито и веднага глоби трима от тълпата за това, че стреляха по време на заседанието — сериозно неуважение към комитета. Глобите бяха платени и така се създаде необходимата атмосфера на сериозност и тържественост.
— Ще помоля господин
Шон се изправи и описа накратко утринната битка, като приключи с думите:
— Вие бяхте там, ваша милост, така че знаете всичко.
— Да, така е — съгласи се Даф. — Благодаря ви, господин Кортни. Мисля, че изложихте случая много точно. Сега — той изгледа пленените, — кой ще говори от ваша страна?
След минута побутвания и шепнене те изтикаха напред един от тях. Той свали шапката си и се изчерви като рак.
— Ваша милост — започна той, спря, кършейки ръце от притеснение.
— Ваша милост.
— Вече каза това.
— Не знам откъде точно да започна, господин Чарлиууд — искам да кажа, ваша милост, сър.
Даф отново огледа пленените.
— Може би ще пожелаете да преоцените избора си на представител.
Първият герой се оттегли позорно и на негово място беше избран друг, който да застане пред комитета. Той беше по-кибритлия.
— Вие, копелета, нямате никакво право да се отнасяте така с нас — започна той и Даф незабавно го глоби десет лири. Повторният му опит беше по-учтив.
— Ваша милост, нямате право да ни съдите. Ние сме в правата си, вие знаете за новия указ и изобщо искам да кажа, че онези стари нотариални актове вече не са валидни, нали така? Пристигнахме тук съвсем мирно, както се уверихте, и след като старите актове станаха невалидни, получихме правото да направим това, което стана. И тогава вие, копелета, искам да кажа, ваша милост, ни гръмнахте с динамит и други неща и ние имахме право, така да кажа, да се защитим в края на краищата, не е ли така, сър?
— Блестяща защитна пледоария, направена много компетентно. Твоите приятелчета би трябвало да ти благодарят — похвали го Даф, после се обърна към комитета си. — Е, сега какво ще кажете вие, славни джентълмени. Признавате ли ги за виновни или не?
— Признаваме ги за виновни.
Изрекоха го в хор, само Франсоа добави за повече тежест:
— Мръсни нехранимайковци.
— Сега да определим присъдата.
— Всички на въжето — извика някой и настроението моментално се промени.
Тълпата изръмжа заплашително.
— Аз съм дърводелец, за нула време ще ви изтъпанча една красива редица бесилки.
— Не хабете дървен материал. Използвайте някое дърво.
— Дайте въжетата!
— Хайде да ги бесим!
Тълпата напъна напред, обезумяла от жажда за линчуване. Шон грабна пушката на Франсоа и скочи на масата.
— Господ да ми е на помощ, ще застрелям първия от вас, който ги докосне, преди да се е произнесъл съдът. — Хората се поспряха и той продължи, за да затвърди преимуществото си. — От това разстояние няма начин да не уцеля. Хайде, изпитайте ме — имам два заряда за едри животни. Някой ще бъде прерязан на две половини. — Хората се отдръпнаха, мърморейки недоволно. — Може би сте забравили, но в тази страна има полиция и закон против убийствата. Обесете ги днес, но утре е ваш ред.