Неизбежно правосъдие
Шрифт:
Мелъни го слушаше омаяна.
— Всеки би трябвало да прави същото.
— Права си. Беше велико. И помагаше.
— А после?
Уес въздъхна пресекливо.
— Ами, преди три години, тъкмо след като и по-малките ни деца се преместиха да живеят самостоятелно, крадец нахълтал в дома на Марк, изнасилил жена му и я заклал.
Ръката на Мелъни се вцепени, преди да поднесе бутилката към зяпналата й уста.
— Четири месеца по-късно обвиниха _Марк_ за убийството.
Недокосната, бутилката слезе в скута на Мелъни. Изкушаваше се да попита Уес защо си прави майтап с нея. Нищо друго не можеше да е. Но
— Боже милостиви…
— На място казано.
— Но той е бил невинен, разбира се.
— Че как, това е Марк Дуър, старши съдружник в своята фирма, известен благотворител, отдаден на семейството си човек. Разбира се, невинен е. Но го обвиниха. Аз смятах тезата на прокуратурата за изсмукана от пръстите — опираха се _само_ на косвени доказателства и обстоятелства. Имало негови отпечатъци на ножа, но той беше готвачът в семейството, _естествено_ е да има отпечатъци по ножа. Установената кръвна група от спермата била същата като неговата, но това се отнасяше и за хиляди други мъже. Нямал твърдо алиби, защото гонил топките за голф до късно в Линкълн. Освен това Марк и Шийла наскоро увеличили застраховките си. Все такива измишльотини. Той ме помоли да го защитавам в съда. Разбира се, поех делото.
— И?
— И го спечелих. Битката на живота ми, най-важното дело в живота ми. И спечелих. Марк беше знаменитост, така и аз се прочух. Препоръчаха ме в две дела за убийства следващата година и вече изглеждаше, че ще понатрупам пари.
Мелъни кимаше, очакваше ужасния завършек.
Той примигна, за да махне влагата от очите си. Гласът му надебеля, трудно заговори.
— Този… този кучи син ми каза, че не бивало да се настройваме враждебно един към друг, защото е убил жена си, ние пак сме си оставали…
Изтри очите си с длан и изпсува.
— Значи затова — каза тя накрая.
— Ъхъ, затова.
— Но ти не можеше ли да…
— Да го издам, да прецакам господин Съвършения убиец? Не, по дяволите, не можех. От юридическа гледна точка самопризнанието му пред мен нямаше никаква доказателствена сила. Отгоре на всичко ми беше клиент и бях длъжен да пазя тайните му. Веднъж да престъпех правилата и можеха да ме изхвърлят от адвокатската асоциация. А имаше и друго… независимо от правните мъчнотии, исках да го натикам в ъгъла, да го смажа за цял един живот в лъжи. О, как исках само, но нищо не направих. Не можах…
37.
След речта и въздействието й — надзорниците единодушно препоръчаха да бъде обявена награда от двеста хиляди долара за залавянето на Кевин Ший — кметът Ейкън очакваше следобедната му среща с Филип Мохандас да протече гладко като коприна. Чернокож водач, бял водач, солидарност.
Сгреши.
Мохандас, заедно с неотлъчно придружаващите го Алиси Тобейн и Джонъс Н’дум, се бяха разположили в приемната, убедили Доналд да ги пусне или със заплахи, или с любезност. И за Ейкън още отначало разговорът потръгна странно, не се чувстваше уверен на собствената си територия. Зачуди се къде ли се е дянал Доналд, когато спря изненадан на вратата.
— Господин Мохандас! — Вече се опомни, усмихваше се, вървеше към него с протегната ръка. — Радвам се, че най-после мога да се запозная лично с вас.
Очите
— Господин кмете, тук съм, само защото нашата обща приятелка сенатор Уейджър ме помоли да направя това. Откровено казано, изумен съм от поведението на градските власти в положението, с което всички трябва да се справяме понастоящем.
Ейкън, който вече сядаше зад бюрото си, усети прилив на топлина в бузите си.
— Вижте какво, господине, току-що направихме сериозна крачка напред. Градските власти, освен че досега се опитваха да не допуснат градът да се превърне в пепел, увеличиха наградата за залавянето на Кевин Ший. Не се съмнявам, че вече сте научил…
— И аз не се съмнявам, че сте чул друго — Джеръм Рийз е в затвора, а Кевин Ший не е. Това е действителността, каквато аз я виждам. Един бял убиец спокойно се разхожда по улиците, а един невинен чернокож е затворен без причина.
— Не е точно да се каже, че Кевин Ший спокойно се разхожда по улиците…
— Откъде знаете?
Разбира се, Ейкън не беше сигурен. Държеше лоши карти при това раздаване и нямаше намерение да играе с тях.
— Както и да е. Джеръм Рийз, поне според моите възгледи, не е толкова невинен.
— Но и не е по-виновен от останалите петстотин човека, на които връчихте само призовки…
— Което не означава, че е невинен, нали?
— Господин кмете, не е ли вярно, че всички сме виновни за нещо? _Но както изглежда_, Джеръм Рийз не може да се надява на същото отношение като белите хора. И това означава, че в момента длъжността на районен прокурор изпълнява един фанатик, вкопчил се във възможността…
— Арт Драйсдейл не е фанатик.
Мохандас обмисли репликата две-три секунди, извъртя се към вратата и подхвърли през рамо на Алиси и Джонъс:
— Този човек не иска нашата помощ.
Помощниците станаха, Мохандас вече вървеше към вратата и Ейкън се изкуши да ги остави да си отидат.
Но само щеше да стане по-зле.
— Господин Мохандас, почакайте.
Заобиколи бюрото. Мохандас стоеше нетърпеливо до вратата.
— Според вас, какво би помогнало? Не искам да споря с вас за дреболии, аз също се стремя да помогна на града. Смятах, че тази сутрин съм постигнал с надзорниците нещо полезно. Вероятно не е достатъчно. Кажете ми.
За миг очите на Алиси блеснаха ликуващо, но изражението изчезна също толкова бързо. Мохандас забеляза и това го накара да пусне дръжката на вратата.
— Алън Рестън — изрече той.
— Кой?
— Алън Рестън. Заместник-главния прокурор на щата. Роден и израсъл в Сан Франциско. Бивш районен прокурор на окръга Аламеда. Говорих с него сутринта. Съгласен е.
— И с какво по-точно се е съгласил?
— Да бъде назначен за районен прокурор. — Кметът беше твърде зашеметен, за да каже нещо, а Мохандас продължи невъзмутимо: — Алън Рестън има квалификацията и опита, както и политическия усет, необходими, за да се справи в този труден момент. И — Мохандас вдигна пръст към тавана, за да подчертае думите си, — фактът, че той е афроамериканец, ще спомогне да се уравновеси недостатъчното присъствие на малцинствата в градските власти след смъртта на Крис Лок.