Кралица на кошмара
Шрифт:
Къщата се спука като балон, от общината дойдоха и почистиха отломките, мъчейки се да открият причината за взрива. Но така и не откриха нищо, макар че, както си му е редът, не са се много и опитвали. Хвърлиха поглед в мазето, свиха рамене и го запълниха с пръст. Сега всичко, което беше останало, се е изгубило. Мястото, където беше къщата, изглежда като неразорана нива, с едри буци пръст, от които растат ниски, щръкнали бурени. Ако бяха погледнали по-внимателно или копали по-дълбоко, може би щяха да намерят труповете на жертвите на Анна. Но усещането за мъртво и непознато беше все още твърде силно, нашепваше
– Кажи ми пак какво ще правим – казва Кармел.
Гласът е спокоен, но пръстите са се свили около волана, сякаш иска да го откъсне.
– Би трябвало да е сравнително лесно – отговаря Томас, докато тършува в брезентовата си чанта и проверява дали е взел всичко. – Или ако не лесно, то поне сравнително просто. Според това, което Морфран ми каза, барабанът се е използвал редовно от финските вещици, за да контролират света на духовете и да говорят с мъртвите.
– Звучи точно като това, което ни трябва – казвам.
– Да. Ама номерът е да я уцелим. Вещиците не се вълнували чак толкова на кого ще попаднат. Стига да хванат нечий дух, експериментът се приемал за успешен. Но ние искаме Анна. И затова разчитаме на теб и на къщата.
– Хубаво, да не пилеем младостта си тогава – отварям вратата и излизам.
Въздухът е топъл и има само съвсем лек бриз. Когато обувките ми изхрущяват по чакъла, звукът навява носталгия, сякаш нещо ме сепва и ме връща шест месеца назад, когато къщата все още я имаше и аз идвах нощем да си говоря с мъртвото момиче вътре. Топли, рошави спомени. Кармел ми подава големия фенер от багажника. Той осветява лицето .
– Хей – казвам. – Не е нужно да го правиш. Томас и аз ще се справим и сами този път.
За секунда тя изглежда облекчена. Но после присвива очи – запазена марка на Кармел – и се връща в играта.
– Не ми говори глупости. Морфран може да ми забрани да ходя на чаеното му парти с мъртъвци, но не и ти. Тук съм, за да разбера какво е станало с Анна. Всички го дължим.
Когато минава покрай мен, ме бута леко с рамо, един вид да се стегна, и аз се усмихвам, въпреки че раните от изгорено още ме болят. След като приключим с това, ще поговоря с нея; всички трябва да си поговорим. Да разберем какво се върти в главата и да оправим нещата.
Томас вече е пред нас. Извадил е фенерчето си и лъчът му се стрелка насам-натам. Добре, че най-близките съседи са на около километър и ни разделя гъста гора. Иначе сигурно щяха да си помислят, че е кацнало НЛО. Когато стига до мястото, където някога беше къщата, той не се колебае, а притичва в центъра. Знам какво търси: мястото, където Малвина отвори дупка между двата свята. И през което Анна премина.
– Хайде – казва той след малко и ни маха.
Кармел пристъпва внимателно. Аз поемам дълбоко въздух. Сякаш не мога да накарам краката си да минат прага. Нали това исках, нали това чаках, откакто Анна изчезна? Отговорите са на по-малко от десет метра.
– Кас? – подвиква Кармел.
– Идвам – казвам аз.
Но всички изтъркани фрази, че невежеството е блаженство или че понякога е по-добре да не знаеш, моментално минават през мозъка ми. Хрумва ми, че не е редно да искам това да е истина. Че трябва да се надявам отговорите, които получа тази нощ, да ми кажат, че това
Само още няколко секунди и краката ми излизат от вцепенението. Понасят ме над прясната пръст, с която тези от общината затрупаха мазето, и не чувствам нищо. Нито космическа енергия, нито дори тръпки по гърба. Нищо не е останало от проклятието на Анна. Трябва да е изчезнало в секундата, в която къщата се пръсна. Майка ми, Морфран и Томас проверяваха сигурно десет пъти, вряха се по ъглите и хвърляха руни.
В центъра на парчето земя с прясна пръст Томас чертае голям кръг с върха на някаква кама. Не моята, а от тези на Морфран – дълго, драматично на вид острие, с гравирана дръжка и скъпоценен камък в края . Повечето хора биха помислили, че е много по-красив и скъп предмет от моята. Но това е просто на пръв поглед. Томас я използва, за да начертае кръга, но неговата сила е тази, която ще ни пази вътре в него. Ако не е в ръцете на Томас, тази кама най-добре може да се използва, за да си нарежеш дебела пържола.
Кармел стои в центъра на кръга, като държи горяща ароматна пръчица и шепти защитния напев, на който Томас я научи. И Томас го шепти, две времена след нея, така че звучи като канон. Слагам големия фенер на земята, вътре в кръга, но леко на една страна. Напевите спират и Томас ни кима да седнем.
Земята е студена, но поне е суха. Томас коленичи и слага лапландския барабан в пръстта пред себе си. Донесъл е и палка за барабана. Изглежда като обикновена пръчка, с голяма бяла топка в единия край. На оскъдната светлина едва се виждат фигурите, нарисувани по опънатата кожа на барабана. Когато го държах в колата, на връщане от Рийка, видях, че е покрит с избледнели, червеникави тънки драскулки, които приличат на примитивна рисунка на ловна сцена.
– Изглежда толкова стар – коментира Кармел. – От какво ли е направен?
Тя се ухилва самодоволно към мен.
– Може би от динозавърска кожа?
Аз се засмивам, но Томас прочиства гърло.
– Ритуалът е доста прост – казва той, – но също така е мощен. Не бива да се впускаме в него на майтап.
Той почиства пръстта от камата си, бърше я със спирт и на мен ми е ясно защо си прави труда. Оказа се прав, като каза, че ще ни е нужна кръв. И смята да използва камата, за да я вземе от мен.
– Но щом ти е интересно – продължава той, – мога да ти кажа, че Морфран подозира, че барабанът е направен от човешка кожа.
Кармел ахва.
– Не е от жертва на убийство или нещо такова – пояснява той. – Най-вероятно е от последния шаман на племето. Разбира се, не можем да сме сигурни, но Морфран каза, че най-добрите често са се правили така, а Рийка не би се занимавала с второкачествени продукти. Сигурно е семейно наследство.
Той говори разсеяно и не забелязва как Кармел преглъща и не може да свали очи от барабана. Знам какво си мисли. След последната информация сега изглежда съвсем различно отпреди няколко секунди. Срещу нас спокойно може да стои изсушен гръден кош на човек.