Неизбежно правосъдие

Лескроарт Джон

— Ами защото работя с факти. Мина време, докато парчетата ми се съберат в главата. Нямаше никакви признаци, че около колата е вилняла тълпа, че са я ритали отзад, че са мятали камъни. Огледах отвсякъде. Взирах се внимателно.

— Значи нещо си пропуснал.

— Не съм. Още при огледа започнах да се чудя. Липсващото ми подсказа какво означаваше всичко.

— И какво е то?

— Каквото си _извършила_ — спряла си на две-три пресечки от тълпата и си гръмнала Лок зад ухото. И никой не е чул този изстрел.

— _Не съм._ Нищо подобно нямаше…

Гласът на Глицки

остана безизразен.

— Но освен другото, този изстрел не е набил парченца от стъклото в раната и около нея, а и барутните изгаряния бяха прекалено силни. Но ти едва ли си се досетила за тези подробности. Скучна полицейска работа, обичайните занимания на криминалистите. Не е интересно.

Тя скръсти ръце, косата й се разлюля.

— А после какво съм направила?

— Вкарала си колата в тъмна уличка без изход — там лампите не светят, — излязла си и пак си стреляла, през предното дясно стъкло, за да изглежда, че са се прицелили в тебе. След това, най-вероятно си използвала дръжката на пистолета, за да пробиеш по-широка дупка в стъклото.

— Вероятно, значи. Само вероятно? Нима не си абсолютно сигурен?

— Не знам точно с какво си разбила стъклото, но мисля, че ще установим това. Само че така си допуснала поредната грешка.

Изчака. Тя не каза нищо, очите й се взираха неотстъпчиво. Тогава продължи:

— В нечупливото стъкло е имало, само една дупчица от куршум, а това те е притеснило. Очаквала си стъклото да се пръсне с минаването на куршума, но само се появили малко пукнатини около дупката. Значи е трябвало да пробиеш по-голяма, като от минаването на два куршума. Но в действителност, _дори два_ куршума от калибър 25 няма да оставят дупка колкото юмрук в нечупливо стъкло. Вероятно и четири не биха стигнали.

Лицето й оставаше безизразно, но тя се отпусна на скамейката покрай стената на преддверието.

— Това е занимателно, макар и по един налудничав, отвратителен начин.

— Правилно. Сега следващото, истинският бисер, ако искаш да го чуеш…

— Моля те…

Злобата в гласа й го спря за миг. Донякъде му олекна, за да изтрие от съзнанието си и остатъците от съчувствие. Усети как белегът по устните му се изпъна.

— Точно тази сутрин всичко си дойде на мястото. Преди това вече знаех нужните факти, само още не ми бяха съобщили, че никой от хората в околните блокове не е чул два изстрела. Просто _не исках_ да осъзная истината. Заех се да наглася седалката в служебния „плимут“. Същия като онзи, в който си била с Лок.

Пак нищо. Никаква реакция.

— Помниш ли онази вечер, как брояхме „едно, две, три“, за да избутаме напред шофьорската седалка, иначе не можеше да караш? Помниш ли? А днес сутринта си седях на същата седалка и ми светна в ума какво не беше наред с дупката от куршум във вратата на _твоята_ кола, откъм страната на шофьора. Искаш ли да ти кажа какво?

Мълчание.

— Куршумът е трябвало първо да мине _през тебе_.

— Какви ги дрънкаш?

— Дрънкам за това, че няма как да стигнеш педалите, без седалката да е изтеглена напред. И щом седалката задължително е била преместена, траекторията на куршума от дупката в стъклото отдясно, до дупката

в лявата врата, е щяла да премине през тебе. Лорета, нямало е как куршумът да не се забие в тялото ти. — Пак почака. — Значи ти не си била на седалката. Била си отвън, до колата и си стреляла по стъклото — _единственият изстрел_, чут от някого. Изстрелът, от който уж едва не си пострадала.

— _Грешиш._ Опитвах да се измъкна оттам. Бяха улучили Крис. А седалката сигурно се е плъзнала назад от ускорението.

Той седна в другия край на преддверието. Не искаше да я прекърши. Не и преди да я накара да поправи някои от злините, които причини на себе си, на Илейн, на Кевин Ший. Само тя можеше да успее. Първо му беше нужна за това, после щяха да се занимават с останалото.

Почти прошепна:

— Ти си го убила, Лорета. Била си принудена.

Тя не се предаваше.

— _Защо_ съм била принудена да убия Крис Лок?

Не му бяха толкова ясни подробностите, отговорът беше и съвсем прост, и твърде сложен.

— Той е изнудвал тебе, ти си изнудвала него.

— _С какво?_

— Какво ще кажеш за парите, които си препрала чрез „Пасифик Муун“?

Съзнанието, че той накрая е научил, я потресе. Но тя почти успя да се прикрие, издадоха я само изопнатите устни.

— Ейб, вече ти обясних. Беше съвсем законно.

— Не е било — натърти Глицки. — Крис Лок е бил водещ прокурор по делото, но после двамата сте се запознали и сте се забъркали един с друг, нали?

— Нищо подобно.

— От името на прокуратурата той е оттеглил обвиненията, защото нямало никакви уличаващи обстоятелства, а пък ти си запазила парите…

— Не е вярно! Това е…

Тя се накани да скочи, но той сграбчи китката й и я задържа. Лорета отново се отпусна на седалката.

— Обаче си го убила не заради историята с парите. Да, понякога си се изнервяла, че той знае, но документите са били унищожени, всичко е изглеждало чисто. И сте имали еднакви възможности да се изнудвате. Все някак си могла да го преживееш.

Тя се вторачи в него, но нямаше намерение да му помага с нито дума.

— Зарязал те е и се е хванал с Илейн. И вече бил напълно извън твоя контрол в най-скъпото за тебе. Щял е набързо да употреби и изостави твоята дъщеря, твоето дете. Ти си се справила, но _дъщеря ти_ е нямало да преживее същото. Животът е трябвало да бъде по-добър към нея. Решила си да я опазиш, защото си знаела какво ще й причини Крис Лок. Същото, което е сторил с тебе.

— Би ли се изразил по-точно?

— Щял е да я използва и да я захвърли, стане ли… неудобна.

— Не съм била с него от години. И не бих… Ейб, една дума от тези глупости не можеш да докажеш. Нито съм убила Крис, нито съм прала пари. За Бога, Ейб, ти просто си…

Той стана и отиде да надникне през прозореца до вратата, като съзнателно й обърна гръб. Лорета твърде много протестираше, вече започваше да се изпуска. Бе виждал същото стотици пъти, разбираше състоянието й и знаеше как да си свърши работата. При неимоверните си усилия да покаже невъзмутимост, тя се пречупваше. Всъщност, вече рухна. Почти не се съмняваше какво ще види, щом се обърне.