Неизбежно правосъдие
Шрифт:
— Никога не сме сключвали сделка.
В коридора точно пред кабинета на районния прокурор, Илейн ги чакаше, напираше да си облекчи душата за вече свършеното, за предстоящото, дори и не си представяше какво стана вътре.
Глицки се почувства като в капан, не можеше да се измъкне. Още стоеше до Илейн, когато и Лорета отвори вратата. Щом ги зърна, придаде си спокоен вид, после изобрази усмивка за дъщеря си. Доближи ги, очите й бяха влажни.
— Имах нужда за минутка да остана сама. След всички вълнения…
Илейн попита Глицки дали иска да дойде с тях на обяд, да започнат вече да се
Той благодари и отказа. В отдела го чакала работа за довършване. Ригби му позволил да се занимава с документите на бюрото си, но все още не бивало да се смята с пълни правомощия на началник-отдел. Във вторник щели да разгледат причините за отстраняването му от длъжност. Ригби не задълбаваше особено какви са тези причини, дали решението е било добро или лошо. Глицки не бе изпълнявал негови заповеди. Значи имаше предостатъчно основания.
— Ще се видим с майка ти довечера — каза на Илейн. И попита Лорета: — В осем удобно ли е?
Неочаквано се наведе, притисна я към себе си за недоловим миг, дланта му се плъзна по тила й.
— _Ти решаваш_ — прошепна в ухото й. Изправи се, пак им показа своето подобие на усмивка и небрежно вдигна показалец. — Значи в осем. На секундата.
На секундата.
Илейн щеше да се възстанови, най-сетне успя да си внуши нейната майка. Престараването й в обвиненията срещу Кевин Ший нямаше да означава и край на нейната кариера, не и докато Алън Рестън беше на поста си, за да я защити. А може би нямаше нужда и от покровителството на Рестън. Оказа се, че имаше повече душевни сили, отколкото майка й бе склонна да очаква. Вече гледаше напред, крачеше към бъдещето. Вече започваше да осъзнава, че връзката й с Крис Лок нямаше да я доведе доникъде. Всяко зло за добро… макар и болката да е страшна. Дълго ще е така. Лорета знаеше.
Но точно това, каза си, беше най-важното — Илейн вече се взираше в идните дни. Щеше да оцелее. Нейната дъщеря нямаше да се пречупи. И не би трябвало никога да се предава, щом е дъщеря на майка си.
По-рано през деня най-сетне успяха да се отърват от камерите, от цялата лудост, качиха се в колата и се махнаха от града, поеха на север към Пойнт Рейес. Там беше толкова безметежно. Имаха целия следобед за себе си — майка и дъщеря, струваше им се, че не са могли да отделят време за това от години. Спокоен обяд в закътано ресторантче. Никой не им досаждаше, никой не знаеше кои са, нито любопитстваше.
Спряха на едно от възвишенията по виещия се път към Сан Франциско, взираха се в прочутата гледка на юг — към моста и града. За първи път през тези дни не се виждаха пушеци.
Илейн я остави пред къщата в пет часа и петнайсет минути.
На секундата.
_Ти решаваш._
Вятърът стихна. Тя излезе на балкона пред библиотеката, откъдето се виждаше моста „Голдън Гейт“. Слънцето се спускаше на запад, но денят оставаше топъл.
Над черния панталон носеше туника в преливащо се виолетово. Имаше бисерни обици на ушите. Направи резервации за „Старз“ и разбира се, дори в последната минута можаха да отделят една маса за сенаторката. Би ли желала да поставят параван, да й осигурят допълнително уединение? Самият Джеремая щял да бъде там довечера — би ли позволила да се отбие за малко на масата й, да поднесе скромен подарък? Той бил горещ неин почитател.
Трябваше да се занимае и с формалностите. Довърши писмото
Продиктува в микрокасетофона си пет кратки писма по административни и текущи въпроси, обсъждани в комисиите, в които работеше. Запечата плика, адресиран до нейната канцелария във Вашингтон. Остави го на масичката до дългата седалка в преддверието, откъдето непременно би го взела, за да го изпрати.
_Ти решаваш._
Мислите й се насочиха към изборите, към нейното място в сената. Всъщност, каза си, сегашното положение прелива от ирония. Както го уреди Глицки, накрая тя излезе героиня, въпреки предишната си безцеремонност и призивите едва ли не към улично „правосъдие“. Никой, освен Ейб, нямаше представа как бе дърпала конците зад сцената. Сгреши в преценката си, но късметът не я изостави. Доброто й име щеше да остане непокътнато.
Разбира се, би й се наложило да изтърпи какви ли не политически заяждания. Нахвърли се срещу Кевин Ший твърде прибързано, твърде устремно, преди да е проучила всички факти. Обществеността, съюзниците и враговете щяха да подложат на съмнения доколко правилно е постъпвала, но не й се вярваше това да намали нейните шансове. Успехът с „Хънтърс Пойнт“ щеше да й донесе още половин милион гласове на чернокожи, повече от достатъчно да компенсира загубата на умерено настроените бели.
Потръпна, макар да не беше студено и влезе в къщата. През прозореца, слънцето очертаваше многоъгълни отблясъци върху паркета. Прекрасна къща. Защо ли не прекарваше повече време тук? Някой трябваше да цени и да се възхищава на всичко това…
Отиде при бара, взе кристална чаша и си сипа повече от един пръст коняк — същия, който пиха с Ейб.
На рафт отсреща имаше златен часовник под стъклен купол, подарък от Дейн за една от първите годишнини от сватбата им. Часовете бяха отбелязани с римски цифри, златният механизъм лениво се въртеше напред-назад под стъклото. Стрелките показваха седем часа и четири минути. Улови се, че не може да откъсне поглед от тях. Нямаше разсейваща вниманието секундна стрелка, забързано отброяваща минаващото време.
Вече беше седем и двайсет и две.
Принадлежностите за почистване — четките, шомполите, парцалите, оръжейното масло — бяха наредени върху голямо парче кадифе, на тоалетната масичка в гардеробната до нейната спалня на втория етаж. Беше малка стаичка с единствено високо, кръгло прозорче.
Остави наполовина изпитата чаша до кадифето.
Там беше оставила и бележката за Ейб.
Един от часовниците долу отбеляза със звън седем и половина. Изведнъж се усъмни дали е оставила отключена входната врата за Ейб. А това беше важно. Не искаше да пропусне нещо.
Затова пак слезе по стълбата и докато мине през преддверието, отпи още глътка-две от чашата. Вратата не беше заключена.
Хвърли още един поглед в библиотеката. Слънцето се бе спуснало и многоъгълниците на пода бяха изчезнали.
Щеше да дойде навреме, за да я арестува. Не се съмняваше в него. А той каза точно в осем.
_Значи тя решаваше._
Върна се нагоре по стълбата към гардеробната и остави чашата на същото място.
Взе стария „колт“ на Дейн. Винаги го държеше в тази стая.