Неизбежно правосъдие
Шрифт:
Отново рев. Още се чуваше „убийте го, убийте го“, но имаше и нещо друго, Лорета се вкопчи в шанса.
— Сега ви моля, умолявам ви да ни повярвате. Ще се погрижим справедливостта да възтържествува. — Заговори по-силно, насочи ръка към множеството. — Но няма да извършим правосъдие с още една саморазправа днес.
Колеблив хор от „амин, амин“. Пред нея настъпи тишина и внезапно някой извика:
— А, не, Кевин Ший трябва да умре!
Отекна, настроението се разпространи, но не можа да обхване всички.
Лорета сведе поглед към Мохандас, Ригби, Симз. Нямаше да й помогнат. Предложението
— _Никой_ — извиси се гласът й, — _никой_ не мрази повече от мен слепия фанатизъм, расовите предразсъдъци, които въплъщава Кевин Ший. — И вече по-тихо: — Но аз ви казвам, че тук всичко свърши. Хванахме го. Филип Мохандас и аз ще си тръгнем оттук с Кевин Ший, за да го отведем в затвора. Той е наш затворник. Обещавам ви, никой от нас няма да намери спокойствие, докато правосъдието не свърши своята работа. Най-тържествено ви давам думата си…
„Дами и господа, сенатор Лорета Уейджър се върна в жилищния блок заедно с Филип Мохандас, а сега те излизат, наобиколили… да, мисля, че виждам ясно — да! Това е _Кевин Ший!_ С белезници на ръцете, от едната му страна е непознат за мен чернокож мъж, вероятно полицейски служител, Филип Мохандас е от другата. Сенатор Лорета Уейджър ги води. Зад Ший върви полицейският началник Ригби. С тях е и една млада жена, сигурно е Мелъни Синклер и още един бял мъж в костюм, за когото още не знаем нищо. Дами и господа, в тълпата настъпи мъртвешко мълчание.
Сега прекосяват двора, край фонтана, откъдето госпожа Уейджър произнесе въздействащата си реч. Изглежда, те… да, до тротоара е спряла патрулна кола на полицията и хората едва не са се струпали върху нея. Според вашия репортер, положението е крайно взривоопасно. Сега доближават кордона от гвардейци. Чувате гневните викове, заплахите към Кевин Ший, но засега тълпата е… Да, гвардейците ги пропуснаха да минат. Вече са сред хората. Нищо не ги отделя от яростта, на която станахме свидетели тук цялата сутрин, особено през последния половин час.
А сега, струпалите се хора наистина правят път на Кевин Ший и останалите. Стигнаха до полицейската кола, задната врата е отворена и сенатор Уейджър… тя вече е вътре. След това и Ший. Накрая Мохандас. Колата потегля, съвсем бавно, с включени сигнални светлини. Множеството й прави място да мине, макар и без да бърза. Изумително! Вярвам, че наистина ще ги пуснат…“
74.
Побраха се в две коли. В полицейската Уейджър, Ший, Мохандас и Глицки, а в онази на ФБР — Симз, Ригби, Мелъни, Фаръл. На стъпалата и във фоайето на Съдебната палата се бяха скупчили (според Лорета) всяка телевизионна камера в западното полукълбо, репортери от всички вестници и списания, радиоводещи, ченгета, свободни от служба в момента, чиновници, минаващи през града и постоянни негови жители. Но това не беше разюздана тълпа. Най-обикновено стълпотворение.
От парка вече се чуваха новини, че дошлите за шествието хора полека се разпръсваха. Лорета за пореден път се увери в правотата си. Тя позна. Имаха нужда от превърнатия в символ Кевин Ший. Може би въглените още нямаше да загаснат, може би щяха да се разгорят
Каза си, че това е най-странната компания, с която е пътувала в кола. Седнала до Кевин Ший, тя се стресна, когато той обърна глава, за да й благодари за смелостта, за застъпничеството. Каза й, че е невинен. Опитвал се да повдигне Артър Уейд, не да го обеси…
Докато спряха пред Палатата, дори Мохандас започна да се отзовава поне на открития характер на Ший. Въпреки всичко, което бе преживял, оставаше си забележително мил, с малко нервно чувство за хумор, без следа от грубост. И изобщо не се притесняваше, че е плътно вклинен между двама чернокожи. Всъщност, май се радваше на присъствието им.
Не го регистрираха на шестия етаж, а го отведоха направо в кабинета на Алън Рестън, където вече нищо не напомняше за неговия предшественик. Естествено, Рестън следеше развитието на драмата по прякото предаване на телевизията и ги чакаше, когато се появиха. При него беше и Илейн Уейджър.
Подхванатият от доводите на Уес Фаръл разгорещен спор, в който на негова страна убедително се намеси лейтенант Глицки, най-после извади на бял свят пролуките в така наречените доказателства. Ригби настоя да научи повече за разследването на другите заподозрени — О’Тул, Мюлън, Макей, Девлин. Почакаха да дойдат Карл Грифин и Ридли Бенкс, за да изложат своите разкрития.
Обаче, и след всичко това, Рестън не беше склонен незабавно да оттегли обвиненията срещу Кевин Ший, поне не толкова скоро и не само въз основа настояването на неговия адвокат. Отпрати Мохандас и полицейските инспектори, като им благодари за съдействието. Зад затворената врата на кабинета, той обяви пред Лорета, Илейн, Глицки и Ригби решението си с настъпването на нощта да премести Ший в неизвестно за широката общественост място и да го държи там под охрана, докато представят фактите пред съдия.
В един и двайсет надзирателите слязоха и отведоха Ший горе, в самотата на единичната килия.
Глицки не се отделяше от Лорета. Тя го наблюдаваше, очакваше какъвто и да е знак, когато Илейн влезе в кабинета на Рестън, но той само кимна вежливо — професионалист, занимаващ се с работата си. Сега ги виждаше един до друг като баща и дъщеря и осъзна, че за първи път тримата са се събрали в една стая. Семейна среща. Не, първо опознаване. Странно. Нещо свършваше в този миг.
Пожела да поговори насаме с Глицки в кабинета. Щом другите се изнизаха, тя застана срещу него.
— Добре, Ейб. Дадох ти Кевин Ший. Такава ни беше сделката.
Глицки се опря върху бюрото, само на метър от нея. Вероятно Лорета твърде дълго бе живяла във Вашингтон и изобщо не разбираше, че в света на Глицки не всичко се свеждаше до сделки. Внимаваше какво й каза тогава — щом Кевин Ший бъде арестуван, ще обсъдят възможно ли е да се споразумеят, а точно това правеха сега. Но без гаранции.
Ръцете му се пъхнаха в джобовете, лицето му приличаше на камък. Нито искаше да си спомня какво се бе случило между тях… нито да забрави какво бе извършила тя. Подмина я и спря пред вратата на кабинета. Отвори, озърна се към Лорета и поклати глава.