Неизбежно правосъдие
Шрифт:
— Не, вече нямам.
Глицки дръпна своя от колана на панталона.
— Вземете го. Ако тя се съгласи, ако мога да й предам Ший, ако го защити публично, по-добра гаранция не можете и да си представите.
— Но дори да я убедите, как ще можем…
Глицки посочи пейджъра.
— Ще предам съобщение на този номер. Ако имате възможност, обадете ми се и ми кажете къде сте, къде е Кевин Ший. Стигнете ли при него преди ФБР, омитайте се светкавично, скрийте се на друго място и чакайте пак да ви потърся.
— Какво ще правим, ако Лорета Уейджър просто откаже?
Стигналия до вратата Глицки се обърна.
— Господин адвокат, искате да ви нахвърлям набързо друг план, в случай, че не стигна до вас чрез пейджъра, а всички вие се изплъзнете от федералните?…
— Е, имате ли такъв?
— Не сте го чул от мен, но… плюйте си на петите.
69.
Звънецът на входа — сигурно лимузината я чакаше. Помоли кмета за половин час отсрочка, но явно така му е припарило под краката, че не се е стърпял.
Тъкмо довършваше прическата си. И нямаше намерение да се гримира в колата. Ще каже на шофьора, че е длъжен да почака.
Стъпките й отекваха по паркета, докато вървеше към преддверието.
— Ейб!
— Търсих те по телефона, но ти не отговори…
— Да, знам — призна тя. — Чух съобщението ти, но се прибрах толкова късно…
— Илейн ми каза, че сте говорили. — Глицки примижа от вятъра и слънцето. — Имаш ли нещо против да вляза за малко?
— Само че очаквам да… добре, влизай. — Усмихна му се лъчезарно. — Но само за минутка. Отивам на митинга.
Той спря като закован.
— Ще участваш в шествието на Мохандас?
Тя протегна ръка към него.
— Ейб, не е каквото си мислиш. Кметът ме помоли аз да занеса разрешението. Нищо особено. — Сви рамене. — Политическа услуга. Лимузината ще пристигне всеки момент…
Той притисна с длан вратата и я затвори. Тя опита друга усмивка — смутена, загрижена за тревогите му. Пристъпи към него…
— Не — каза той.
Лорета се дръпна.
— Какво има, Ейб?
Не разчиташе никакво изражение в погледа му. Опита отново да докосне ръката му. Той отбягна пръстите й.
— Само още половин час ми оставаше да прибера Кевин Ший, да сложа край на всичко това — започна Глицки, — а ти, Лорета, ми заби ножа в гърба.
Бавно се отдалечи от нея, поддържаше разстоянието, докато минаваха през огромния като пещера хол към библиотеката.
— _Моля те_, Ейб, нищо такова не съм правила! Напротив, стараех се да помогна и на двама ви. Не исках Илейн да допусне грешка, заради която да си загуби работата, нито исках накрая да изхвърлят _и тебе_ най-позорно от полицията.
Той кимна на себе си, сякаш се увери в някакво подозрение.
— Какво те кара да предполагаш подобен край?
— Отстраняването ти от длъжност, ето какво! Ейб, само си вредиш с тази…
— Лорета, как научи, че са ме отстранили от длъжност?
Тревожен сигнал — бе загубила самообладание. Една веничка изпъкна на слепоочието й.
— Ами, аз…
— _Аз_ научих към полунощ. А ти?
Той успя да я принуди да влязат в библиотеката, където бяха и първата вечер. Само на това място в цялата къща се чувстваше по-уверено.
Лорета остана до вратата.
— Не знам — промълви тя. — Сериозно, не помня. — Гледаше го с обида. Пак понечи да тръгне към него. — Ейб, защо си така ужасно сдържан? Защо ми говориш така? Всичко на всичко, казах на Илейн, че трябва да се придържа към правилата. — Осмели се да пристъпи още и пак спря. — Да, _точно тя_ ми каза за тебе. От Илейн научих.
— За отстраняването ми?
— Да.
Той отново кимна замислено.
— А тя откъде знае? Не съм й казвал.
Дали очите му се присвиха леко?
— Е, значи не от теб е разбрала. Може да е приказвала с Алън Рестън. Или да е чула по новините. Само че съм сигурна — тя ми каза. — Преодоля последния метър помежду им. — Ейб, моля те. Защо се държиш така? — Очите й вече влажно блестяха от болката, която той й причиняваше. Отпусна полека длан върху ръката му. — Моля те.
Глицки отстъпи и ръката й увисна във въздуха.
— Искам да й се обадиш.
— И какво трябва да й кажа?
— Че сме си изяснили въпроса. Обяснил съм ти кое как е. Кажи й, че е най-правилно да спази уговорката.
— Но не е така! Това ще съсипе делото. Ще съсипе и нея.
— Лорета, никакво дело няма. Кевин Ший е невинен и мисля, че ти също знаеш това.
— Не, Ейб, не вярвам. — Изкушаваше се да му напомни — _и двамата_ знаеха, че _няма невинни_ сред хората с бяла кожа.
Но благоразумието надделя. Сигурна беше, че Глицки не е съгласен.
— Лорета, Кевин Ший е добър човек. Освен че е невинен.
— О, тогава защо не му издигнем статуя?
— Той не е извършил престъпление, но ти накара целия град… не, по дяволите, цялата страна да повярва във вината му. Сега можеш да поправиш стореното.
— Ейб, дори ако това момче не е убило човека _лично_, пак е въплъщение на престъпниците. Той е един от тях.
— Такива глупости не ми минават.
Тя не се поддаде.
— Много по-лошо ще стане, ако _никой_ не бъде арестуван или наказан за случилото се с Артър Уейд… Убийството не бива да остане ненаказано. — „Точната дума е неотмъстено“, добави мислено.
Внезапно пролича, че на Глицки му дойде до гуша. Не дойде тук да дърдорят за политика и философия.
— Ще трябва да говориш с Илейн.