Неоспоримо доказателство
Шрифт:
— Къде живеете? — Джеф не пропускаше представила му се възможност и въпреки, че бе имал намерение да се отбие пак в редакцията, добави: — И аз си отивам, мога да ви хвърля.
Глицки отвърна, че живеел в предградието „Лейк“. Джеф леко послъга, като каза, че му е точно на път. Сержантът се поотпусна малко.
— Би било чудесно. Къде сте паркирали?
Бяха стигнали до партера и вратата се отвори, отвън за добре дошли ги лъхна струя хладен въздух.
— Първият автомат отзад.
— Късметлия — отвърна Ейб.
Джеф
— Не — отвърна той. — Инвалид.
Освен зеленикавата приглушена светлина от аквариума с рибите, всички останали лампи бяха изгасени. Прозорецът на спалнята, обърнат към източния хоризонт на града, беше широко отворен, но въздухът не потрепваше.
Жената на Харди се бе долепила с гръб към него и той бе вътре в нея, притиснал я през кръста към себе си. И двамата се потяха от доста време вече насам, Харди се мъчеше да докаже нещо.
— Диз.
Той й изшътка, като се опитваше да не й обръща внимание, за да не разваля собствената си магия. Беше започнал със затворени очи, тя се бе притиснала към него, усетила отчуждението му след мълчаливата вечеря, мрачната атмосфера във всекидневната.
— Диз.
Не искаше да я слуша и зарови уста отзад във врата й, под косата. Когато отвори очи, на оскъдното осветление можеше да различи единствено очертанието на гърба й. Само гърба й. Чийто и да е гръб. Можеше да бъде на всяка, която си поискаше.
Беше се съсредоточил само върху него, усещаше тласъците й — искаше да му помогне, въпреки че бе готова да се откаже, плъзна ръка към слабините му, изви гръб назад. Той я стисна здраво през кръста, придърпа я нагоре към себе си, усети разстоянието помежду им, съкрати го, навлезе дълбоко в нея. Започна да се движи на груби тласъци, усети, че е близо, загуби я за миг, после отново взе да блъска, отново и отново.
Това беше гърбът на Селин. На една ядосана Селин. И Харди, неизвестно защо, също беше бесен, усещаше хватката й, здравата хватка, с която го държеше. Чу я да вика, когато помисли, че се изпразва, харесваше й да е груб. Звукът от стенанието й задейства нещо в основата на гръбнака му, запълзя нагоре.
Той я притисна грубо към себе си, толкова силно, колкото можеше, знаеше, че не й причинява болка, пъшкаше, ръцете му сега бяха върху гърдите на Селин, целите бяха мокри, притискаше ги към нея, притискаше се към гърба на Франи, тя се блъскаше в него, сладка агония…
Свършил вече, Харди лежеше по гръб и дишаше тежко. Усети прохладата на потта, лекия топъл бриз през прозореца, Франи лежеше настрани, подпряна на лакът, цялата притисната към него. Целуна го по бузата.
— Обичам те — каза тя. — Добре ли си?
— Извинявай.
Франи отново го целуна.
— Няма за какво. Хареса ми.
Той я притисна към себе си и я целуна. Тя сложи глава на рамото му и започна да диша равномерно. Само миг и беше заспала. Харди лежеше с отворени очи и се вслушваше в гъргоренето на аквариума повече от час.
18
Събуди се отпочинал, бесовете му бяха усмирени от изразходваната похот и дълбокия сън. На дневна светлина реши, че фантазирането не му е навредило кой знае колко — естествено бе от време на време. Нямаше нужда да се бичува заради това.
Сега не си фантазираше, Франи беше неговото настояще.
Той приготвяше закуската — пържени филии и наденички — в неговия черен чугунен тиган, единственият артефакт, който бе взел от времето си с Джейн. През десетте години, в които бе живял сам, този тиган беше едно от малкото останали сигурни неща в света му. Почистваше го със сол и салфетка, никаква вода, никакъв сапун. След всяка употреба капваше капчица мазнина в него и я втриваше. Никаква храна не залепваше по този тиган. Да се готви в него беше истинска наслада.
Като си гризна от една наденичка, той обърна филията бял хляб в сместа от яйца, мляко и кимион — топна я само за секунда, за да не се напои прекалено — и я пусна с вилицата в тигана, където тя се приземи с галещо ухото цвърчене. Навън слънцето отново напичаше. Може би тази година щяха да се порадват на цели два почивни дни лято.
Франи беше с туристически обувки, бели чорапи, каки на цвят шорти и тениска с надпис на „Джайънтс“ — готова за историческата експедиция до „Мартинес“, която тя, Харди и Моузес бяха запланували за днес. Щяха да проследят загадъчния произход на мартинито.
— Или произхода на загадъчното мартини? — беше попитал Моузес. Миналата сряда вечер в „Ует Уа“.
— Самото мартини не е загадъчно — отвърна Харди.
— Но идеалното мартини може да бъде загадъчно. — Двама бармани, Господи, но най-накрая бяха стигнали до съгласие.
Франи се усмихваше, докато си спомняше. Връщаше се по коридора от външната врата със сутрешния вестник. Остави го на масичката пред Ребека, която рисуваше с каша по подноса на високото си столче. Както си беше права, тя отвори първата страница, сграбчи една наденичка и пое чашата с кафе, която Харди й подаде.
— Този Джефри Елиът взе да се превръща в рубрика.
Харди се приближи и застана до нея, с ръка около кръста й.
„Арестуван заподозрян в убийството на Оуен Неш
от Джефри Елиът, репортер на «Кроникъл»
Вчера полицията арестува Мей Шин, предполагаемата любовница на Оуен Неш, обвинена в убийството на местния финансист. Според полицая, който я е арестувал, сержант Ейбрахам Глицки, г-ца Шин си била купила билет за Япония, след като тялото на Неш бе открито на брега на океана в четвъртък и се опитала да избяга от правосъдието, въпреки, че била дала съгласието си да остане в града.