Неизбежно правосъдие

Лескроарт Джон

Не му пукаше дали е дъщеря на сенаторка, тя щеше да си седи вкъщи няколко дни, за да помисли с какво всъщност е длъжна да се занимава. Първо арестува Джеръм Рийз. После дърдори пред репортерите за Кевин Ший и изглежда я приемат едва ли не като официална говорителка на прокуратурата, без да е упълномощена за това. А следващият път може и да… Но точно в това, каза си Драйсдейл, е най-лошото — никой не би успял да предвиди какво можеше да направи тя. И не искаше Илейн да се мотае наоколо, за да научи на практика на какво, още е способна.

Но тогава

му се обадиха от канцеларията на кмета. Само по себе си събитието не го учуди — все пак, постът на районния прокурор беше политически, а Драйсдейл се смяташе преди всичко за администратор — но и тази припряност, и избраният човек го обезпокоиха.

Затова поседя няколко минути, подмятайки бейзболни топки, в очакване на новия си началник. Изведнъж стана и се запъти натам, накъдето и без това имаше намерение да тръгне — към стаичката на Илейн Уейджър. Почука на затворената врата, после натисна дръжката и завари Илейн да седи в ъгъла, свила колене до гърдите си. Обляното в сълзи лице му се стори страшно.

Драйсдейл отскочи до тоалетната и донесе цяла купчина влажни хартиени салфетки. Когато отново влезе в стаята, Илейн вече се бе преместила зад бюрото си. Той мълчаливо изчака до съседното бюро, докато тя изтри лицето си, издуха си носа, посъвзе се. Илейн каза, че съжалява. Драйсдейл я увери, че я разбира и нямало за какво да се притеснява.

Когато половин час по-късно Глицки почука на вратата, двамата седяха зад бюрата и тихо разговаряха, като че всеки ден работеха заедно тук. Драйсдейл стана, открехна вратата сантиметър-два, видя кой е дошъл и се обърна да изгледа въпросително Илейн. Тя кимна да пусне посетителя. Лейтенантът бе облякъл яке, сякаш се готвеше да излезе от сградата, но носеше и някакви папки.

— Ако нещо ви прекъсвам… — Очите му се стрелнаха към Илейн.

— Влез, Ейб. Придърпай някой стол по-наблизо — подкани го Драйсдейл и затвори вратата.

— Арт, търсят те под дърво и камък. Май са ти пускали съобщение в пейджъра поне десетина пъти.

— Представям си. Както се оказва, заседял съм се прекалено в тоалетната.

— Значи вече си чул за Рестън?

Илейн живна.

— Алън Рестън ли? Какво е станало с него?

Драйсдейл се озърна към нея. Бяха се увлекли в други теми и не бе стигнал до промените в служебната йерархия.

— О, вярно, аз…

— Познаваш ли го? — намеси се Глицки.

Тя кимна.

— Той е… от хората на майка ми. Баща му е доста богат…

— Освен това — добави Драйсдейл, — вече е новият ни шеф.

Тя се запъна.

— Какво означава това?

Когато Драйсдейл й обясни, Глицки си погледна часовника и каза, че имал важна среща, но Лорета се тревожела за нея и дали Илейн би си направила труда да й звънне? Майка й вече била в Градската палата.

Илейн кимна, а Глицки каза:

— Искам и да ти се извиня.

— За какво?

— Явно нашите миниинтервюта са били излъчени едно след друго и са оставили впечатлението, че според мен ти грешиш, а не това исках да кажа. — Той помълча. —

Опитах се да внуша онова, за което си приказвахме с тебе малко по-рано — че още в нищо не сме сигурни.

— Значи всичко е наред — кимна тя. — Май днес правя само глупости. Така ли е, Арт?

Драйсдейл сви рамене и се съгласи, че може и да е така, после добави многозначително:

— Е, не е като да нямаш сериозни причини.

— Не ме е грижа за причините. Те са само оправдания за това, което човек не би трябвало да прави, стига да е спрял за минутка-две и да е помислил, а аз не помислих. Или пък можех да бъда малко по-силна. Съжалявам.

Глицки кимна рязко.

— Е, както кажеш.

Драйсдейл се възползва от момента.

— Говорихме си за… за смекчаващите вината обстоятелства. Защо хората вършат разни щуротии, защо понякога имат лоши дни. И защо Кевин Ший е постъпил така, за всички онези гадости в миналото му…

— Всеки има по нещо черно в миналото си.

— И аз това казвам, Ейб. Днес стоварих неприятности и на двама ви, но не искам да си търся оправдания… Оплесках се, просто и ясно.

— Ха, аз пък си въобразявах, че сега е мой ред да се извинявам — подхвърли Глицки и напрежението в стаята поизчезна. — И наистина вече се налага да тръгвам, но я ме чуй… — Подаде й папките си и ги посочи. — Точно за същите истории ти говорех днес, могат да те съсипят по време на процеса, ако не си подготвена. Дори още не знам какво означава тази особеност, но според съдебномедицинския доклад на Страут, Уейд е умрял от задушаване. Това е окончателното му заключение.

— Добре, вече знаехме. Нали от това умират хората, като ги обесят.

Илейн разтвори папката и Драйсдейл надникна през рамото й, загледа се във втората снимка.

— Ъхъ, така каза и Страут…

Драйсдейл се изправи.

— Ейб, какво ти е хрумнало?

— Напомням ви за историята, която вие съчинихте за Кевин Ший и която тези снимки уж потвърждаваха недвусмислено. Неведнъж дърпал тялото надолу… — той млъкна за секунда, — … което би оставило жертвата със счупен врат. И тогава Уейд нямаше да е починал само от задушаване, както твърди Страут. Можете да се хванете на бас, че адвокатът на Ший ще спомене този факт, влезе ли делото в съда, а тогава ще е добре да имате убедителен отговор на въпроса му. Само това исках да ви кажа. Както и двамата знаете, дребните камъчета обръщат колата.

Драйсдейл извади втората снимка от папката и напрегнато се вторачи в нея.

— Това пък какво е?

Илейн охотно им предложи своя отговор. Веднага се впусна в обяснения как Ший извадил ножа, за да наръга Артър Уейд, който пък се опитал да му го грабне, за да се опази.

Глицки и Драйсдейл я изслушаха с пресилена вежливост, което я принуди да се прехвърли на втората си теория за ножа в джоба на Уейд, с който той искал да среже въжето и да се освободи. Този път нетърпението надделя. Глицки не желаеше да се впуска в спор, но смяташе, че няма избор… длъжен беше да говори.